Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог
"Кризата", посветен на световната икономическа криза
Още една седмица е зад гърба ни, а август продължава да ни радва.
В Тайван тайфунът Моракот взе стотици жертви; в Америка пристигнаха първите лястовици от сезона на ураганите – Бил и Клодет.
В Русия отвличат товарни кораби, загиват летци и стават аварии, включително такива мощни като Саяно-Шушенската ВЕЦ (с десетки загинали).
В Южна Корея завърши земния си път бившият президент на страната Ким Те Джун – това събитие дотолкова впечатли ръководството на КНДР, че то реши да изпрати в Сеул делегация:
починалият навремето бе организирал първата среща на двете Кореи през 2000 година, за което получи Нобелова награда за мир.
Като контраст ще спомена и друга кончина – тази на зимбабвийския долар: миналата година властите го деноминираха в мащаб 10 млрд. пъти, но в сегашното лято всичко само
се влоши, така че един хляб вече подмина цена от 10 трлн., а местната централна банка пусна в обращение купюра от 100 трилиона. А иначе там всичко е по старому – месечният частен доход е равен
на 5 американски долара (това е килограм местни пари), а нивото на безработица е 80%.
Пазарите продължават да са настроени оптимистично, което лесно може да се види от примера с нефта от сряда: в своя отчет Министерството на енергетиката на
САЩ съобщи за по-голямо от очакваното намаление на запасите през изминалата седмица (с 8,4 млн. барела) – трейдърите с радост заключиха, че е започнал дългоочакваният растеж на търсенето и вдигнаха
цените до небето; всъщност става въпрос за нещо обикновено – при падане на търсенето се срутва производството и се разпродават запасите (в енергийната сфера на Щатите мястото на производството се
заема от вноса) - факт, който добре се вижда от статистиката – за последните четири седмици вносът на нефт се е свлякъл с 9,5%, спрямо същия период на миналата година, въпреки че потреблението се е
съкрататило с 3-6%; излиза, че наистина става въпрос само за опит да се съкратят натрупаните вече твърде големи запаси, за сметка на намаляване на вноса, така че търсенето никак не се е увеличило,
а всяка подозрителна новина се възприема веднага положително от пазара.
Кувейтският шейх ас Сабах заяви, че не вижда причини за орязване на квотите за добив в ОПЕК – и това е вече общо мнение. През седмицата се появи любопитна статия във
Financial Times, според която някой си хедж-фонд е купил голяма партида януарски и февруарски фючърси за природен газ – при това при цена за изпълнение с повече от три пъти по-висока спрямо
текущата: изглежда и профитата са се поддали на всеобщата еуфория по "възстановяването на икономиката”.
Небезинтересна отметка на Dow Jones – австралийската група Fortescue Metals се е съгласила да намали цената на желязната руда за китайските клиенти до 94 цента за тон: това
не само е много под текущата цена на наличния пазар, но е и с 3% по-евтино от по-рано подписаните договори на Rio Tinto с японците – китайците са „убедили” австралийците, което още веднъж говори за
тяхното реално предвиждане на най-близките перспективи на пазара.
Забележими са и колизиите на златото – по данни на Световния съвет по златото, общото търсене на жълтия метал през второто тримесечие отново е паднало, достигайки 719,5 тона;
но в същото време търсенето на физически метал от богати частни лица даже се е увеличило – особено в Близкия изток, където все по-охотно се купуват слитъци и монети.
На паричните пазари всичко е спокойно – кратко- и средносрочните ставки продължават бавно да падат, а дългосрочните стоят на място; пазарът се раздели на два сегмента –
надеждни кредитополучатели, на които парите се дават с добър процент, и останалите, на които или се дава при жестоки условия и при високи лихви, или въобще се отказва.
Спокойно е и на форексовите пазари – някакво раздвижване вкара най-крупната в света компания по управление на облигации Pimco, предупредила за възможен крах на долара в
случай на загуба на статута му на световна резервна валута: не кой знае какво откровение, но доларът все пак леко загуби позиции.
Фондовите пазари нервничеха заради китайците: към сряда Шанхайската борса падна от върховете си с 20% (а засега емисията в КНР само беше намалена, даже не прекратена), но
скоро всичко се успокои, а в петък щатските индекси даже показаха нови върхове.
Икономическите новини не зарадваха силно – освен индексите за настроенията, летящи вертикално нагоре.
В Китай притокът на преки чуждестранни инвестиции показва спад за десети пореден месец (в годишна динамика) – през юли той беше на ниво от 35,7% (почти двукратно снижение). Отчетът
на China Mobile се оказа по-лош от прогнозите по печалбата и по приходите.
Властите в Китай провеждат добра тактика, докарвайки ръста на БВП през третото тримесечие до 8,5% за година; но пък за лошите перспективи на икономиката говорят плановете им да
ожесточат изискванията към капитала на банките – безспирната емисия от януари-юни създаде толкова много проблеми, че цялата банкова система се оказа под заплаха.
В Япония БВП нарасна през второто тримесечие с 0,9% спрямо януари-март, което и се очакваше след предишното бурно срутване; темпът на годишното свиване се съкрати от 8,7% до
6,4%, но както е ясно, още е висок; подобрението е предизвикано от полета на експорта с 6,3% (благодарност за китайската емисия) и държавните разходи с 8,1%, докато вътрешното частно търсене падна
с 0,7%, строителните поръчки с 9,5%, а инвестициите – с 4,3%.
В Испания през юни промишлените поръчки бяха с 22,2% по-малко, сравнено с преди година, но това е подобрение, спрямо срива до 30,1% през май.
В Германия крайните цени на производителите през юли бяха със 7,8% по-ниски спрямо същия период на миналата година – най-лошият резултат за всичките 60 години
наблюдения.
Агенция Reuters даде забавен пример за разпространение на дефлацията – публичният дом на някой си Томас Гьотц е предложил намаления от 5 евро за услугите на своите
проститутки за тези клиенти, които идват на велосипеди: партията на зелените би трябвало да е доволна, което не може да се каже за макроикономистите.
Последните могат да се радват на изстрелването на нивото за икономически настроения през август – от изследователския център ZEW показаха максимум за последните три
години.
Профицитът на търговския баланс в еврозоната през юни бе 1 млрд. евро – и износът и вносът показаха четиригодишни летни минимуми, а за година оборотът се съкрати с
23,5%.
Текущата сметка на платежния баланс през юни беше сведена до дефицит от 5,3 млрд. евро, а производството в строителния сектор падна с 1,1% спрямо май и с 8,8% към юни 2008 г.; бройката
на разрешенията за строителство падна с 1,6% за месец, след майското снижение от 2,1%.
Деловата активност през август подскочи, при това оригинално: композитният индекс, изчисляван като някакво средно число между числата на производствения сектор и сферата на услугите,
някак си се оказа по-висок от двата съставящи го компонента – не е ясно как това е възможно.
Не е за пред публика, но сред властите цари минорно настроение: по данни на Daily Telegraph, германската централна банка и Министерството на икономиката се готвят за
следваща вълна на финансовата криза, която по техни преценки би трябвало да се случи през първата половина на 2010 година.
Разправиите на банка UBS с американската администрация завършиха със съгласие на първата да разкрие за втората имената на 4450 клиенти, подозирани в отклоняване от
плащане на данъци, ако разследването предостави убедителни аргументи, то десет хиляди сметки могат да загубят своята анонимност.
За отбелязване е френската история от седмицата – министърът на образованието Люк Шател, явно завидял на руския президент Путин, реши да направи "внезапно” посещение в
супермаркет, за да покажел загриженост за потребителите: проблемът изскочи от това, че французите не търпят лоши постановки – министърът предварително бе изпратил в магазина активистки от своята
партия, които след като показаха възторг от политиката на управляващите, имаха глупостта, след края на театъра, да си заминат с обща кола.
Трябва да се отбележи, че това не е първи опит от този сорт – през 1990 г. министърът на туризма Стирн бе организирал "открита” пресконференция, на която, както се оказа, всички въпроси
зададоха подставени лица: тогава министърът подаде оставка – сигурно трябва да се надяваме днешният организатор на публични мероприятия да последва примера му.
Във Великобритания през юли цените останаха на юнските си нива – вносът поскъпна, компенсирайки влиянието на депресивния вътрешен пазар.
Цените на предложенията за жилища от Rightmove внезапно паднаха с 2,2% спрямо юли; количеството на жилищата, излезли на пазара през този месец, бяха два пъти по-малко, отколкото преди
кризата.
Затова пък продажбите на дребно излетяха до 14-месечен максимум – юлските намаления очаквано привлякоха купувачи.
Въпреки активното стимулиране на покупката на нови автомобили, тяхното производство през юли се оказа със 17,9% по-ниско, сравнено с преди година – впрочем това е много по-добре от
предишните месеци: средно за януари-юли производството на коли падна с 45,8%.
В кредитния сектор ипотеката бавно се подобрява, но обемите на търговските заеми за фирмите бодро се рушат.
Растат дълговете на правителството – през юли отново се случи дефицит, след като се очакваше нулев баланс на бюджета: това е въобще първият дефицит през юли за цялата история на
наблюденията.
Протоколът от последното заседание на Bank of England шокира публиката – не стига, че бе прието решение за увеличение мащаба на емисията, но и трима от деветте членове на управлението,
начело с управляващия Марвин Кинг, гласуваха за още по-голям мащаб на увеличение на изкупуването на ценни книжа на пазара; в светлината на тези панически настроения публичните очаквания за ръст на
БВП през втората половина на тази година се възприемат не много сериозно.
В Канада през юли потребителските цени паднаха за година с 0,9%, което не се бе случвало нито веднъж от 1953 год.
Още по-весело е в САЩ: крайните цени на производителите през юли бяха със 16,0% по-ниски от миналогодишните нива – подобно нещо за последен път се беше случвало през
1931 г. (в разгара на Великата депресия), при това най-лошата тогавашна динамика (-17,3%) вече е близо; добре че сега процесът на срутване най-вероятно ще спре – просто защото през есента на 2008
година цените рухнаха, пораждайки ефекта на намаляващата база.
Притокът на чуждестранни средства в дългосрочни ценни книжа на САЩ бе 71,3 млрд. долара - при това от КНР дойдоха 26,6 млрд., а от Япония – 32,8 млрд; едновременно китайците погасиха
краткосрочни щатски облигации (основно емитирани в разгара на предишната вълна на кризата) за повече от 50 млрд., но както се вижда, в замяна те са решили активно да инвестират в дългосрочни
бондове: излиза, че слуховете за китайските страхове по долара са силно преувеличени.
Индексите за деловата активност от ФЕД на Ню Йорк и Филаделфия през август видимо се повишиха.
Жилищният пазар е нееднозначен: броят на новостроящите се жилища и на разрешенията за строителство през юли неочаквано намаля, но продажбите на вторичния пазар изхвръкнаха със 7,2%
(рекорд от 1986 год.); тук вина има потокът от иззети от банките жилища от неплатежоспособни клиенти, заради което медианната цена се понижи на поредните 2%, довеждайки годишното падане до 15,1% (в
западните щати са най-засегнати от този процес - до 28,0%). Своята роля изиграха и плащанията от страна на властите на сумата от 8000 долара към купувачите на първо
жилище.
Обзорът на ФЕД показа, че ситуацията на кредитния пазар през май-юли продължава да се ожесточава, макар и с по-ниски темпове, отколкото преди. Изпреварващите индикатори през юли
нараснаха, но неочаквано нарасна и числото на първичните молби за помощ при безработица към средата на август.
Водещите ритейлъри показаха слаби продажби – потребителите са се свили и не искат да се охарчат за нищо, освен за най-необходимото.
От корпорациите последни се отчетоха Home Depot (печалбата падна със 7%, а приходите – с 9%) и Hewlett-Packard (падане съответно с 20% и 2%) – и в двата случая анализаторите очакваха
по-лоши резултати.
Все пак, като цяло отчетите през второто тримесечие излязоха подтискащи: по данни на Morgan Stanley, в нефинансовия сектор печалбите са се сринали с 27,6% спрямо същия период на
миналата година – пет пъти по-зле от прогнозите; в тези условия ръстът на фондовия пазар (коефициентът Р/Е средно по компании, влизащи в индекса S&P-500, вече почти достигна 20, въпреки че само
преди по-малко от половин година той беше равен на 10) изглежда напълно необоснован.
По данни на Financial Times, в първата половина на годината, 201 компании по целия свят са обявили банкрут по своите облигации, сумата на тези банкрути е достигнала величина от 463.1
млрд. долара.
Реално погледнато, и финансовият сектор не блести – великолепните резултати са достигнати само заради паразитирането върху китайската емисия: лишените от достъп до нея страдат, както и
преди – преди седмица щатските власти закриха най-голямата от началото на годината банка - Colonial (с активи от 22 млрд. долара), а през изминалия четвъртък такава съдба постигна и тексаската
група Guaranty Financial, станала третата по големина фалирала банка за цялата история на САЩ (тя беше дадена на испанската група BBVA).
Федералната корпорация по застраховане на депозитите почувства, че мирише на пържено и облекчи своите предишни правила за достъп на частни инвеститори при покупка на банкрутирали банки,
причината е проста - държавни пари не достигат за възмездяване на загубите на вложителите.
Изкупуването на облигации на CIT Group мина нелошо, но засега опасността от банкрут е реална.
Програмата „пари за трошки” беше прекратена официално в понеделник, но практически това се случи дори по-рано: към сряда (миналата седмица) водещите дилъри от Ню Йорк се отказаха
от участие в нея, тъй като те плащаха подаръците за клиентите от своите джобове, а суми от държавата до сега са получили едва 2% от тях; при това свободен кеш не се намира, затова те (дилърите) са
принудени да излязат от играта – и въпреки че министърът на транспорта Рей ЛаХуд увери клетвено, че парите скоро ще постъпят, вече беше късно някой да бъде преубеден.
Затова пък аналогична програма трябва да бъде въведена в сферата на продажбите на битова техника, въпреки че на нея са отделени само 300 млн.
Като цяло е очевидно, че администрацията на Обама напомня ощипана госпожица в публичен дом – както и предупреждаваха здравомислещите експерти, в правителството цъфна съзвездие от нищо
неразбиращи политикани, като квалифицираните управленци са пълен дефицит.
Това се вижда и от дебатите по реформата на здравеопазването, където властта се срещна с опозицията и изпадна в истерия.
Обама даже обвини средствата за масова информация в лични нападки, предизвиквайки рязка реакция от журналистите: те напомниха, че в сравнение с перманентно критикувания Буш, днешният
президент е любимец на пресата и има мощно мнозинство в Конгреса, затова е странно при такова положение да се прави истерия.
Американският елит е настроен благодушно – мистър Бен Шалом Бернарке излъчва оптимизъм (New York Times отбеляза, че шефът на ФЕД си е позволил да се откъсне от ангажиментите си за два
дни за сватбата на сина си и е започнал редовно да посещава бейзболни мачове), а бившият гуру на фондовия пазар Еби Коен от Goldman Sachs уверява, че рецесията свършва „точно сега”.
И само бившият управляващ на ФЕД Алън Грийнспан продължава да размътва водата, настоявайки, че ако дори икономиката нарасне през втората половина на годината, то в този ръст липсва
стабилност, т.е. фундаментално кризата не е победена.
В Русия в първата половина на годината износът се съкрати с 46,8% на годишна база, а профицитът на търговския баланс – с 56,8% (2,8 пъти). Постъпленията от данъци в
бюджета за януари-юли са с 40% по-малко, спрямо година по-рано, при това процесът се задълбочава.
Международните резерви на Русия се съкратиха с 2,8 млрд. долара само за миналата седмица. Тези и други числа позволяват да се оцени годишното съкращаване на БВП през юли до 8,9%, което
въпреки че е доста печално, все пак е по-добро от юнските показатели – 10,9%.
Изтичането на капитали достигна до 60,8 млрд. долара към края на юни, като стойността му бе до около 55,1 през трите предишни месеца.
Все пак не всички се оплакват – служителите на Роснефт дочакаха бонусите си за 2008 г.: средно всеки от 1537 от сътрудниците от главната компания, филиалите и представителствата получи
по 1,5 млн. рубли (1$= 32 рубли), разбира се, на някои се падна доста над средното парче от тортата, така че поне там засега няма оплаквания.
