Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза
Не всявайте паника, господа!
Зимата ни напуска, но през изминалата седмица тя показа за пореден път суровата си мощ. България отново попадна в капана на климатичните катаклизми и преживя такъв сняг, какъвто не беше виждала през целия сезон.
Гражданите на Исландия бяха призовани на референдум, за да кажат готови ли са да платят за дълговете на банката Icesave, доскоро активно привличала чуждестранни средства.
Както се и очакваше, само 2% от островитяните се оказаха самаряни, съгласили се компенсациите да се платят от обществените средства, срещу 93% против такова решение.
Рейтинговите агенции заплашиха със санкции, а финансовите структури изригнаха в проклятия. Но реалността е такава, че ако някъде си давате парите под супер висок процент (а доходността е била доста примамлива, над 10-те % годишно), то трябва да сте готови да загубите вложенията си – не съществува висока доходност при нулеви рискове.
Световната финансова олигархия е свикнала да компенсира загубите си за сметка на държавни средства, а тук претърпя такъв провал, че има за какво да изпада в ярост, разбираемо е.
Гръцкият премиер Папандреу направи световна обиколка и може да се отбележи, че твърдата позиция на Германия по повод на възможна помощ за съседите ни, не намери разбиране даже вътре в еврозоната: френският президент Саркози е настроен къде по-позитивно.
Евроначалниците искат да учредят свой аналог на МВФ, за което получиха аплодисменти отвсякъде, освен от Германия: последната веднага разкритикува идеята, но изглежда, че пуризмът й вече омръзна на всички останали европейци.
Неотдавнашният скандал с дериватите, маскиращи бюджетните дефицити, имаше като следствие ограничаване от страна на европейските власти на банките от "Уолстрийт" в качеството им на първични дилъри по емитираните книжа – за първи път от 5 години най-добрата сред тях (Morgan Stanley) се оказа на десето място по оборот в сегмента на европейските държавни дългове.
Сами по себе си, проблемите с дълговете в Европа са големи и труднорешими - по оценки на Standard & Poor's, през 2010 година властите на континента ще заемат рекордните 1,45 трлн. евро (12% от БВП на региона): невъзможно е удържането на такива темпове за дълъг период от време.
Банка Unicredit описа същия проблем за Великобритания, където дефицитът на бюджета достига 13% от БВП. И там ситуацията е тежка, въпреки че средната продължителност (срокът до погасяване) на британския дълг надхвърля 14 години, срещу 7 години за Франция и 5 за САЩ.
Даже констатацията на този очевиден факт предизвика лудост сред "цензурите” – колумнистът на Daily Telegraph Еванс-Причард, цитирал информацията от Unicredit, беше обвинен в нагнетяване на паника.
Шефът на китайската централна банка Чжоу многозначително съобщи, че фиксираният курс на юана към долара е временен. Президентът на Износно-вносната банка на КНР Ли нарече „абсолютно бълнуване” спекулациите за прекратяване на покупките на долари от страна на китайците.
Уж всичко приключи дотук, но Обама не се сдържа и се нахвърли върху юана. В отговор, китайците вежливо предложиха на вашингтонския бърборко да си гледа работата, а да не се бърка в чуждата.
Фондовите борси нарастваха – още към края на по-предишната седмица NASDAQ Composite показа нов максимум, а миналата седмица към него се присъедини и S&P-500.
Любопитен беше обзорът на Deutsche Borse, според който в Европа се е случил взрив от инсайдерски покупки (топ-мениджърите изкупуват акции на фирмите си), като в това отношение лидери са Испания и Италия.
Икономическите новини не бяха много.
В Австралия ипотеката през януари падна със 7,9% за месец след спад от 5,1% през декември, а нивото на безработица през февруари нарасна с 0,1%.
В Китай потребителските цени нараснаха за година с 2,7% (16-месечен максимум) срещу 1,5% през януари. Цените на продоволствените стоки се оказаха с 6,2% по-високи спрямо година по-рано. Крайните цени на производител добавиха 5,4% срещу ръст от 4,3% през януари.
Поскъпването на жилищната и търговската недвижимост в 70-те най-големи градове на страната достигна 10,7% за година срещу 9,5% през януари, като тук правителствените статистици признават за "приблизителността" на оценките си. В същото време генералният секретар на Асоциацията по недвижимата собственост на Китай Гу съобщи, че по оценки на организацията му, ръстът при цените на жилищата през февруари е превишил 22% на годишна база.
Големият чуждестранен бизнес продължава да напуска Япония. Последен пример за това стана френският концерн Michelin. През 2009 г. преките чуждестранни инвестиции са паднали с 55,7% (2,3 пъти), а в списъка на токийската борса са останали само 15 чужди фирми (през 1991 г. броят им е бил 127).
БВП на Италия и Португалия за четвъртото тримесечие бяха прерагледани надолу – от -0,2% до -0,3% и от 0,0% до -0,2% съответно.
През януари търговските баланси на Франция и Германия показаха съкращаване на дефицита и профицита съответно, но неприятна изненада за пазарите поднесе германският износ, който падна с 6,3% за месец.
Британският дефицит, напротив, фиксира максимум от лятото на 2008 г. Тук падането на износа беше от 6,9%, а властите честно коментираха, че метеорологичните условия почти не са повлияли на тези числа.
Промишленото производство за януари на водещите страни от ЕС скочи, движено от три фактора – студовете (предизвикали повишено търсене на горива), китайските покупки и местните програми за стимулиране: за месец ръстът в Италия достигна 2,6%, във Франция – 1,6%, в Германия – 0,6%, а за еврозоната като цяло – 1,7%.
За съжаление, графиката на динамиката на продукцията говори, че даже сега тя е по-ниска от минимумите, регистрирани през кризата от 2000/02 години, а да не говорим за нещо по-голямо.
Във Великобритания производството неочаквано падна и за разлика от еврозоната тук метеорологията активно се използва за оправдание: като цяло снегът и студовете се превърнаха в обяснение за всички случили се беди.
От корпоративните новини можем да отбележим отчета на европейския аерокосмически концерн EADS, фиксирал през четвъртото тримесечие загуби за 1,05 млрд. евро, основно заради военно-транспортния самолет A400M, чиято стойност по разработката се оказа с 5,3 млрд. над проектната: две-трети от сумата поеха държавите, направили поръчката (Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Испания, Люксембург и Турция), а останалата трета беше добавена към балансовата загуба на концерна.
Wall Street Journal обръща внимание върху испанските спестовни каси – на тях се пада половината от 324-те милиарда евро дългове на девелопърите, които сега не могат да продадат повече от 1 млн. единици от наскоро построените жилища: немалка част от тези заеми няма да бъде погасена, с всички произтичащи от това последици за банките.
Британското правителство иска да замрази заплатите в държавния сектор. Изключение правят лекарите, на които е позволено да забогатеят с 0,8% за година: всичко това е предизвикано от гигантските държавни дългове, но от такива икономии търсенето едва ли ще нарасне.
В САЩ запасите през януари леко понижиха нивата си, но за сметка на това продажбите рязко нараснаха, така че отношението на едровите запаси към продажбите достигна минимума за целия обзор от 1992 г. Такава динамика обещава още няколко тримесечия с ръст на БВП, даже в случай на запазване на свитото търсене, тъй като търговците са длъжни да компенсират спада в запасите си.
Търговският дефицит през януари падна до 37,3 млрд. долара. Основна причина за това стана намалението на вноса на петрол до минимума за последните 10 години. Впрочем, охлаждането на световното търсене на крайни стоки породи и първото от миналогодишния април месечно снижаване на износа с 0,3%.
Различните индекси за активността и настроенията не зарадваха: индикаторът за икономически оптимизъм от IBD/TIPP за март се понижи, а организацията на дребния бизнес съобщи за по-нататъшно влошаване на ситуацията, заедно с това наричайки действията и проектите на администрацията "кошмар" за малкия бизнес.
Между другото, потребителският кредит през януари нарасна за първи път през последната година, но секторът на кредитните карти остава в депресия. Автомобилните заеми се оживиха, което трябваше да се очаква след официалните отчети, показали падане на нормата на спестявания в началото на годината.
Въпреки това засега няма основания да се говори за някаква нова тенденция – отделните избухвания в различни сфери не променят общата картина: сумарните кредити на всички търговски банки пропадат все по-бързо – през януари те са паднали със 7,3% за година и съдейки по седмичните данни от февруари, оттогава ситуацията се е влошила допълнително.
Отношението на натрупания кредит към БВП в епохата на "оргията на заемите" се е качило твърде високо. Разсъждавайки, стигаме до извода, че на него ще му се наложи да се върне до нивата от 1970/90-те години. За постигане на тази цел заемите (в реално изражение) ще трябва да бъдат съкратени 1,5 пъти, т.е. в течение на много години новите кредити ще бъдат по-малко от погасените стари.
Процесът вече започна: по данни на Федералния резерв (ФЕД), през последното тримесечие на 2009 г. дългът на домакинствата се е съкратил с още 1,2% след по-голямото намаление в предишните две тримесечия.
През февруари продажбите на дребно нараснаха с 0,3% за месец (но показателят за януари беше преразгледан надолу с 0,4%). Като цяло потребителите остават с повишено внимание, което не е за учудване, като се имат предвид дълговете им, безработицата и свиването на заплатите им.
Индикаторите за настроенията не развеселяват, което се потвърди и миналата седмица от обзорите на Мичиганския университет и на ABC News/Washington Post. Новите молби при безработица леко намаляха, но останаха твърде високи, за да има някакво основание за надежди за бъдеща позитивна динамика на заетостта.
Възможностите на хазната за стимулиране на търсенето се свиват – през февруари нейният дефицит достигна рекордните 221 млрд. долара, а като цяло за първите 5 месеца на финансовата година той отчете 651,6 млрд.
Има и положителен нюанс: за първи път през последните 22 месеца доходите на бюджета са били по-високи, отколкото година по-рано. Затова пък тревожи бързото нарастване на стойността по обслужване на държавния дълг, заплашваща да се превърне в сериозен проблем, заради високата част от краткосрочни задължения в общата структура от заеми на хазната.
И накрая нещо любопитно: Както се изясни, през 2007/08 г. шефът на Lehman Brothers Фалд се е занимавал със сделки РЕПО, с цел да скрие от акционерите истинското положение на нещата във фирмата. Смях предизвика адвокатката на обвиняемия, която обяви, че видите ли, нейният подзащитен дори не знае какво е това РЕПО, така че "нещастникът" не подлежи на съдебно преследване.
