Снимка: Дневник.bg
Вчера Бургаският апелативен съд промени присъдата на бившия световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки от условна на ефективна. По този начин един от хората, донесли един от най-сладките успехи на България, е заплашен да влезе в затвора за две години и половина.
При всички условности, че в момента Стависки е толкова далеч от затвора, колкото далеч са дългите топли летни дни, ми се струва че е време за
малко равносметка:
Всичко започна преди около година и половина през злополучния август 2007 г. Тогава Стависки, едно от рекламните лица на кампанията "Не карам пил", след шофиране в нетрезво състояние, предизвика смъртта на 23-годишния Петър Петров, и остави задълго инвалид 18-годишната Мануела Горсова. След това станахме свидетелите на нещо много типично за нашите ширини – много, и то все безмислено, говорене.
Максим се призна за виновен, разкая се и започна да изплаща лечението на Мануела. Тогава на преден план се появи лицето Красимир Горсов, който първоначално нападна фигуриста за това, че не плаща неустойки на семейството, а след това се оказа, че харчи парите предназначени за дъщеря си за „задоволяване" на хазартния си нагон. След това и той се разкая и стигна до „гениалното заключение”, че „не заслужавал Мануела и съпругата си”. Браво, определено навреме.
Кой от двамата заслужава повече да „светне” на електрическия стол без право на обжалване оставям на вас да решите.
Каква беше обществената реакция след двете признания?
Това на Стависки беше посрещнато „на нож” от хората. Отделно от това, то напълни много вестникарски колони и даде тема за разговор в доста коментарни предавания.
В същото време признанието на бащата на Мануела беше посрещнато някак така, между другото... Човекът се покая, погостува в няколко сутрешни блокове на национални телевизии и изчезна като лански сняг през април.
Причината за различните реакции, според мен, се крие в натрупаната през времето у нашенеца омраза към всички успели хора. Да не говорим ,че голяма част от обществото припозна Максим като отдушник на наслагваните с десетилетия проблеми, свързани с ниските заплати и ниския жизнен стандарт.
Къде сгреши Стависки?
Максим е герой и без съмнение заслужава уважение за спортните си успехи. Може ли инцидент след шофиране в нетрезво състояние да се случи на всеки един от нас? Без съмнение. Въпреки това, до ден днешен не видях и не чух Стависки да каже: „Да, отказвам се от привилегиите си. Искам да бъда съден като всички обикновени хора”. Би ли влязъл в затвора световният шампион, ако направи такова изказване – не, твърдо и категорично. Просто това би било един хитър ПР ход, който би бил знак, че не живеем свят, подобен на този в романа „Фермата на животните" на Джордж Оруел, в който „Всички са равни, но някои са по-равни от други”. Освен това, с такова действие би поуспокоил духовете.
Та с какво е различен Стависки от един Петер Граф, баща на една от най-добрите немски тенисистки Щефи Граф, който престоя в затвора две години за укриване на данъци? Или от бившия шотландски нападател Дънкън Фергюсън, който контузи свирепо съперник по време на мач от Шотландската висша лига и след това беше вкаран в затвора за това си деяние?
Заключителни думи:
До известна степен се радвам, че пускам този коментар чак сега. Защото допреди няколко месеца бях член на групата, желаеща да замеря с камъни до смърт Стависки. В момента определено не искам това. Единствените две неща, които искам, се изчерпват с:
- Мануела да се изправи на крака и отново да заприлича на човек
- Максим Стависки да си излежи присъдата в затвора. Няма да го боли, убеден съм. Най-малкото, защото ще бъде поставен при облекчен режим.
А ако на държавата наистина чак толкова й пукаше за спорта и спортните ни герои, спокойно можеше да въведе данъчни облекчения за спортните меценати, а базите щяха да бъдат отдадени на дългогодишни концесии. Но тук определено навлизаме в друга тема...
