Цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, особено по отношение на условията за финансиране, предупреди управителят на БНБ Димитър Радев на брифинг след среща на депутати и други политици с управителя на хърватската централна банка Борис Вуйчич.

Радев напомни, че двете държави заедно започнаха през 2018 г. конкретни стъпки за кандидатстване за членство в общия валутен съюз и се движиха заедно до приемането в банковия съюз и чакалнята на еврозоната. Хърватия обаче успя да приеме еврото от 1 януари 2023 г.

Радев подчерта и че въпреки множеството логистични, технически и правни стъпки, които България трябва да направи за присъединяването, най-важни са политическите решения. Затова и той посочи, че заради наличието на редовно правителство от миналото лято процесът по подготовка е отново възобновен.

Коментира, че преди влизането в еврозоната България е била с по-висок кредитен рейтинг от Хърватия, а сега е точно обратното. Хърватският му колега посочи, че след приемането на еврото всички рейтингови агенции са повишили оценката си за страната с 2-3 пункта.

Радев увери в отговор на въпрос, че няма шансове в обозримо бъдеще България да излезе от ролята си на нетен бенефициент от членство в еврозоната и да се превърне в донор, каквито внушения има, и призова по този въпрос да се говори без спекулации. Даде пример с това, че подобни коментари е имало за банковия съюз и се е очаквало високите такси, които търговските банки плащат за него да се отразят зле на финансите им. Посочи, че въпреки тези такси това членство има принос към печалбата на сектора. За 2023 г. печалбата на банките в България нарасна с 64.4% до малко над 3.4 млрд. лв. За сравнение, година по-рано тя е 2.1 млрд. лв.

Хърватският централен банкер Борис Вуйчич обяви, че всички основни партии и по-голяма част от хърватите са подкрепяли приемането на еврото, а след като то е станало национална валута на страната подкрепата за него дори е нараснала. Предстои национално проучване да покаже с колко.

Сред ползите той изреди спадналите разходи по външния дълг, които са идвали по линия на превалутирането, повишението на кредитния рейтинг на страната, спаднали лихви по кредитите, спадналите транзакционни разходи за домакинството, които оцени на 160 млн. евро годишно. Към това допълни и че с влизането в еврозоната Хърватия е станала по-малко уязвима на финансови кризи. Освен това се е повишило и доверието на чуждестранните инвеститори.

Вуйчич подчерта, че приемането на еврото реално не е довело до повишение на цените на стоките, а доходите на хората са нараснали с 5.7% над инфлацията през първата година, а през тази също се очаква ръст от 3.6 процентни пункта. Обяви, че в страната е имало много интензивна информационна кампания за населението. В България се очакваше такава да започне в края на януари, но това още не е факт.

По информация на Вуйчич 60% от банкнотите и монетите от националната валута - куната, са били заменени още преди 1 януари 2023 г.

Управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че бронираните автомобили, които ще се използват в България за целта, се очаква да бъдат доставени през есента. В Пловдив пък вече е отворил врати касов център на БНБ, това предстои в Плевен, а във Варна се проектира такъв център. Радев увери, че всичко по подготовката на БНБ за еврото върви по план.

Самият закон за въвеждане на еврото пък още не е стигнал до Народното събрание. Радев каза, че той в момента се съгласува с Европейската комисия и с Европейската централна банка. Наскоро търговските вериги изразиха притеснение, че няма да успеят да се справят с етикетирането, ако скоро не видят наредбите, в които се описват изискванията към тях, а България получи покана да влезе в еврозоната от следващата година, както е планирала.