На 1 януари 2010 година дойде ред на Испания да поеме ротационното председателство на Европейския съюз (ЕС) за следващите шест месеца. Дотук нищо кой знае какво като новина – само че Испания се явява първият председател на Съюза след влизането в сила на Лисабонския договор.

Преди официалното встъпване в длъжност, Мадрид твърдеше, че няма да поема централна роля в управлението на ЕС и ще помага за утвърждаването на Херман Ван Ромпуй като президент на ЕС и на Катрин Аштън като европейски външен министър. Според испанското председателство това е един от приоритетите му начело на Съюза – прилагане на нормите на Лисабонския договор, укрепване на новосъздадените институции и избягване на дублиране на функциите им.

Януари месец е едва преполовен, но Испания вече нарушава този свой приоритет. Типичен пример са думите на испанския премиер Хосе Луис Сапатеро, който едва изчака страната му да поеме ротационното председателство и направи агресивно предложение за включване на корективни мерки т.е. санкции при изоставане в изпълнението на целите в следващата десетгодишна икономическа стратегия на ЕС. Дни след това испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос оттегли предложението заради "намръщаването" от страна на големите в ЕС начело с Германия, но стореното беше факт – Сапатеро влезе в светлината на прожекторите и издърпа килимчето изпод краката на Херман Ван Ромпуй, който свика извънредна среща в началото на февруари за обсъждане на икономическия растеж на ЕС, но не разкри каква е неговата позиция т.е. не беше интересен на медиите.

"Председателството на ЕС за Испания е вътрешен, а не външен въпрос", твърди анализаторът на Центъра за европейски реформи Хюго Брейди пред репортера на AFP Пиер Осей. И е напълно прав – предвид растящата главоломно безработица в страната, която е съвсем близо до 20%, Сапатеро е задължен да търси изява като председател на ЕС, за да може да закрепи политическото си бъдеще начело на Испания. Испанският премиер не може да си позволи да стои отзад и да помага на новите лидери на Съюза да набират сила и влияние.

"От едната страна имаме политически лидер в затруднено положение на домашната сцена, но с авторитета и разработените механизми на ротационното председателство на разположение. От другата стои политик, който няма утвърдени от практиката правомощия и не разчита на стабилна бюрократична машина зад себе си. Как очаквате от първия да предаде властта на втория?", казва още Брейди.

"Програмата на Испания като председател на ЕС не е свръхамбициозна. Приоритетите на испанското председателство са такива, каквито бяха очаквани от страните-членки – излизане от кризата, справяне с имиграцията, външна сигурност, обща отбранителна политика. Но е ясно, че институционалната рамка на ЕС не е балансирана и всеки трябва да намери мястото си. Ако обаче продължаваме да налагаме нови и нови институции и лидери, няма да я докараме до никъде”, коментира френският министър по европейските въпроси Пиер Лелуш.

Остава да видим доколко ползотворно ще е сътрудничеството между старите и новите европейски институции. Още на 11 февруари, когато ще се проведе извънредната среща на европейските лидери под ръководството на Ван Ромпуй, ще си проличи по-ясно.