Малко над четири години след най-впечатляващия финал в Шампионската лига („Милан” – „Ливърпул” 3:3) ние, българите, отново имахме повод да си го припомним. Тогава, на 26 май 2005 година, в курорта „Златни пясъци” британският гражданин и фен на „Ливърпул” Майкъл Шийлдс почти уби българския гражданин Мартин Георгиев. След пиянски запой Шийлдс заедно със свои приятели решава да отпразнува типично по английски успеха на любимия отбор и след като Мартин Георгиев в качеството си на служебно лице в заведението за бързо хранене „Биг Бен” се опитва да ги усмири, вечерта завършва трагично за нашия сънародник, който е пребит и ударен с паве в главата. Последва съдебен процес във Варна, който завърши с присъда от 15 години затвор за Шийлдс. Решението не беше променено нито след обжалванията пред всички съдебни инстанции в България, нито след самопризнанията от Англия на Греъм Санки, приятел на Шийлдс, който посочи себе си като извършител и който беше готов да понесе вината за стореното злодеяние, но не се съгласи да се изправи пред българския съд.
Днес една от най-големите демокрации в света – Великобритания, реши да пусне Майкъл Шийлдс на свобода. Британският министър на правосъдието Джак Стро обясни решението с „нови доказателства, които не са били известни на българския съд”. Той изрично подчерта, че „решението му не е критика към присъдата, издадена от българския съд” и добави, че „не той е човекът, който да каже кой е отговорен за престъплението срещу Мартин Георгиев”. Това било в „компетенцията на българския съд”.
Въпреки всички уверения на господин Стро, че действа на базата на имагинерни доказателства тип „едно птиченце ми каза”, на практика Великобритания плю в лицето на българското правосъдие - България да решава кой е виновен, но Англия ще освободи този, който беше посочен за виновен от ... България. Същият този британски министър само преди няколко месеца заяви, че „в никакъв случай няма да пусне Шийлдс на свобода”. Това стана след мрънкането на представители на общинските власти в град Ливърпул, а капитанът на едноименния отбор Стивън Джерард дори си позволи да дава изявления в пресата, с които защити Шийлдс и призова за освобождаването му. Нещо повече – българско съдебно решение не беше зачетено от страна-членка на ЕС, член на когото е и нашата държава.
Какво се промени? Приказките за „нови доказателства” са толкова достоверни, колкото и приказките на митрополит Николай Пловдивски за „божието наказание в Охрид”. Защото ако имаше истина в тях, „новите доказателства” трябваше да се представят пред българския съд и да се заведе ново дело, което да изясни въпроса. Но едва ли някой българин се учудва на „чудото в Ливърпул” – в навечерието на парламентарните избори на Острова лейбъристите губят позиции точно както „Ливърпул” беше смазан от „Милан” в онзи прословут финал през 2005 година през първото полувреме. И затова са необходими отчаяни мерки – работническата класа и фенската маса на най-титулувания английски футболен клуб могат да бъдат накарани да гледат по-благосклонно, ако управляващите лейбъристи пуснат „един от тях – Майкъл Шийлдс”. Та само преди няколко дни Великобритания далеч по-успешно изтъргува справедливостта за още по-ужасно деяние – атентаторът от Локърби Абдел Басет ал Меграхи беше пуснат да се върне в Либия в замяна на договор за експлоатация на петролно поле в арабската държава от British Petroleum на стойност 545 млн. паунда в арабската държава.
Здравето на Мартин Георгиев, разбира се, не струва толкова. То не струва повече от едни „нови доказателства”. И като заговорихме за Либия веднага се появиха сравнения между случая „Шийлдс” и случая с нашите медицински сестри. Разликите, поне в моите очи, са съществени. В единия случай имаме присъда от съд на демократична държава, член на организация, считана за основата на една бъдеща европейска държава. Присъдата е за действие, което е определено като криминално и няма намесени обвинения за „конспирация, шпионаж и заговор с чужди разузнавателни служби”. И да повторим пак – България и Великобритания са страни-членки на ЕС – организация, в която се влиза след изпълнение на определени условия, включително и в областта на правосъдието, и реформиране на правосъдната система по европейски стандарти – същите, които Великобритания е приела, за да влезе в ЕС. Докато при случая с медицинските ни сестри имахме обвинения във „всички земни грехове” от правна система, несъвместима със схващанията и разбиранията на Европа. Имахме и експертиза на светила в борбата със СПИН, показваща невъзможността ужасното деяние, в което бяха обвинени нашите сестри, да бъде извършено от тях.
Накрая няколко думи и за английското футболно хулиганство, на което жертва стана и наш сънародник. Всички, които се интересуват от футбол, знаят какво е „Хейзъл”, знаят как през 1985 година точно заради феновете на „Ливърпул” 39 запалянковци на „Ювентус” загинаха на финала за Купата на европейските шампиони в Брюксел. Британските фенове винаги са се славили с бруталността и хулиганщината си, но през 80-те години на миналия век властите в Англия взеха мерки и драстично ограничиха буйстването им на домашна сцена. Те обаче показват рогата си периодично по време на гостувания в Европа, а една такава демонстрация на „най-силните сме” доведе и до трагедията с Мартин Георгиев. Сега виновникът е освободен и все повече ме гложди въпроса – дали в такива ситуации не трябва да се действа така, както действаха феновете на турския гранд „Галатасарай” през 2000 година при полуфиналната среща за Купата на УЕФА срещу „Лийдс”? Тогава английските запалянковци се опитаха да поругаят турското знаме и двама от тях платиха за това на място с живота си. При показното от страна на Великобритания и при британското тълкувание на "справедливостта" дали не е по-добре следващия път да действаме като ориенталци – явно и без това ни считат за такива?
