Полагаме усилия, за да транспонираме директивата за адекватните минимални работни заплати така, както е разписана. Процесът не е лесен. Това заяви служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов по време откриването на двудневната международна конференция на Паневропейския регионален съвет на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC). Събитието се провежда в централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), а темата е „Борбата на синдикатите с насилието и кибернасилието в света на труда в рамките на насърчаването и прилагането на Конвенция 190 на МОТ“.

Когато лично аз стъпих преди шест месеца в длъжност, имах усещането, че синдикатите и работодателите почти са се разбрали по всички теми. И аз бях склонен всичко, което те предложат, да го внеса в парламента, посочи Иванов. Съвсем наскоро имахме поредна среща, добави той. Той увери, че министерството работи заедно със синдикатите и работодателите, за да се намери обединение около текстове, които да бъдат предложени в парламента за гласуване.

Минималната работна заплата се определя от много години в диалог със синдикатите и работодателите. Много рядко се е постигало разбирателство какъв да бъде нейният размер и затова се е стигало до служебно определяне, коментира още социалният министър. Той припомни и за промяната в Кодекса на труда, в който автоматично бе записано, че минималната работна заплата е 50% от средната брутна работна заплата. По думите му това обаче не изпълнява условията и принципите на директивата.

Социалният министър каза, че ще се разгледа и решението на Международната организация на труда (МОТ) относно дефиницията и методологията за определяне на  заплатата за издръжка. И макар да не можем да я вкараме в прилагането на директивата, би могло да е цел, към която да се стремим, когато водим преговорите за минималната работна заплата, коментира Ивайло Иванов.

Не става въпрос само да се определят механично минималните работни заплати, а да се съобразим с издръжката за живот, коментира Изабел Шьоман, зам.-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите. Европейската комисия изготви доклад за това как да се водят преговорите, как да се изпълнят изискванията и да се транспонира директивата, обясни тя. По думите ѝ в директивата се засяга темата за социалния дъмпинг.

Директивата следва да се транспонира до 15 ноември, отбеляза още Шьоман. На въпрос на БТА какво следва, ако този срок не бъде изпълнен, тя отговори, че най-напред Европейската комисия ще изпрати напомняне на държавите членки.

Не е въпросът дали държавите членки ще поискат или не да транспонират директивата, това е тяхно задължение, каза също експертът.

Според нея Комисията може да отложи малко срока за закъснелите държави поради обективни причини. След като изтече удълженият срок, Комисията ще направи оценка как се е транспонирала директивата, дали е спазена буквата и духът ѝ, каза Шьоман. После ще изпрати запитване до държавите членки и ще очаква отговори, поясни също тя. Дори и да има държава с определена минимална заплата, това не значи, че директивата е транспонирана. 

Ние се опитваме да наваксаме изоставането, но може би няма да успеем, продължи темата президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той обясни, че първо държавите трябва да представят по какъв начин са решили да транспонират директивата и с промяната на кои закони и да чуят оценката за това от Комисията.

„И тогава вече да се стига до наказателните процедури“, посочи Димитров. Директивата изисква от държавите членки правото на синдикално сдружаване, заяви президентът на КНСБ. Само през колективното трудово договаряне може да постигнем справедливост в заплащането на труда.

В директивата има ясни и конкретни изисквания за държавите, които нямат 80% покритие на колективните договори, посочи също той. Директивата ясно казва, че това договаряне трябва да правят единствено синдикатите, подчерта синдикалистът.

Димитров напомни искането на синдиката да се приеме дефиниция за заплатата за издръжка, на база на която да се определя и минималната работна заплата. За размера на минималната работна заплата в директивата има критерии, същественият от които е издръжката за живот, коментира още президентът на КНСБ.