По-високата минимална заплата няма да помогне на стандарта на бедните. Това стана ясно от думите на банкера Левон Хампарцумян в сутрешния блок на Нова телевизия по повод дискусията за минималната работна заплата.

Темата за минималната заплата е свързана с прогнозите, че заради новите правила за изчислението й, обвързани със средната работна заплата, тя може да се приближи до 1000 лв.  Според банкера средносрочната цел всъщност е да се затвори ножицата между най-ниските и най-високите доходи. „Това не може да стане с един декрет, минимални заплати и т.н.“, коментира още Хампарцумян.

„Администрирането на заплащането не работи. Нашият фокус трябва да бъдат върху по-дългите срокове, които ни осигуряват просперираща икономика“, каза той.

Хампарцумян смята, че това ще стане с образовани хора. Той попита какво се прави с младите лекари, ако се вдигне заплатата на функционално неграмотните хора, чийто принос не може да бъде кой знае какъв. В темата се включи и икономистът Михаил Кръстев, който също беше в студиото на Нова телевизия.

Той обърна внимание на темата за средната работна заплата, като уточни, че София изкривява статистиката не просто защото заплащането тук е по-високо, а защото броят на заетите по-голям. „В София брутната средна работна заплата гони 2700 лв. В области като Благоевград, Кюстендил, Видин - средната работна заплата е под 1300 лв. Два пъти по-малко от тази в София. В София са заети 700 хил. души, а в тези три области, които изброих, са под 200 хил. души“, коментира икономистът.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) средната брутна месечна работна заплата у нас за първи път надхвърли 2000 лева. Интересно е, че това се е случило само през април 2023 г., когато тя е 2 009 лв. След това тя отново леко намалява, като за май е 1 935 лв., а за юни - 1 927 лева.