На снимката: Фрагмент от литографията "Относителност" на холандския художник Мориц Корнелис Ешер (1898-1972 г.)

Според Алберт Айнщайн всичко в света е относително, а реалността е настойчива илюзия. И двете са много добри метафори за състоянието на държавния бюджет в България през 2009 г. и е крайно време да се погледне на нещата по-реалистично от опростените икономически модели в учебниците.

През 2009 г. се състояха парламентарни избори в страната и правителството на Тройната коалиция беше заменено от еднопартийното управление на ГЕРБ. Заменени бяха и нарастващите бюджетни дефицити на месечна база с балансирани такива, които през октомври и ноември 2009 г. дори се превърнаха в превишения. В края на годината консолидираната фискална програма имаше дефицит от 0.8% от БВП на касова основа, което според думите на министъра на финансите Симеон Дянков поставя страната на челно място по най-малък бюджетен дефицит.

Реалността обаче е малко по-различна от тази розова картина, а публикуваните на 22 април данни на "Евростат" за бюджетното състояние на страните от Европейския съюз на начислена база (използвайки методология ESA-95) единствено утежняват ситуацията. Разликата между националната и европейската методологии е, че първата отчита като разход единствено изплатените от държавата средства в даден месец, а втората - направените разходи и поетите задълженията за разходи, които все още не са изплатени. И така на касова основа бюджетният дефицит е 0.8%, а на начислена - 3.9%. Големият въпрос сега е каква част от тези средства представляват поетите ангажименти за плащания и каква част са реалните плащания за вече доставени и изпълнени стоки и услуги. Касовият дефицит е ясен - той е 529.5 млн. лв. към декември 2009 г. Към него трябва да прибавим неизплатените от държавата задължения за вече получени и изпълнени стоки и услуги, за които няма официална информация. По различни данни от правителството обаче до края на март трябваше да се изплатят 200 млн. лв. от забавените плащания, а допълнително се предвиждат и още 550 млн. лв., с които Българската банка за развитие ще покрие други такива плащания. Т.е. общо 770 млн. лв., което вероятно е по-малко от реалната стойност, защото се обсъждаше част от тези задължения да се погасят с отстъпка, варираща между 5-10%. Към тях се прибавя и забавеното ДДС, което към края на 2009 г. беше от порядъка на около 750 млн. лв., но при него ниво от около 300 млн. лв. е нормално, което прави "свръхзабавянето" само 450 млн. лв. Прибавяме и забавените бонуси за съдебната власт от 28 млн. лв. По този начин общият дефицит в края на 2009 г. възлиза на близо 1.78 млрд. лв. или 2.69%.

Тези почти 2.7% са и реалната стойност на миналогодишния дефицит. Разликата между нея и 0.8% е чисто счетоводна и няма общо със сключване на договори, за които няма осигурено финансиране, но може би се влияе от подписани допълнителни анекси към вече съществуващи договори. За вече извършените поръчки имаше осигурено финансиране в бюджета за 2009 г., но то изчезна след като правителството съкрати държавните разходи с 15%, за да се представи по-добре на касова основа. С други думи общото намаление на държавните разходи беше причина за забавяне на плащания и задържане на ДДС, за да се постигне дефицит от 0.8%, но това не променя факта, че държавата вече дължи (без скритите договори и анекси) близо 2.7% от БВП.

Подробното обяснение на задълженията на държавата, без изненадващите скрити договори и анекси, целеше единствено по-обективно сравнение на данните за България със страните от Европейския съюз. Държавният бюджет регистрира превишение от 1.8% през 2008 г., докато през 2009 г. се вижда, че е на дефицит от 2.7% т.е. влошаването във фискалната позиция на страната е от порядъка на 4.5%. Това е и средното влошаване в ЕС 27, докато влошаването на публичните финанси в еврозоната е 4.3%. С други думи - очевидно е, че не може да се каже, че България преследва разумна фискална политика, след като влошаването на фискалната й политика е над средните нива в Общността.

Другото, което прави впечатление, е, че редица страни, които бяха принудени да национализират банки (Германия, Белгия) и да използват държавни средства, за да стимулират икономиката (Германия, Франция) отчитат почти същото влошаване на бюджетите си, каквото и България. За Германия то е 3.3%, за Австрия - 3.4%, за Франция - 4.2%, а за Белгия - 4.8%. Същевременно българската икономика се свива с 5% през 2009 г., докато показателите в останалите страни са доста по-добри, като спадът в Германия е 5%, в Австрия - 3.6%, във Франция - 2.2%, в Белгия - 3.1%.

Това обаче далеч не е пълната картина. Наскоро в свой кратък коментар икономистът Георги Ганев ясно демонстрира как в рамките на около година и половина (октомври 2008 г. - януари 2010 г. включително) правителството е похарчило около 6 млрд. лв., което представлява близо 9% от БВП. Това са допълнителни разходи, извън бюджетните, които трябваше да стимулират икономиката. Ефектът обаче беше, че тези пари не помогнаха, защото не останаха в българската икономика, а изтекоха зад граница. Това ясно се вижда от баланса на управление "Емисионно" на Българската народна банка. Намалението на Фискалния резерв не е съпроводено от увеличение на паричната база или ако такова има, то е само в рамките на един месец, след което стойностите се връщат около средните за последните 14 месеца. Никаква част от тези средства не е отишла за изплащане на външен дълг, защото той се увеличава като процент от БВП, а в номинално изражение намалява съвсем леко. С други думи всичките близо 9% са изтекли извън българската икономика сами.

Това е реалността. Въпреки че България беше много по-добре позиционирана преди кризата от големите западни икономики, те успяха с по-малко бюджетни средства да постигнат по-добро омекотяване на финансовите турболенции. Въпреки че България разполагаше с внушителни резерви, харченето им не стимулира икономиката, а изтече извън границите й, за да помага на други икономики. Колко още примери са нужни, за да се разбере една простичка истина - публичният сектор не може да си позволи да харчи повече средства, отколкото има. Когато осъзнаем този непреодолим факт, разбираме и че има само два изхода да се предотвратят по-нататъшни държавни дефицити - понижаване на разходите или увеличаване на приходите. Второто е по-лесно, но би влошило допълнително състоянието на икономиката, която при ръст от 6% през 2008 г. отбеляза спад от 5% през 2009 г. Крайно време е да се намалят държавните разходи.