Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза
През изминалата седмица политиката и криминалистиката бяха в изобилие.
Както обикновено, гордите елини се възмутиха от перспективата за орязване на доходите им и започнаха сериозно да бучат: местните анархисти взривиха бомба близо до офиса на J.P. Morgan Chase в Атина, служителите от Министерството на финансите и от митниците започнаха стачка, а шефът на Министерството по управление на дълга беше изхвърлен от поста си.
Щатският посланик в Катар Лебарон се спречка със съветника на турския премиер Ердоган. Последният се отличава със склонност към ръкопашни схватки и караници на официални мероприятия.
Някой си Стак, жител на Остин, столица на щата Тексас, докаран до лудост от стоварилите му се проблеми, е написал писмо с обвинения към правителството, данъчните, църквата и жена си, подпалил дома си, качил се в лекомоторния си самолет и пикирал с него в сградата на данъчната служба.
Бурята на пазарите продължава, но настроенията вече са по-скоро позитивни, въпреки че по-точният израз е нервна възбуда.
Президентът Обама обяви гаранции по заеми за сума от 8 млрд. долара. С тези пари ще бъде построена (за първи път от 30 години) ядрена електроцентрала: екологията си е екология, но кризата е сериозна работа.
МВФ реши да се отърве от останалите в сейфовете му 191 тона злато – продажбите ще вървят на порции, за да няма сътресения на пазарите. Стоковите цени растяха активно – и на горивата, и на промишлените метали, и на благородните.
Но в главно събитие на паричните пазари се превърна решението на Федералния резерв (ФЕД) на САЩ да повиши дисконтовата лихва от 0,50% до 0,75%. Това действие се прави в рамките на постепенното приключване на програмите по снабдяване с ликвидности: на банките е предложено да заемат една от друга, а не от централната банка – впрочем и досега прякото кредитиране от ФЕД беше достъпно само за богоизбрани.
За да няма излишна възбуда, веднага след анонса половината от членовете на ръководството на ФЕД се изказаха, за да уверят пазарите, че решението не променя нищо в желанието базовата ставка да се държи на нула.
С тази своя стъпка централните банкери стартираха поредната дефлационна вълна на кризата, с всички произтичащи от това последици.
Централната банка на Япония остави нивата на лихвите на предишното ниво от 0,1%, но се отказа да разширява програмата за кредитиране на търговските банки, желаейки да остави това средство за по-тежък момент.
Dubai World предложи да върне на кредиторите само 60% от 22-та милиарда долара дългове, при това с отсрочка от 7 години.
Разделянето на длъжниците на надеждни и съмнителни се засилва – акционерите се разбягват от фондовете, специализиращи върху нискорейтингови облигации, с най-бързи темпове от септември 2005 г.
Катализатор на процеса стана Гърция – скандалите около нея са все по-горещи: както немското издание Der Spiegel изясни, реалните задължения на Елада са много по-големи от обявените – оказва се, че тамошните власти са се глезели, занимавайки се с мошеничество чрез дериватни инструменти, като по този начин са получавали много повече пари от тези, които са показвали. За това на страната ще й се наложи да плаща (със сериозна лихва) следващите 10-15 години.
Главен контрагент на гърците в тези операции е бил Goldman Sachs, което предизвика яростта на европейските политици, готвещи се да отрежат тази банка по всички операции с правителствата от ЕС, включвайки даже сделките с държавни облигации.
Шансът заплахите да се сбъднат се увеличи още повече, когато стана ясно, че с подобни далавери са се занимавали и италианските общини. Като цяло скандалът е пълен. От Goldman хладнокръвно отбелязаха, че тук няма нищо лично – всичко е просто бизнес.
През настоящата седмица американската хазна изкарва на пазара облигации за 126 млрд. долара, което е доста сериозен обем.
На валутния пазар се отличи австралийският долар, показал 10-годишен максимум срещу еврото и 25-годишен спрямо стерлинга. Банката на Русия проведе интервенции, за да не допусне поскъпване на рублата, а главният икономист на Goldman Sachs "сподели" усещането си за предстояща ревалвация с 5% на юана – всичко останало беше свързано с господството на долара.
При икономическите новини няма промяна – учудват само "индексите за настроенията": така например деловото настроение в Австралия показа 15-годишен максимум – забавно, но само толкова.
Японският БВП за четвъртото тримесечие нарасна с 1,1% спрямо предишните 3 месеца, но пазарът възприе числата скептично: въпросът е в това, че динамиката за юли-септември най-напред беше показана със стойност +0,9%, след това беше преразгледана до 0,3%, а след това и до нула – с такива "уточнения" изходната оценка няма кой знае какво значение.
Още един повод за присмех стана уж рекордното за цялата история падане на дефлатора (с цели 5% за цялата 2009 г.) – изглежда статистиците по целия свят са се договорили да занижават този показател за подобряване динамиката на икономиката.
В Европа автомобилните стимули изхвърлиха нагоре промишлените поръчки: за декември те нараснаха с 4,7% в Италия, а във Франция – с 14,9%, като в последната автомобилният сектор излетя с (внимание!) 65,6%. За февруари е отбелязано обратно срутване до предишните нива, което е напълно логично.
През декември производството в строителния сектор на еврозоната нарасна с 0,5%, но за четвъртото тримесечие е отбелязано снижение с 0,8%, като за цялата година то достига 8,0%.
Германският индекс за икономическите настроения от ZEW за февруари се понижи, затова пък индикаторът за деловата активност на PMI подскочи без никакви видими причини.
Като цяло за еврозоната активността е останала на предишното ниво.
Конфедерацията на британските промишленици съобщи, че поръчките през февруари леко са се подобрили, но са останали на сериозен минус. Безработицата в страната през януари неочаквано подскочи – както и при падането на продажбите на дребно с 1,8% за месец статистиците обвиняват снеговалежите, попречили на англичаните да стигнат до магазините.
Повишението на ДДС изкриви потребителските цени през януари – получи се 14-месечен максимум по годишно нарастване (с 3,5%). Пак през същия месец бяха отменени и улесненията за покупка на жилища, в резултат на което бяхме свидетели на срутване на ипотечното кредитиране с 32% за месец и с 21% за година до 10-годишен минимум.
Кредитирането на британския бизнес през декември беше с 8,1% по-слабо спрямо периода преди година, което е най-лошата динамика за цялата история на наблюденията. Това е неизбежно – възможностите за стимулиране на икономиката са ограничени: през януари британската хазна за първи път в цялата си история се оказа дефицитна – обикновено първият месец на годината се отличава с ниски разходи и положителен баланс. Този път разходите сериозно са паднали (с 10,2%) даже спрямо януари 2009 г., но доходите на хазната са се свили още по-бързо (с 11,8%).
Това не е само британска специфика – в Германия например данъчните сборове през януари са били с 11,7% по-ниски от миналогодишните. Но дефицитът на Великобритания е огромен – той очевидно ще превиши даже 12,8% от БВП, с който само Гърция може да я конкурира.
Впрочем, вече се оформи разкол по въпроса за спасението на последната – от скептиците се изказа бившият главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Исинг, важно отбелязал, че гърците лошо са се възползвали от преимуществото на ниските лихви в еврозоната.
Ситуацията е точно на 180°: евтиният кредит предизвика "балони" в недвижимите имоти, но властите не можеха да ожесточат паричната политика (ЕЦБ държеше ставките на ниски нива, помагайки по този начин на Германия и Франция).
Сега балоните се спукаха, пораждайки скок на безработицата и падане на търсенето – от тук и бюджетна криза. Но на европейските чиновници им е по-лесно да ругаят гърците, отколкото да признават вината си – определено всички тези словесни ритници (като цяло незаслужени) накрая ще омръзнат на южните ни съседи, усилвайки по този начин разкола в еврозоната.
Между другото, британският Център за икономически и делови изследвания показа, че ако през 90-те години на XX век Англия беше влязла в еврозоната, то нея щеше да я очаква къде по-лоша съдба от днешната.
В САЩ през февруари регионалните индекси за деловата активност нарастваха, но анализаторите са в недоумение: така например нюйоркският индикатор е нараснал с повече от 1,5 пъти, въпреки че от основните показатели едва се е качила само заетостта, а новите поръчки силно са се влошили.
Потребителските цени през януари нараснаха с 0,2%, а ако не се смятат горивата и продоволствията, то те даже са паднали. Но крайните цени на производителите летят нагоре, като за последната година суровинните стоки са поскъпнали с 25,9%, което е съвсем близо до пиковите темпове от лятото на 2008 г. Такова развитие на събитията заплашва с инфлация по издръжките, която няма как да бъде прехвърлена на потребителите, чрез повишаване на цените (частното търсене и без това е слабо).
Като че ли ще трябва да се ожесточава паричната политика, но тогава кредитът (и без това падащ вертикално, като през януари процесът допълнително се ускори) може съвсем да замръзне.
Ето че и МВФ съветва да няма страх от инфлация, а да се печатат пари, спирайки процеса едва при ръст на цените около 10% за година. Но тогава пък ще настъпи инфлационно свиване на търсенето: като цяло каквото и да се направи, май все ще е погрешно.
Американската хазна съобщи за нелош приток на чуждестранни средства в ценни книжа на САЩ през декември, но и тук има тревожен момент: Китай съкращава портфейла си от щатски книжа (този път с 34,2 млрд.), което изкара на първо място сред държателите Япония (нейният пакет струва 768,8 млрд. долара срещу 755,4 млрд. в китайски ръце).
Така или иначе, чуждестранните покупки на щатски държавни ценни книжа не покриват и една трета от потребностите за текущата година – логично е да се зададе въпрос на умниците от МВФ как да се финансират бюджетните дефицити, образуващи се при емисионното стимулиране на търсенето: ясно е, че инфлацията ще породи и нарастване на процентите на пазара, което от своя страна ще направи непосилни заемите за хазната – в такива условия ще се наложи или да се орязват разходите (с провал на икономиката в отговор), или да се рискува държавен банкрут.
Впрочем, интересно е да се разбере дали на света съществува поне една държава, имала неблагоразумието да следва съветите на МВФ (какво да говорим за България) и неоказала се на път без изход?
Бюджетната ситуация в САЩ е такава, каквато е и в Европа – дефицитът е около 10,6% от БВП. Постъпленията в хазната за последните 12 месеца са паднали с 10,4%. Всичко това прави програмите за стимулиране много трудни и зависими от дълговите пазари.
А стимулите са жизнено необходими – само благодарение на тях пазарът на недвижимостите не върви към пропастта: продължаването на държавните плащания позволи на новото строителство леко да нарасне през януари, а разрешенията за строителство на еднофамилни къщи да достигне максимума от 2008 година.
Агенция TransUnion съобщи, че през четвъртото тримесечие на 2009 г. делът на ипотечните кредити с просрочени (поне за 60 дни) плащания не само не се е стабилизирал, но даже е ускорил ръста си, достигайки 6,89%. Авторите на обзора специално са отбелязали, че по много заеми с плаваща лихва, дадени в края на 2006 и началото на 2007 година, процентите ще се повишат в близките месеци, което автоматично ще направи обслужването на тези дългове още по-скъпо и ще повиши шансовете за нови неплащания и фалити.
Най-лоша е ситуацията в щатите Невада (където в просрочие е всеки шести кредит), Флорида (всеки седми), Аризона и Калифорния (всеки девети).
Седмичната статистика на първоначалните молби за помощ при безработица показа нов подскок, за огорчение на Министерството на труда, убеждаващо всички, че предишните неприятности са предизвикани от празниците и сезонните изкривявания, останали зад нас.
Общият брой на получаващите помощи също подскочи, благодарение на извънредните програми, данните от които скромно се публикуват отделно на най-незабележимо място в отчета на Министерството.
Всичко това никак не радва хората – по оценка на ABC News и Washington Post в средата на февруари настроенията отново са се влошили, като гражданите са особено притеснени за своите финанси.
