Автор: В. "Ню Йорк таймс". Превод: БТА
Може ли "Голдмън Сакс" (Goldman Sachs) - финансовата компания, която безпогрешно надушва печалбата, наистина да спечели пари, като инвестира 450 милиона долара във "Фейсбук" (Facebook), при главозамайваща цена, въз основа на която компанията, поддържаща социална мрежа, може да бъде оценена на 50 милиарда долара?
На пръв поглед отговорът изглежда е "не". Все пак през март 2009 г. стойността на компанията бе оценена на 10 милиарда долара. През август миналата година "Фейсбук" бе оценена на 27 милиарда долара, а сега вече е 50 милиарда - макар да е компания с приходи от 2 милиарда долара и пренебрежимо малка печалба. Ако "Дженеръл Илектрик" (General Electric), чиито приходи миналата година достигнаха 150 милиарда долара, се оценява със същия коефициент въз основа на приходите, цената й би скочила до 3,75 трилиона долара, вместо сегашните 200 милиарда. Сега за Фейсбук се смята, че струва повече от "Тайм Уорнър" (Time Warner), "Дюпон" (Dupont) или съперника на "Голдман Сакс" - "Морган Стенли" (Morgan Stainley).
Миналата седмица бе съобщено, че акциите на "Фейсбук" се продават на частния сегмент на борсата при оценка от 42,4 милиарда долара. Благодарение на впечатляващото решение на "Голдмън Сакс", стойността на "Фейсбук" скочи с 20 на сто за едно денонощие. В състояние ли е "Голдмън Сакс" наистина да изстиска още вода от този камък?
За съжаление - да.
За да се разбере защо, е необходимо да стигнем до сърцевината на множество проблеми, свързани с начина, по който този картел от Уолстрийт върти своя бизнес въпреки обещанията за реформи, съдържащи се в закона Дод-Франк (за реформа на финансовите пазари). При инвестицията на "Голдмън Сакс" във "Фейсбук" получаваме възможността да наблюдаваме от първия ред процеса, чрез който Уолстрийт създава и раздува финансови балони.
Пристъпът на истерия обхваща не само "Фейсбук", а и други интернет компании, в това число Туитър, игралния сайт "Зинга" (Zynga), шопинговата социална мрежа "Групон" (Groupon) и още една от съществуващите социални мрежи, "ЛинкдИн" (LinkediN). Оценките на стойността на тези компании рязко скочиха през последните две години, които изведоха на бял свят съмненията, че американците спасиха Уолстрийт, за да можем да преживеем отново балона с интернет от 1999 г.
Въпреки високата стойност на инвестицията си, "Голдмън Сакс" вижда във "Фейсбук" наистина огромни възможности за печалба и почти перфектна мишена за инвестиционно банкиране. Първо цената за поддържане на капитала във "Фейсбук", която трябва да плати "Голдмън Сакс", е практически нулева - като банков холдинг "Голдмън Сакс" може да заема средства от Федералния резерв при пренебрежимо малка лихва - така че и най-малкото поскъпване на акциите на "Фейсбук" се превръща в чиста печалба. Второ, "Голдман Сакс" със сигурност запазва ролята на посредник при евентуално - неизбежно - пускане на акции на "Фейсбук" на свободния пазар.
Хонорарът за гарантиране на първоначално пускане на акции е обикновено седем на сто от стойността на продадените акции. "Фейсбук" спокойно може да продаде акции на стойност 2 милиарда долара, дори повече, като по този начин генерира хонорари в размер най-малко 140 милиона долара за "Голдман Сакс" и други гаранти по сделката. Другата изгода за "Голдман сакс" - ако поеме продажбата на акциите на Фейсбук и като се изключат изгодите за имиджа на инвестиционната банка - е, че може да използва силните си позиции в маркетинга, и продажбите на акции, за да гарантира, че стойността на Фейсбук в момента на предлагане на акциите ще надхвърли 50-те милиарда долара, при които бе направена инвестицията.
Освен това "Голдмън Сакс" получи правото да предложи акции на "Фейсбук" на стойност 1,5 милиарда долара на частни клиенти. Според вестник "Таймс", Голдмън се кани да създаде "специален инвестиционен инструмент", чрез който ще продава акции на Фейсбук на свои заможни клиенти, след което ще им събере по 4 на сто първоначална такса плюс 5 на сто от всяка печалба. Макар на хартия да излиза, че тези богаташи биха постъпили глупаво, ако инвестират във "Фейсбук" при толкова раздута оценка, те най-вероятно ще усетят как лоялността им към "Голдман Сакс" расте заради факта, че им е била предоставена толкова благоприятна възможност за инвестиране. Освен това съществува все по-голяма вероятност Голдмън Сакс да поеме управлението на 12-те милиарда лично богатство на основателя на "Фейсбук" Марк Зукърбърг, разбира се - срещу допълнителен хонорар.
Ако "Голдмън Сакс" наистина поеме всички тези роли - инвеститор, продавач, касиер, гарант на бъдеща емисия на акции - появата на грозния признак на конфликта на интереси е неизбежна. Но това вероятно не се отнася до управата на "Голдмън Сакс", чиито членове винаги са се гордеели с факта, че могат да се "справят" с такива ситуации. (Истина е, че на планетата няма инвестиционна банка, която да не бъде готова да поеме ролята на Голдмън Сакс, ако се появи такава възможност).
Макар да се твърди, че "Фейсбук" не се нуждае от парите на "Голдмън Сакс", самият факт, че именно "Голдмън Сакс" се превръща в гарант на експоненциалния растеж на Фейсбук, подсилва имиджа на г-н Зукърбърг много повече от факта, че Холивуд направи филм за него или че той стана най-младият милиардер на планетата.
При толкова много победители кои ще са все пак губещите? Средният инвеститор, разбира се, у който ще остане торбата с акциите, след като Уолстрийт осъзнае, че финансовите показатели на Фейсбук не отговарят на раздутите оценки.
