Вдигането на осигуровките е необходимост, но трябва да стане плавно и хората да не го усетят. Увеличението трябва да е с 1 пункт за 20 години. Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 г. ще е 1077 лв. и синдикатите няма да отстъпим да се замрази увеличението на заплатите с 10% през идната година.
Това заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, в интервю в предаването "Неделя 150" на БНР.
Той сподели, че са имали 3 - 4 срещи с финансовия министър Людмила Петкова и смята, че предложените от нея приходни мерки, имат партийна подкрепа, ще донесат между 8 и 9 млрд. лв. допълнителни приходи.
"Със сигурност ще влезем с под 6 млрд. лв. дефицит, което е под 3%. Този луфт, който остава трябва да се види, каква политика ще се направи", каза синдикалистът. Според него финансовият министър Людмила Петкова е права, че "ако слагаме нещата в бюджета без нищо да правим се получава дефицит от 11 млрд. лв., затова трябва да имаме работещ парламент, подоходна политика и кое трябва да се изведе пред скоба, приоритети".
Атанас Кацарчев: МРЗ от 1077 лв. покрива 60% от издръжката, трябва нетната да е 1500 лв.
"Вдигане на осигуровките с пункт води до 600 млн. лв. приходи. Предложили сме над 10 мерки, които не касаят промяна на преки данъци, като Регламент на ЕС за свръхпечалбата, което не е само за банките. Мисля, че можем да направим разумна политика подоходите за ръст между 9 и 10%. На отлагане на вдигане на заплатите не сме съгласни, което по закон трябва да води до 10%. МРЗ да бъде развързана от социалните плащания и да не се обвързва с линията на бедност. За да нямаме работещи бедни", коментира Любослав Костов.
Той посочи, че Капиталовата програма до септември са изхарчени 3,7 млрд. лв. от планираните 10 млрд. лв. Също така разходите за образование са по-ниско с 0,3% в сравнение с 2023 г., но разходите за отбрана растат и това е обяснимо.
"Като абсолютна стойност цените са по-високи и видим реалната покупателна способност. Да излязат и да кажат кое е приоритет. Подоходите не трябва да е заложник на политически интриги. В момента България г е с най-ниския дълг към БВП тази година. Ние събираме 40%, ако са 50%, това са 1,200 млрд. лв. Трябва дебат за данъчната система и как преразпределяме. Трябва реалистично планиране и повече инвестиции. Да не се радваме, когато не се изпълни Капиталовата програма, защото тя се ползва като буфер. Всяка година приходите се подценяват, разходите се надценяват а салдото дори не е като това, прието от парламента", коментира икономистът на КНСБ.
"МРЗ е доход от труд и не може да е към социалните плащания, които не касаят пазара на труда. Не може да работиш и да се съотнасяш това към линия на бедност. Истинският индикатор е заплатата за издръжка, и да седнем, и да измислим такава дефиниция и методология на ниво."
И препоръча да се направи стратегия и държавата да си поеме отговорността – "да инвестира каквото е обещала, за образование и здравеопазване, идва моментът за повече данъци".
"Приходите на НОИ са 35%, другото идва от бюджета. Според нас трябва да е плавно вдигането за срок от 20 години и през година да се вдига с по пункт. Ще имате ръст в първия и втория стълб, и хората няма да го усетят. Вдигането с пункт на осигуровките само в първия стълб води до 600 млн. лв. допълнителни в НОИ",пресмята Любослав Костов.
Той заяви, че протестната готовност не е отменена, докато не видят проекта за бюджет за 2025 г. черно на бяло. Надява се, че тази седмица ще бъде показан и ще се започнат дебати.