Икономически връзки

Приключилата преди няколко дни визита на българския премиер Сергей Станишев в Бившата Югославска Република Македония ясно показа, че между двете съседни балкански държави икономическите връзки се развиват доволно добре. Няма да изброявам надълго и широко вече споменати новини, но все пак – беше подписан Договор за икономическо сътрудничество, а премиерите на двете страни официално откриха електропровода "Дуброво-Червена могила". Освен това беше изнесена информация, че стокообменът между София и Скопие за 2007 година е достигнал 762 млн. долара - ръст от близо 51% спрямо 2006 г., като през 2008 г. се очаква този показател да докосне 1 млрд. долара, въпреки световната икономическа криза.

В политически аспект България за пореден път изрази подкрепата си за приемането на Македония в ЕС и НАТО, а от страна на югозападната ни съседка за пореден път  беше потвърдена грижата, в рамките на „международните договорености”, за българските военни и исторически паметници в страната. Освен нея скопските политици, и особено медии, не пропуснаха да изразят и загрижеността си и за проблемите около регистрацията на ОМО Илинден – партията на т.нар. македонското малцинство в Република България.

Именно върху отношението на властите в Македония към българскате паметници там и претенциите на Скопие за македонско малцинство в България ще се спрем малко по-подробно. За целта ще спомена някои събития от близките 3-4 години, които определено ке влезат во историята на дипломатическите отношения между двете държави през първото десетилетие на 21 век.

Кратка ретроспекция на политически и социални събития от съвсем близкото минало

Първият и най-емблематичен случай е ежегодното разрушаване на възпоменателната плочата на българската революционерка Мара Бунева (застрeляла сръбски полицай на 13 януари, 1928 г.)  в Скопие от местни македонски (югославски) националисти и съответното бездействие на градската полиция за предотвратяването на тази „добросъседска” проява. Най-пресният пример беше в началото на януари 2008 година, когато Скопие осъмна с надписи „Смърт за българите и предателите на 13 януари”. Ще поясня с няколко думи само, че според идеологията на "македонизма" в географската област Македония никога не са живели българи, а дейците на ВМРО след Първата световна война в голямата си част са определяни като "предатели" и "великобългарски шовинисти", когато са се изправяли против окупационната сръбска власт.

Особено показателен за "загрижеността” за българските паметници в страната е и случаят с няколкократното разрушаване на бюста на лидера на ВМРО от 1919 до 1924 година – Тодор Александров, който беше издигнат в частен двор на македонски гражданин във Велес през март тази година. Тук местната власт не само, че не защити правото на неприкосновена частна собственост, но и сама обяви, че ще предприеме мерки паметникът да бъде премахнат, защото бил фактор за “разделение между македонския народ”. 

И накрая нека си припомним яростната антибългарска кампания, която македонските медии раздухаха, със съдействието някои европейски депутати, точно в навечерието на приемането на България в ЕС. Основен въпрос беше вече споменатата регистрацията на ОМО Илинден и обвиненията, че София не спазва правата на македонското малцинство в България. Целта на ОМО, активно подкрепяно от част от политическите кръгове в Скопие, беше дискредитирането на България в международен план малко преди официалното й влизане в ЕС на първи януари 2007 година - кампания, която не успя за добро или зло.

Бъдещето

След тази ретроспекция на политическите събития между двете страни през последните няколко години, нека си зададем следния въпрос: може ли да има трайни и здрави икономически връзки между България и Македония, без да има адекватна политическа база за тяхното поддържане?

“НЕ”, ако политическата класа в югозападната ни съседка продължи да се отнася като невъзпитан тийнейджър по изключително деликатни дипломатически въпроси като българските исторически паметници в страната. "НЕ", ако България най-накрая престане да се отнася снизходително и неадекватно към антибългарските настроения в съседната държава и предприеме твърди дипломатически и икономически мерки следващия път, когато в Македония бъде разрушен паметник, свързан с историческата памет на нашия народ. Безспорно една по-рязка реакция от страна на София ще навреди на търговията между двете страни, но именно в защитата на националните й символи навън се вижда колко силна е една страна отвътре.

Съществува и друга причина, поради която трайните икономически връзки могат да станат жертва на политическите фактори като наследените отЮгославската ера антибългарски комплески . Активните икономически връзки, увеличаването на българските инвестиции и присъствието на български компании в Македония могат да доведат до частична „ребългаризация” на страната - нещо недопустимо за част от политическия елит, запазил властовите си позиции от времето на Тито до днешни дни.

"ДА", ако политиците в Македония разберат, че България е може би е единственият истински съюзник на Македония на Балканите на фона набиращия сили агресивен албански национализъм и византийската стена пред членството на страната в ЕС и НАТО.