Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза
С Христос Воскресе се поздравяват след полунощ милиарди християни по целия свят. Празничното настроение се чувства в целия си блясък и в Беларус (в момента съм в тази страна), където всички християнски конфесии, представени тук, отбелязват заедно най-големия си религиозен празник.
За съжаление, дните преди Великден бяха белязани от редица мрачни събития, сред които се откроиха терористичните нападения в Москва и Кизляр с над 50 убити; дежурните бомбени атентати в Ирак с поредните десетки затрити местни жители; както и ликвидирането на трима германски войници (жертвите сред афганистанското население вече никой не ги брои) - участници в поредната война на НАТО, което хвърли в дълбок траур най-голямата страна в Европа, точно преди Божието Възкресение.
Най-големият световен инвестиционен фонд Abu Dhabi Investment Authority – също понесе огромна загуба: шефът му шейх Ал Нахайян, по-малък брат на президента на ОАЕ, потъна в езеро след катастрофа на лекия му самолет в Мароко.
Както и преди, редица страни се готвят за избори. В Япония проучванията показват растящо недоволство от управляващата Демократическа партия: нивото на неодобрение достигна 57%. За нея се готвят да гласуват само 24% от избирателите, но пък опозиционната либерално-демократична има дори по-малък процент (20%), което прави твърде необикновена картината в страната.
Във Великобритания пручванията се правят по-често. Всички те говорят за превес на консерваторите, но в същото време констатират недостатъчност на това предимство за получаване на абсолютно мнозинство в парламента.
Пазарите по света се активизират – емисионните долари се прецеждат към тях, бутайки все по-нагоре цените. Петролът най-накрая проби предишните върхове, след което излетя над 85 долара за барел. Промишлените метали също повториха върховите си постижения. Златото нарасна по-скромно.
Да отбележим съглашението, отменящо предишните правила, съществували 40 години, във връзка с ценообразуването на желязната руда за нуждите на металургичната промишленост. Ако по-рано цената всяка година се определяше в хода на двустранни преговори между най-големите играчи от сектора (след което се приемаше и от останалите лидери), то сега се създава пълноценен пазар, чиито котировки ще са основа за актуализация на контрактите на всяко ново тримесечие. Това заплашва да доведе до поскъпване на желязната руда с една трета от днешното ниво и двукратно, спрямо средните цени от последната година.
На паричните пазари отново доминираха новините от Атина: възползвайки се от оптимизма в момента, съседите пуснаха поредните 5 млрд. евро облигации, но високата доходност (6% годишно за 7-годишните книжа) никак не радва.
Въобще, доходността расте навсякъде, включително и в САЩ. По този повод "великият" Грийнспан призова администрацията спешно да намали разходите, в противен случай последствията могат да бъдат непредсказуеми.
За това говори и агенция Standard & Poor`s, но по адрес на Великобритания.
Най-накрая много от спекулантите осъзнаха какви са тъжните последици от "спасяването на финансовата система" - властите фактически поемат върху себе си огромна част от пазарните рискове. Индикатор за това положение на нещата стана рекордното търсене на корпоративните бондове от типа "боклук" и рязкото нарастване на заемите за съмнителни фирми през последните месеци: изглежда, за пореден път ставаме свидетели на казуса Толейран – "те нищо не са забравили и на нищо не са се научили".
Юанът отново беше тема за разговори: новоизлюпеният съветник към Народната банка на Китай Ся Бин заяви за Reuters, че трябва колкото може по-скоро, да бъде възобновен ръстът на валутата и въобще, заслужава си да се върви в посока към плаващ курс на юана. Другите съветници също намекват, че след посещението на председателя Ху в САЩ на 12-13 април "всичко е възможно".
Най-яркото събитие от валутния пазар стана интервенцията на Швейцарската национална банка. Когато евро-франк достигна историческия си минимум около 1,41, централните банкери не издържаха и подариха на спекулантите първоаприлска шега във вид на почти 300-пунктов подскок на крос-курса в рамките на шест минути.
Сред цялата тази веселба фондовите борси се държаха доста скромно, разбирайки абсурдността на своите необосовани ръстове - поне засега обръщане в движението им не се вижда (колко ли изсипа ФЕД и тази седмица?).
Новините от световната икономика като цяло са предишните, т.е. изключвайки индексите за настроенията, не са никак радостни.
Според международната търговска организация физическият обем от международната търговия със стоки през 2009 г. се е съкратил с 12,2%. Такова нещо е наблюдавано само по време на Великата депресия. В стойностно изражение товарооборотът е паднал с 23% - от 16,1 до 12,5 трлн. долара. За тази година "експертите" на организацията се молят за увеличение от 9,5%. Дано?
В Нова Зеландия, обаче, през март деловото доверие внезапно рухна.
Заради свиването на износа, в Австралия търговският дефицит през февруари беше 1,5 пъти по-голям от прогнозирания.
Неочаквано февруарските продажби на дребно рухнаха с 1,4%, компенсирайки с остатък януарския ръст от 1,1%: продажбите в супермаркетите, магазините за дрехи и обувки са намалели с 3,9% и тези спадове няма как да бъдат оправдани със студовете – в Австралия беше лято.
Новото строителство на Зеления континент през февруари се е съкратило спрямо предишния месец за трети пореден път – 3,3% (след снижение от 5,5% през януари и с 5,4% през декември). Прогнозите даваха ръст от 2%.
Затова пък индексите за деловата активност растат из цяла Азия – само Япония подведе, отбелязвайки микро-спад през март. Най-много радост донесе Китай, където увеличението е уверено.
В Япония средната заплата през февруари е била с 0,6% по-ниска спрямо същия месец на предишната година (през януари падането е 0,2%). Разходите на домакинствата падат с 0,5% спрямо януари и с 1,6% спрямо февруари 2009 г. Но пък продажбите на дребно скачат с 0,9% за месец и с 4,2% за година – възможно е за това да е "виновна” Новата година по лунния календар?!
Месечната динамика при новото строителство в страната на изгряващото слънце показа свличане с 8,0% за февруари, а за година спадът е 9,3%. Поръчките в строителния отрасъл са потънали с 20,3% спрямо същия месец на миналата година – съвсем скоро, през януари, беше регистриран ръст от 15,7%.
Нивото на безработица в Япония остава на предишното ниво от 4,9%, но заетостта е намаляла с 250 хил. човека: стремителното стареене на населението поражда перманентно съкращаване на работната сила при едновременен ръст в броя на пенсионерите.
Промишленото производство през февруари е било с 0,9% по-ниско от януарските значения (първи спад за 12-те последни месеца), но с 31,1% по-високо от февруари 2009 г., когато всичко рухна.
Обзорът на централната банка Танкан показа подобрение през първото тримесечие, но остана уверено на отрицателна територия: т.е. броят на фирмите, отбелязващи увеличение на своята активност, е по-малък от тези, съобщаващи за намаление на последната.
След пропадането на инвестициите в основен капитал през изминалата финансова година (завършила на 31 март) е резонно да се очаква поне някаква стабилизация, но компаниите предвиждат да орежат капиталовложенията си с още 3,9%, като големите фирми, ориентирани към износ, се ограничават със скромното съкращение от 0,4%, а малкият бизнес се готви да свие инвестициите с цели 19,4%.
БВП на Франция за октомври-декември нарасна с 0,6% за Q4, но увеличението на запасите (т.е. "работата за склад") е добавило към показателя 1,0%, т.е. търсенето е паднало, въпреки мащабните програми по неговото стимулиране. Като цяло за 2009 г. БВП се е свил с 2,2% - най-лошата динамика от края на Втората световна война. Дефицитът на бюджета е достигнал 7,5% от БВП, а държавният дълг е нараснал до 77,6% от БВП.
Икономиката на Великобритания за Q4 е нараснала с 0,4% спрямо юли-септември, но ако се изключат запасите и държавните разходи, тя би била на минус. От върховете в началото на 2008 г. БВП се е свлякъл с 6,2% - по-зле от времената на Великата депресия, по този начин днешната криза става най-тежката за цялата история на наблюденията.
Швейцарският индикатор за потреблението е паднал през февруари. Продажбите на дребно в Испания са били с 1,4% по-слаби, спрямо година по-рано. В Германия снижението е достигнало 0,9% - за месец продажбите са се съкратили с 0,4% след спад от 0,5% през януари. Показателната за страната верига от магазини Kaufhof (принадлежаща на Metro) съобщи, че продажбите намаляват от есента, макар и умерено (с 0,7% от октомври до февруари).
Безработицата в Италия се е стабилизирала на ниво от 8,5%, а в Германия тя даже е паднала – виновно за това е поредното изменение на методиката. Без изменението броят на безработните не би намалял с 31 хил., както се съобщава, а би нараснал с 1,4 хил. Февруарските числа също са преразгледани до спад от хиляда човека, въпреки че Международната организация на труда говори за добавка от 10 хил. уволнени.
Инфлацията става все по-активна: за 12 месеца потребителските цени в Германия са нараснали с 1,3%, в Италия – с 1,4%, а в еврозоната като цяло – с 1,5% (максимум от ноември 2008 г. и много повече от прогнозираното).
Индексите за деловата активност (PMI) изпитаха истински скок – показателят за еврозоната отбеляза връх за последните 3,5 години. Великобритания помете всички, като нейният индикатор за обработващата промишленост излетя до върховете от октомври 1994 г. (а компонентът на производството – юли 1994 г.) – и тук неадекватността на индексите е напълно очевидна.
На британските острови продължава да пада ипотечната активност – одобрените заявки през февруари са фиксирали минималните си стойности от май 2009 г. Обемът на кредитирането се колебае около най-лошите нива от края на 2008 г. Затова пък, малко се е увеличила активността на пазара на потребителските заеми. Nationwide отбелязва, че търсенето и предлагането на пазара на жилища остава ниско. Мартенският индекс за потребителските настроения от GfK във Великобритания се понижава, заради тревогите за състоянието по финансите на домакинствата.
Най-голямата ирландска банка Anglo Irish съобщи, че за последните 15 месеца е получила загуби за 12,7 млрд. евро, а отписванията по лоши кредити са достигнали 15,1 млрд. Проблемът е сериозен, така че властите на Ирландия решиха да създадат "лоша банка", която да поеме сериозна част от нискокачествените активи на търговските банки (за Anglo Irish такива са 10 млрд. само по дадените от нея заеми).
Германското управление за финансов надзор (BaFin) започна разследване против швейцарската банка UBS – един клиент на последната е съобщил "там, където трябва", че банката специално е разработвала редица схеми, помагащи на германските й клиенти да "спестяват" данъци в страната си. Ако се вземе предвид, че преди това същата банка и по същите причини беше разпъвана на кръст в САЩ, плати 780 млн. долара глоби и даде сведения за хиляди клиенти, тогава ще стане ясно, че тази банка се оказва в много тежко положение – новата вълна на финансовата криза ще стане фатална за нея.
Според S&P/Case-Shiller в САЩ цените на жилищата падат вече няколко месеца (без изчистване от сезонни фактори). Обаче ако се направи изчистването, тогава цените по чудодеен начин започват да растат: за януари показателите са били -0,4% и +0,3% съответно.
Разходите за строителство през февруари са паднали с 1,3% спрямо януари, след снижение от 1,4% в предишния месец. За година показателят се е съкратил с 12,8% и достига най-лошите си значения за 7,5 години.
По случай зимните празници и приказките за ръст на икономиката, американците са се отпуснали и пак за започнали да харчат повече от заработеното: през февруари разходите отново са нараснали повече от доходите (последните въобще не са се увеличавали, но разходите са се разширили с 0,3%), така че нормата на спестявания се е свила до 3,1% - естествено, и за това ще трябва един ден да се плаща, при това съвсем скоро.
Потребителските настроения от Conference Board през март са нараснали, но въпреки това са останали на ниско ниво: за възстановяването на настроението пречи слабият пазар на труда, което се потвърждава и от ежеседмичните анкети на ABC News/Washington Post.
И хоп, на трудовия пазар се появи повод за радост – през март се случи рязко нарастване на количеството работни места (с цели 162 хил.). Причина за това стана масовото наемане от страна на държавата на хора за скорошното преброяване на населението (пикът ще бъде през април-юни, като общо трябва да бъдат наети 1,15 млн. души), както и възстановяването на заетостта след снеговалежите.
Твърдението на Бюрото по трудова статистика за ръст на заетостта и в частния сектор предизвиква съмнения – изледването на ADP не го потвърждава. Въпросът е в това, че официозът включва в отчета си работните места, които по неговите числови методи трябва да бъдат създадени през отчетния месец, но дали те реално са създадени ще се изясни едва след няколко месеца.
Общото състояние на пазара на труда е лошо, особено в частта по застоялостта: средната продължителност в статут на безработен достигна рекордните 31,2 седмици, а делът на тези, които не могат да намерят работа повече от половин година, показа исторически максимум от 44,1%. Това означава, че локалните проблясъци на заетостта се обясняват само с преместването на висококвалифицирани работници от едно място на друго, докато редовите бачкатори затъват все по-дълбоко в тресавището на безнадеждността.
Статистиката на молбите за помощ при безработица изисква внимание към детайлите – все повече хора превишават сроковете за получаване на помощи и се оказват бенефициенти по разширените програми. Последните данни също говорят, че обикновените помощи остават на нива, минимални след януари 2009 г., но ако към тях се прибавят допълнителните програми, то сумата е висока и даже е възобновила ръста си след спада от края на миналата година.
Индикаторите за производствения сектор на САЩ за март показаха нелош ръст, но той невинаги е реален. Така например, индексът на ФЕД Далас само е възстановил падането от февруари, а добавката според ISM Ню-Йорк изцяло е предизвикана от оптимизма за бъдещето, докато оценката за текущото състояние се е влошила. Активността в Средния Запад (Chicago PMI) се е съкратила, а националният индекс за производствения сектор е нараснал до максимума си от юли 2004 г., въпреки че на всички е ясно, че сега състоянието на отрасъла е много по-лошо, спрямо тогавашното положение.
Влошаването на компонентата по заетостта също не радва. Притеснява и скокът на складовите запаси, най-бурният от лятото на 1984 г.: не е изключено, че реалното търсене е започнало да пада, но производителите закъсняват с реакцията си.
Администрацията на САЩ иска, в течение на половин година, да се отърве от пакета си от акции на Citigroup и се надява да получи от сделката печалба от 7 млрд. долара (ако акциите бъдат продадени по текущите цени, ще се получи точно така). За изпълнение на тази операция правителството е наело Morgan Stanley.
Комисията по ценни книжа и борси е започнала разследване срещу повече от 20 финансови компании от страната – те са заподозрени в машинации с отчетността, подобни на тези, които е практикувал Lehman Brothers: фирмите подписват съглашения за залагане на активи с последващо изкупуване, като по този начин маскират истинския размер на задълженията си.
Чарлз Шваб, основател на едноименната корпорация, се изяви със статия в Wall Street Journal: той съобщи, че за последните 4 години доходността от портфейлните инвестиции на пенсионните фондове (облигации, депозитни сертификати и т.н.) е съкратена повече от 4 пъти, благодарение на политиката за нулеви ставки на ФЕД – и добави, че ако в разгара на кризата тя е била оправдана, то сега, когато банките смело показват огромни печалби, е някак си неуместно да продължаваме да ги радваме, ограбвайки пенсионерите.
Такова мнение е вече силно разпространено и при засилване на инфлационните страхове недоволството ще се превърне във всеобщо.
Очевидно, разбирайки това, в петък ФЕД (при почти закрити пазари, заради Разпети петък) внезапно реши да проведе извънредно заседание в понеделник, 5 април – то ще бъде посветено на дисконтната лихва, която изглежда, ще бъде вдигната още веднъж.
Какво ще последва след това, както и след прекратяването на изкупуването на облигации от централната банка е твърде неясно засега.
А може би, това е следващата стъпка към по-нататъшно реализиране на дефлационния сценарий, за който писах и по-рано.
