„Българската икономика има потенциал да се развива по-бързо, отколкото бяха първоначалните очаквания“, коментира вицепремиерът Томислав Дончев. В това си изказване той е напълно прав. Икономиките не се развиват във вакуум, в който има предварително зададени лимити на темпа, с който те могат да нарастват, а той зависи и от външни фактори. Така например ако някои инвестират изведнъж милиарди евро в България, през тази година икономиката ще нарасне повече, отколкото се е смятало, че е нейният „потенциал“.

И докато той е прав относно възможностите на българската икономика да се развива, вицепремиерът греши в представите си как точно се случва това. По думите му: „Това, което трябва да се събуди, е вътрешното потребление“. Ще разгледаме този възглед по-дейтално.

Потреблението ли създава икономически растеж?

Нека се спрем на представата за повишаването на икономическия растеж посредством нарастването на потреблението. Сравнително лесно е да се види откъде представата, че именно чрез увеличаването на разходите на домакинствата за крайно потребление може да се повиши благосъстоянието на населението – размерът на покупките на домакинствата е една от величините, които са част от методологията за измерване на брутния вътрешен продукт (БВП). От там следва, че ако хората разходват повече средства, то и благосъстоянието ще се подобри.

Само че макар това е вярно на абстрактно математическо ниво, то нещата в действителност не изглеждат по този начин.¹ Дори и само дефиницията на използваните термини може да ни покаже, че потреблението не може да доведе до увеличаване на богатството на определена група хора. „Да потребиш/да консумираш“ означава „да унищожиш“. Всъщност това е сред изключително малкия на брой възгледи, за които Карл Маркс е бил прав. Така изпадаме в оксиморон – няма как да станем по-богати като унищожаваме.

Вицепремиерът не е единственият, който следва погрешната логика, че благосъстояние се създава посредством все по-голямо потребление. Това е сред парадигмите, които следват и почти всички централни банки по света. ЕЦБ и БНБ не са изключение – целта на рекордно ниските основни лихвени проценти, на занижените задължителни резерви по депозитите в търговските банки (10% в България и 1% в еврозоната) и на отрицателните лихвени проценти по депозитите на търговските банки в централните банки целят именно увеличаване на потреблението, посредством увеличаване на кредитите в икономиката, за сметка на спестяванията в банките.²

Всъщност следвайки логиката, че чрез потребление може да се увеличи благосъстоянието, дори води до негативни ефекти за икономиката. Индивидите могат да избират между ограничен брой възможности какво да правят с приходите си. Най-просто казано те могат да ги спестят³ или да ги похарчат, като най-често се случва някаква комбинация между двете. Разбира се, ако те започнат да отделят все по-голяма част от приходите си за текущо потребление, това означава, че все по-малка част от тях ще бъдат спестявани. Така математически БВП ще нарасне, както посочихме по-горе. Но ще се случи нещо друго – в бъдеще фирмите ще имат по-малко средства, с които да финансират начинанията си. Това е така, защото именно спестяванията на индивидите се превръщат в кредити към бизнеса; т.е. без спестявания няма бизнес.

Как се създава благосъстояние?

Именно бизнесът/производството – а не потреблението – е това, което създава благосъстояние. Изключително просто може да се види защо това е така. Ако си представим, че използваме злато като пари, а хартиените банкноти са само средство за размяна, и метеорит от чисто злато удари Земята по такъв начин, че всеки един жив човек получи абсолютно еднакво количество от благородния метал, то може ли да се каже, че ще станем по-богати? Отговорът е не. Това, което ще се случи, е просто увеличаване на паричното предлагане, но не и увеличаване на броя на стоките/услугите, които бихме могли да си закупим с новите пари, което ще доведе до ръст на цените им, но не и до увеличаване на благосъстоянието на жителите на планетата – не можем да ядем пари.

Още по-лесноразбираем пример може да бъде Робинзон Крузо. Независимо с колко пари и скъпоценности разполага, той не може да е богат, защото насреща няма реални стоки и услуги. В неговия случай именно производството първоначално на храна, а в последствие и изграждането на заслон и построяването на някакви сечива, е това, което действително ще подобри благосъстоянието му. Съвременните икономики са несравнимо по-сложни от ситуацията, в която се намира Крузо, но дори и при тях в сила е общото правило, че благосъстоянието се увеличава чрез производството, а не чрез потреблението.

Извън двете хипотетични ситуации, някои централни банки по света действително са опитвали да увеличат благосъстоянието и покупателната способност чрез изкуствено увеличаване на паричното предлагане; т.е. посредством инфлация. Централната банка на Германия през 20-те години, централната банка на Зимбабве и други са изпробвали емпирично хипотезата, че „повече покупателна способност“ би могла да доведе до увеличено благосъстояние, но резултатът винаги е бил един и същ – хиперинфлация и срив на икономиката.

Разбира се, вицепремиерът изобщо не говори директно за увеличаване на крайното потребление на домакинствата чрез напечатване на нови левове (а и БНБ няма правомощието просто да печата пари, когато ѝ хрумне). Но важният извод е, че дори и ръстът на потребителските разходи да не се постигне посредством инфлация, когато потреблението се стимулира по изкуствен начин, а днес то бива мотивирано от извънпазарни стимули, като занижените основни лихвени проценти и т.н., то няма как да ни направи по-богати или живеещи по-добре. Това, което ще повиши благосъстоянието, е производството. Не бива да забравяме и друго - освен по-ниските лихвени проценти, днес сме свидетели и на инфлация от страна на ЕЦБ чрез програмата за количествени улеснения и на практика има поне два изкуствени източника, подтикващи хората към потребяване и към унищожаване на бъдещите източници на финансиране на компаниите.