В напрегнатите и изпълнени с оптимистично очакване дни преди официалното встъпване в длъжност на Барак Обама като президент на САЩ мнозина сред средите в Капитолия очакваха новата харизматична личност в Белия дом да успее да обедини демократи и републиканци и да осигури подкрепа за плановете си възстановяване на американската икономика. Тези дни вече са история, а суровата действителност блъсна в лицето най-могъщата държава в света.

Накратко – илюзиите, че планът на Обама на стойност 827 млрд. долара ще получи подкрепата и на двете политически сили в САЩ, вече са разбити окончателно. Защото при гласуването в Камарата на представителите нито един републиканец не го подкрепи, а в Сената подкрепата ще е от най-много трима републиканци – колкото да не е без хич. Сега демократите ще трябва сами да поемат тежестта и последствията на този план, който те ще наложат поради факта, че просто имат достатъчно гласове в Конгреса.

Бомбата със закъснител обаче вече цъка – тик-так, тик-так. При провал на мерките, Обама и Демократическата партия ще трябва да понесат цялата тежест и няма как да прехвърлят вината на друг. А републиканците хитро си осигуряват коз в ръкава, тъй като ефектът от плана ще си проличи най-ясно за пръв път през 2010 година, когато ще се проведат поредните избори за попълване на състава на Конгреса (на всеки две години по мажоритарната система на относителното мнозинство се обновява 1/3 от състава на Сената, както и целият състав на Камарата на представителите), както и през 2012 година, когато ще стартира кампанията на Обама за запазване на мястото му в Белия дом.

Председателят на Националния комитет на републиканците в Сената Джон Корнин вече откровено прехвърли топката в полето на демократите, изтъквайки че планът си е тяхно дело и че ако не проработи, което според него е напълно възможно, това ще е ранен крах в управлението на Обама. Ясно е, че Републиканската партия споделя мнението му и смята, че липсата на подкрепата й ще отслаби законопроекта.

Въпреки това очевидно предимство, републиканците залагат доста рисковано. Защото те отказват подкрепата, търсена от тях от един очевидно популярен президент в дни, когато безработицата в страната е 7.6%. А гласоподаватели, които биват удряни по джоба, не забравят – поне не и в напредналите икономики. Отделно социологическите проучвания сочат, че 65% от американците дават добри оценки за действията на Обама в началото на управлението му.

Откритата битка между двете най-влиятелни политически сили вече е в разгара си. "Тези, които управляваха в продължение на осем години и които ни докараха дотук – със завещание от трилиони долари дефицит и икономика на ръба на колапса – имат най-малкото право да поучават, давайки за пример историята", контрира главният икономически съветник на Обама Лари Съмърс. Така той парира опитите на републиканците да изтълкуват плана на Обама като „връщане към централизацията”.

„Мислех, че ще има промяна”, иронизира загубилият президентските избори Джон Маккейн, който припомни обещанието на Обама за нов ред във Вашингтон и повече внимание към мнението на опозицията. Сенатор Маккейн не пропусна да изтъкне, че планът на новата администрация е изготвен изцяло по усмотрение на демократите и в него няма почти никакво участие от страна на републиканците.

В крайна сметка след като седмици наред Обама търсеше подкрепата на републиканците, сега той смени курса. Вече е ясно, че в Сената новият план ще бъде приет с 60 гласа, което е далеч от 80-те, предвиждани само преди месец от някои анализатори. Затова Обама излезе и открито заяви, че няма избор, тъй като икономическата политика на Джордж Буш е довела нещата до ръба. Новият президент засега само очертава общите контури и за разлика от Буш не кара Конгреса да следва желанията му буква по буква, а дава възможност на законодателите да изглаждат сами детайлите. Дали тези по-отпуснати юзди ще помогнат на Обама – предстои да разберем.