София отново побеля от транспаранти. За пореден път през последните няколко месеца. Сякаш ни стана навик постоянно да срещаме плакати, искащи нещо. Започнаха такситата, след това искаха лекарите, появиха се първите сигнали, че и учителите няма да останат по-назад. А тях просто никой не ги чу, или просто за краткото време управляващите вече се бяха уморили от искания. Въпреки това, те продължиха да повтарят едно и също – че се готви стачка. Нещо повече – стигна се до там, че като нищо цял випуск щеше да остане без завършена година, и то - без да има каквато и да било вина. Е, вярно, че имаше и такива, които излязоха най-печеливши от стеклите се обстоятелства – сдобиха се с по една пълна шестица в дипломите.

Тези маркирани щрихи от последните 4 месеца могат да бъдат обяснени и аргументирани само с една дума - пари. В разгара на лятото всичко замлъкна и остана само медийният спомен за случващото се, забит трайно в и без това обремененото съзнание на обществото – споменът за бъдещата стачка. Вече се чуха и първите категорични искания – 100% увеличение на заплатите.

После “песента” се смени и започнаха 25%-ни увеличения, разсрочени на три пъти, след това станаха на четири. В скандали и калкулации си дойде и 15 септември. Тези, които трябваше да са зад образователните банки и да формират навиците и духовната култура на подрастващите, са навън – в защита на своето собствено оцеляване. Всички онези, които вместо да говорят за Вазов, стоят обезнадеждени на стълбите на неговия културен дом – Народния театър, с единствената мисъл някой да ги чуе, било то премиер, президент, образователен или финансов министър. Ако погледнеше човек отвисоко, щеше да види, че сякаш площадът пред театъра се беше превърнал в умалена административна карта на страната ни. Имаше представители както от големи, така и от малки селища, които по всеобщото мнение за първи път са единни и категорични в позициите.

Според учителите от 38 ОУ в столицата, алтернативни варианти е имало още преди да започнат стачните действия. Управляващите продължават да се държат обидно и това поведение няма да доведе до никакъв взаимно приемлив резултат.

На въпрос какво те самите предлагат, стачкуващите отговарят, че би трябвало вече да има отзвук и управляващите да разберат, че учителите съществуват, а “не да си заравят главите в пясъка като щрауси, защото ако пясъкът се раздвижи, след нас ще дойдат и други”.

“Смятаме, че всички управляващи, са и родители. Това, което правим, не е само за нас, а е и за децата по принцип и въобще за образованието и ще го направим до край. Ще продължаваме да отстояваме позициите си”, категорични са преподавателите от столичното учебно заведение.

На съвсем различно мнение са обаче родителите относно протестите. Специално за Еcon.bg родител сподели впечатленията си от разразилите се събития. Според Росица Борисова, майка на двама ученици, до момента най-потърпевши са учениците, а и на тях им се обръща най-малко внимание.

“Крайно съм възмутена от цялата ситуация. Синдикати, учители, министри – никой не взима страната на учениците. Трябва ясно да се знае, че в тази ситуация има и трета страна, за която никой не говори, а всичко рефлектира върху тях. Каквото и решение да се вземе – децата са ощетени”, смята майката.

Нека да не забравяме колко са натоварени с програмата децата. В момента този материал се изпуска. Предполагам, че уроците ще бъдат предадени набързо, ще бъдат наваксани и тези ученици ще бъдат прекалено натоварени. Никой не мисли тези деца как ще си вземат изпитите, по какъв начин ще се подготвят. Може да се провали учебната година, а това не бива да се допуска. Апелирам да се чуе и страната на учениците, заяви Борисова.

Майката направи апел и ние потърсихме и страната на учениците. Срещнахме се с техни представители от Националната природо-математическа гимназия в София. Те имаха много за казване по време на митинга на учителите си, но явно диагнозата “нечуваемост” е опасно явление. Учениците направиха опит да се изкажат от импровизираната трибуна пред Народния театър, но пред очите на всички бяха брутално избутани, с викове да се намеси охрана. След разразилата се сцена учениците заявиха: “Ние сме съгласни със стачката на учителите, но сме против политизирането на нещата. Не може да се крещи "оставка", тъй като една оставка няма да промени абсолютно нищо. Необходими са кардинални промени. Не е нормално на една стачка, където се претендира за подобряване на образованието, за по-достоен живот на едни хора, вместо да се обясняват исканията, да се чува как медиите не отразяват коректно стачните действия. Че вина имат и медиите, е вярно, но учителите никога не са си казали исканията като хората. И ние това сме го чули, тъй като сме всеки ден с тях. Но синдикатите излизат и говорят само за пари. На митингите не се казва нищо освен "оставка" и "искаме си парите". В крайна сметка това се оказа един огромен протест за едни пари. Получава се така, че едни хора излизат и искат пари, но в тая държава всеки това иска. Според нас тук протестът не е за пари, а за нещо много по-различно. Когато синдикатите казват “искаме пари”, нормално е хората да казват, че този протест не е нормален. Надяваме се все пак нещо да се промени, тъй като цяла седмица се задържа и няма да спре от само себе си. Нещо ще се промени, но не е ясно дали ще се променят условията, при които работят учителите, или ще се промени правителството”.

Не по-различна е картината в Шумен. Своите впечатления от ставащото в града сподели нашият приятел Мирослав Димов. Според него учителите, които са твърдо "за" стачката и начина на действия, казват: "Ние сме прави в исканията си, длъжни сме да направим всичко по силите си и ще го направим! Правилният начин на действие е този. Стачката ни е ефективна и вярваме в това, че нещата ще се случат".

Сред стачкуващите има и такива, които принципно са "за" стачката, но не са съгласни с исканията и начина на действие. “Твърдо съм "за" повишаването в заплащането, но не съм съгласна с начина на провеждане”, споделя пред него преподавател в шуменско училище и допълва, че всичко трябва да потече на строго делово ниво, а не да се прави едва ли не световна война.

“Не се включвам в стачката, точно защото не съм съгласна с начина на протичане на протеста. Лошото, което виждам във времето, в което съм срещу останалите, е, че ме намразиха. Вече съм "черната овца" в училище, всички ме мразят и гледат накриво, но няма да изневеря на себе си, защото ще отстоявам позицията си докрай", е споделила друга учителка.

Цялото общество в момента е вперило зорко поглед към ставащото в страната ни. Всички страни очакват само едно - адекватно решение. Никой обаче не гарантира кога точно ще се случи това - може и още днес...