"Как би изглеждала България като абсолютна монархия?" - това може да изглежда като хипотетичен въпрос за гражданин от Европейския съюз, но въпросът отдавна не е чужд за всички, които следят работата на парламента през последните години. В една парламентарна република, каквато за момента е страната ни, съществува законодателна власт (Народното събрание), изпълнителна власт (Министерски съвет) и съдебна власт (състояща се от системата от съдилища). На теория трябва да съществува разделение на тези власти, но в последно време изпълнителната власт започва да се бърка в работата на законодателната.

Министерският съвет (МС), освен да изпълнява задълженията си, трябва да се отчита на парламента и по отделни въпроси да зависи от неговата санкция. Това обаче плавно и като че ли незабелязано започна да се променя.

Чудесен пример за това бяха обсъждането около отпускането на допълнителни бюджетни кредити през 2008 г. и проектът за Бюджет 2009 г. На изслушване пред комисията по бюджет и финанси тогавашният министър на финансите Пламен Орешарски заяви, че работата на законодателната власт е да гласува отпускането на допълнителни средства, а това как ще бъдат харчени те е от компетенциите на изпълнителната власт. С други думи, Орешарски искаше да му отпуснат пари, без да казва как те ще бъдат разходвани. След това идва проектът за бюджета за миналата година, в който беше поместен скандалният чл. 18, според който "бюджетното салдо може да бъде намалено до размера на неизпълнение на приходите по държавния бюджет". Когато това стане, МС може, но не е длъжен, да намали нелихвените разходи и трансферите. Т.е. независимо каква рамка е приел парламентът, МС имаше право да харчи както намери за добре.

Самият процес по приемането на Закона за държавния бюджет се състои в следното: Министерството на финансите изготвя предложение за формата му и го внася за разглеждане в МС; МС изготвя становище, което се внася в парламента; бюджетната комисия към парламента го разглежда и изготвя доклад, а другите комисии изготвят становища, след което народните представители гласуват приемането му. Досега управляващата коалиция имаше парламентарно мнозинство, което в общи линии гласуваше "за" приемането на бюджета без много промени. Сега ситуацията е отчасти различна, защото правителството няма мнозинство в парламента, но за сметка на това си е осигурило подкрепата на "Атака", РЗС и "Синята коалиция", с което мнозинството е гарантирано. Въпреки липсата на чл. 18, в закона за догодина бяха направени обещания за допълнителни разходи за здравеопазване, земеделие и допълнителни средства за пенсии, без да е ясно откъде ще се намерят приходи за тях.

Черешката на тортата обаче идва от "молбите" на премиера Бойко Борисов. Днес (25 ноември) той заяви, че е "помолил" депутатите да не вдигат акциза на ракията. Като оставим настрана факта, че премиерът Борисов се опита с "молби" да изкриви леко функционирането на пазарната икономика (с искането си за по-ниски лихви по кредитите, отправено към банките), този път той се опитва да изкриви функционирането на демокрацията, защото нарушава процеса по приемане на държавен закон. Идеалният пример, който вероятно е и без прецедент, беше демонстриран 20 минути след приемането на второ четене на промените в Закона за данъчното облагане на доходите на физически лица, с което отпаднаха облекченията за младите семейства с ипотечен кредит. Премиерът отиде в Народното събрание, директно в кабинета на председателя Цецка Цачева, след което съпредседателят на ПП ГЕРБ Искра Фидосова заяви, че "тази грешка ще бъде поправена".

Нека обобщим: МС не иска да се отчита или да търси разрешение от парламента; премиерът използва "молби", за да не се правят промени по предложенията от МС за законите; по негова "молба" се променят вече гласувани закони. И така стъпка по стъпка управлението на страната се отдалечава все повече от парламентарната република и се насочва към монархична форма на управление. В крайна сметка каква е ползата от парламент, който не прави градивни промени и гласува всички предложения на изпълнителната власт?