Бил Гейтс, един от основателите на „Майкрософт“, чете годишно по 50 книги, но малка част влизат в годишния му списък с най-интересните от тях. От няколко години милиардерът филантроп избира пет заглавия, които са го впечатлили на-много и публикува кратки ревюта за тях в блога си Gates Notes blog.

„Четенето е любимият ми начин да задоволявам любопитството си. Макар че имам късмета да се срещам с много интересни хора и да посещавам завладяващи места заради работата си, все още мисля, че книгите са най-добрият начин да изследвате нови теми, които ви интересуват“, пише Гейтс в блога си.

Филантропът споделя, че тази година се е наслаждавал на книги с най-различна тематика. Голямо удоволствие му е доставила „Черните флагове. Възходът на ИДИЛ“ от Джоби Уорик. Той я препоръчва на всички, които се интересуват от урок по история за завземането на властта в части от Ирак.

В другия край на спектъра Гейтс е харесал много новия роман на Джон Грийн „Костенурки до безкрая“, който разказва за млада жена, тръгнала по следите на изчезнал милиардер. В него се разглеждат сериозни теми като психическите разстройства, „но историите на Джон са винаги забавни и пълни с интересни литературни препратки“, смята Гейтс.

Друга добра книга, според Бил Гейтс, е The Color of Law („Цветът на закона“*) от Ричард Ротстейн. Тя изследва икономическата мобилност в САЩ и помага за разбирането на ролята на федералната политика в създаването на расово сегрегирани райони в различни американски градове.

В списъка на Гейтс за 2017-а сред петте най-важни за него заглавия попадат два романа от виетнамски писатели, изследване за бедността, историческа книга и автобиография на известен комик-травестит.

Петте най-важни книги на 2017-а, според Бил Гейтс:

1. The Best We Could Do („Най-доброто, което можехме да направим“), Тхи Буй, 2017

Този автобиографичен графичен роман описва спомените на дъщерята на виетнамски бежанци, пристигнали в САЩ след падането на Сайгон през 1975-а. Тя научава сърцераздирателна истина за жертвите, които родителите ѝ са направили за нея, братята и сестрите ѝ, както и за сътресенията, причинени от френската и американска окупация във Виетнам.

„Мисля, че е свършила страхотна работа в пресъздаването на тежестта на отговорността към семейството си – пише Гейтс. – В същото време опитът на семейството ѝ е различен от този на повечето читатели (и със сигурност от моя). Ясно е, че голяма част от проблемите в детството ѝ са пряк резултат от случилото се във Виетнам.“

2. Evicted: Poverty and Profit in the American City („Прогонени: бедност и печалба в американския град), Матю Дезмънд, 2016

Гейтс нарича тази книга „изгарящ портрет на американската бедност“. 

Дезмънд, социолог в Принстънския университет, е прекарал 18 месеца в два квартала в Милуоки, Уисконсин – един предимно бял, другият предимно черен, с високи нива на бедност – и е документирал живота на жителите, включително наематели и наемодатели.

„Лесно да се поставиш на мястото на тези хора – казва  Гейтс, –  защото Дезмънд ти помага да разбереш защо и как те правят своя избор.“

„Когато плащате толкова много, за да запазите покрива над главата си, въобще не може да се говори за лош късмет“, пише Гейтс. – Една злополука може да разклати сериозно всичките ви сметки и планове.“

3. Believe Me: A Memoir of Love, Death, and Jazz Chickens („Вярвайте ми: Спомени за любовта, смъртта и джазовите пиленца“), Еди Изард, 2017

В този мемоар Изард описва как се справя с трудностите в детството си, как придобива нови умения и се превръща в световно известен комик, актьор, писател, маратонец и активист.

Гейтс признава, че се чувства свързан с Изард, въпреки че на пръв поглед между тях няма нищо общо — и точно това е тезата на милиардера-блогър.

„Наскоро установих, че имаме много общо с един забавен, транссексуален актьор, комик, дислексик, бегач и пилот от Великобритания. Освен всичко останало – пише Гейтс, – с него сме направени от една и съща материя. По негови думи, „Ние сме съвсем различни, но едновременно с това сме абсолютно еднакви.“

4. The Sympathizer („Съчувстващият“), Виет Тан Нгуен, 2015

Награденият с „Пулицър“ исторически роман на Нгуен разказва за двоен виетнамски агент, който шпионира бежанска общност в Лос Анджелис по поръчка на северно виетнамското правителство.

„Книгата дава задълбочена представа какво е било да бъдеш хванат между двете воюващи страни на войната във Виетнам“, отбелязва Гейтс.

„Нгуен не срамува да признае колко травматична е войната във Виетнам за всички участници. Нито пък се наема за съди към кого трябва да е лоялен разказвачът – пише Гейтс. – В повечето военни истории бързо става ясно на коя страна трябва да бъде читателят. „Симпатизантът“  не позволява на читателя да се освободи от кукичката толкова лесно.“

5. Energy and Civilization: A History („Енергия и цивилизация: История“), Вацлав Смил, 2017

Последната избрана от Гейтс книга изследва как енергията – от мелниците, задвижвани с мулета, до най-модерните енергоизточници – оформя обществата в историята.

Гейтс е прочел почти всички 37 книги на Смил и за последната прави извода, че консумацията на енергия и икономическият растеж са безспорно свързани.

„Да, нашата история зависи много от крале, кралици и игри на тронове – посочва Гейтс. – Но Смил показва, че тя зависи  още повече от енергийните иновации".