НАРЕДБА № 4 ОТ 8 МАРТ 2010 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ГОВЕДА И СВИНЕ ПРИ ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗДРАВНИЯ СТАТУС НА РАЙОНИТЕ И ОБЕКТИТЕ, ОТ КОИТО ПРОИЗХОЖДАТ ТЕЗИ ЖИВОТНИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят:
1. здравните изисквания към говеда и свине при транспортиране между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз (ЕС);
2. изискванията за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните по т. 1;
3. изискванията, които се прилагат при обмен на говеда и свине между Република България и другите държави членки;
4. изискванията за въвеждане на програма за надзор;
5. допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят говедата и свинете при транспортирането им.
(2) Наредбата не се прилага за диви свине.

Раздел II
Изисквания при транспортиране на говеда и свине между Република България и другите държави членки

Чл. 2. Транспортирането на говеда и свине между Република България и другите държави членки се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) с ветеринарномедицински здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, при условие че:
1. е извършена проверка за идентичност и клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди напускането на регион от територията на Република България, от който произхождат говедата и свинете, и при прегледа не са установени клинични признаци на болест;
2. говедата и свинете не произхождат от животновъден обект или регион, на който по здравни причини е наложена забрана или ограничения, засягащи съответния животински вид;
3. животните са идентифицирани съгласно изискванията на раздели II и IV от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.);
4. говедата и свинете не са предназначени за клане по силата на действаща програма за ликвидиране на заразна болест;
5. говедата и свинете се транспортират съгласно изискванията на чл. 3, 4 и 5.

Чл. 3.
(1) При транспортирането на говеда и свине от мястото на произход до мястото на предназначението им не се допуска контакт с двукопитни животни, които са с различен здравен статус.
(2) Говедата и свинете се транспортират в превозни средства, отговарящи на изискванията на Регламент № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97, обнародван в ОВ бр. L 3 от 5.1.2005 г., и съгласно условията, посочени в чл. 16, ал. 2.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба одобрява местата, на които превозните средства по ал. 2 се почистват и дезинфекцират.

Чл. 4.
(1) Говедата и свинете се придружават по време на транспортирането до крайното им местоназначение с ветеринарномедицински здравен сертификат съгласно приложение № 1.
(2) Сертификатът по ал. 1 се състои от един-единствен лист или когато се състои от повече от един лист, е в такава форма, че всеки два или повече листове да са част от едно неразделно цяло със сериен номер.
(3) Сертификатът по ал. 1 се издава в деня на клиничния преглед на български език и най-малко на един от официалните езици на държавата по местоназначението.
(4) Сертификатът по ал. 1 важи десет дни от датата на извършването на клиничния преглед.

Чл. 5.
(1) Сертификатът по приложение № 1 се издава от официален ветеринарен лекар след извършване на клиничен преглед на животните и на инспекции, посещения и проверки в животновъдния обект или събирателния център, от които произхождат животните.
(2) За говеда и свине от събирателен център сертификатът по приложение № 1 се издава от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за региона, в който се намира животновъдният обект, въз основа на официален документ, съдържащ необходимата информация, изготвен от одобрения ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект по произход.
(3) За говеда и свине, които произхождат от животновъден обект, включен в програмата за надзор по чл. 19, сертификатът по приложение № 1 се издава от официален ветеринарен лекар, отговарящ за региона, в който се намира животновъдният обект, въз основа на официален документ, съдържащ необходимата информация, изготвен от одобрения ветеринарен лекар, отговорен за животновъдния обект по произход.
(4) С издаването на сертификата по приложение № 1 официалният ветеринарен лекар удостоверява, че са изпълнени и допълнителните гаранции за липса на болести, предвидени от европейското законодателството.
(5) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център, извършва необходимите проверки на животните, пристигащи в центъра.
(6) Официалният ветеринарен лекар е отговорен за отразяването на транспортирането на животните в системата ТРЕЙСИС в деня на издаване на сертификата или в рамките на 24 часа преди тръгването на пратката.

Чл. 6.
(1) Транзитно преминаване през събирателен пункт в Република България на говеда и свине, транспортирани от една държава членка за друга се допуска, при условие че има издаден сертификат по приложение № 1 от официален ветеринарен лекар на държавата по произход.
(2) Говедата и свинете могат да преминат транзитно през събирателен център, който е разположен в друга държава членка, преди да бъдат изпратени до държавата членка по местоназначение. В този случай сертификатът по приложение № 1 се издава от официалния ветеринарен лекар в държавата членка по произход.
(3) Официалният ветеринарен лекар, отговорен за събирателния център на транзита, издава нов сертификат по приложение № 1, който се предоставя на компетентните органи на държавата членка на крайно местоназначение, като поставя серийния номер на оригиналния сертификат и го прилага към оригиналния сертификат или към официално заверено копие от него.
(4) Срокът на валидност на сертификатите по ал. 3 е десет дни.

Чл. 7. При транспортирането на говедата и свинете, предназначени за развъждане и продукция, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 трябва да отговарят и на следните изисквания:
1. животните да са пребивавали в животновъдния обект по произход в продължение на 30 дни преди транспортирането им, а ако са на възраст под 30 дни - да не са напускали обекта на произход от датата на раждането им;
2. животните да произхождат от държави членки или да са внесени от трета страна в съответствие със законодателството на ЕС за здравеопазване;
3. официалният ветеринарен лекар да е проверил спазването на изискванията по т. 1 и 2 чрез официалната идентификация и водената документация за говедата и свинете;
4. когато преминават като транзит през събирателен център в държава членка на произход, периодът на събиране на говедата и свинете извън животновъдния обект на произход да не е повече от шест дни;
5. когато се внасят от трета страна в Република България и Република България не е страна на крайното им местоназначение, се придружават от сертификата по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 5 от 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни (обн., ДВ, бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 14 от 2010 г.) и се транспортират възможно най-бързо до държавата членка на крайното им местоназначение;
6. внесените от трета страна говеда и свине при пристигане в местоназначението и преди всякакво по-нататъшно транспортиране да:
а) отговарят на изискванията на тази наредба, и по-специално на изискването за пребиваване, посочено в т. 1;
б) не бъдат въвеждани в стадото, докато одобреният ветеринарен лекар, който отговаря за стадото, не установи, че това няма да застраши здравния статус на останалите животни; животните, въведени в стадото, не трябва да го напускат до 30 дни след настаняването им, освен ако не са били изолирани от другите животни в това стадо.

Чл. 8. Транспортирането на говедата за развъждане и продукция освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 трябва да отговарят и на следните изисквания:
1. животните да произхождат от официално признато за свободно от туберкулоза стадо, а когато са по-възрастни от шест седмици, да са показали отрицателен резултат за туберкулоза при изследване с интрадермално туберкулиново изследване, извършено до 30 дни преди напускане на стадото по произход, съгласно приложение № 2, т. 2.2; изследването не се изисква, ако животните произхождат от държава членка или част от държава членка, призната като официално свободна от туберкулоза, или от държава членка или част от държава членка, които имат официално одобрена от Европейската комисия (ЕК) програма за надзор;
2. когато се касае за некастрирани говеда, по-възрастни от 12 месеца и идващи от официално свободно от бруцелоза стадо, същите трябва да са показали резултат под 30 аглутинационни международни единици (МЕ) на един милилитър при извършване на реакция аглутинация (или което и да е друго изследване, одобрено от Постоянния ветеринарен комитет (ПВК), извършено през 30-те дни, предхождащи напускането на стадото по произход, съгласно приложение № 3; изследване не се изисква, ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, които са официално признати за свободни от бруцелоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена програма за надзор;
3. животните да произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) стадо, а когато са на възраст над 12 месеца, да са показали отрицателен резултат за левкоза при индивидуално изследване, извършено до 30 дни преди напускането на стадото по произход, съгласно приложение № 4; изследването не се изисква, ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, които са официално признати за свободни от ензоотична левкоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена програма за надзор;
4. от напускането на стадото по произход до пристигането им до крайното местоназначение животните да не са били в контакт с говеда, отговарящи само на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5.

Чл. 9. Говеда, предназначени за клане, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 трябва да произхождат от стада, които са официално свободни от туберкулоза и ензоотична левкоза, а при некастрирани говеда - от стада, които са официално свободни от бруцелоза.

Чл. 10.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба определя национална референтна лаборатория, която отговаря за координиране на стандартите и методите за диагностициране, посочени в приложения № 2, 3 и 4.

(2) Координатите на лабораторията по ал. 1 и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на НВМС.
(3) Задачите и отговорностите на лабораторията по ал. 1 са посочени в приложения № 2, 3 и 4.

Чл. 11.
(1) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България са транспортирани директно в кланица, се изколват не по-късно от 72 часа от пристигането им в съответствие със законодателството на ЕС за здравеопазване.
(2) Говедата и свинете, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България са транспортирани в събирателен център, в случай че бъдат закупени, се транспортират директно в кланица и се изколват, но не по-късно от три работни дни от пристигането им в събирателния център. От транспортирането на животните в събирателния център до транспортирането им до кланицата същите не трябва да влизат в контакт с двукопитни животни, които не отговарят на изискванията на тази наредба.

Чл. 12.
(1) Директорите на регионалните ветеринарномедицински служби незабавно уведомяват генералния директор на НВМС при поява на клинични признаци, съмнителни за наличие на някоя от болестите по приложение № 5.
(2) Ежегодно НВМС изпраща в ЕК подробна информация за възникналите в Република България през предходната календарна година болести по приложения № 5 и 6, включително и подробна информация за изпълнение на програмите за надзор и ликвидиране на тези болести.

Чл. 13.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба при изпълнение на задължителна национална програма за контрол на някои от заразните болести по приложение № 5 за цялата страна или за регион от нея може да представи програмата на ЕК, като посочи:
1. разпространението на тази болест в страната;
2. причините за провеждане на програмата, като се вземе под внимание значимостта на болестта, направените разходи за нея и вероятните ползи от нейното прилагане;
3. географския район, върху който тази програма ще се прилага;
4. категориите на здравен статус, които ще се прилагат към стадата, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория, както и процедурите за изследване, които ще се използват;
5. процедурите по наблюдение на изпълнението на програмата, резултатите, които се представят в ЕК най-малко един път в годината;
6. действията, които трябва да се предприемат, когато съответното стадо загуби своя здравен статус;
7. действията, които се предприемат при положителни резултатите от изследванията, извършени в съответствие с изискванията на програмата.
(2) Представените от НВМС програми могат се изменят или допълват от ЕК в зависимост от епизоотичната обстановка.

Чл. 14.
(1) Когато територията на страната или част от нея са свободни от посочените в приложение № 6 болести, НВМС представя в ЕК документация относно:
1. естеството на болестта и историята на нейната поява на територията на страната;
2. резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологоанатомични или епизоотични изследвания, за които нормативните разпоредби изискват задължително информиране на НВМС;
3. периода, през който е бил провеждан този надзор;
4. периода, през който е действала забрана за ваксиниране срещу тази болест, както и географския регион, за който се отнася забраната;
5. мероприятията, чрез които е установено отсъствието на тази болест.
(2) Допълнителните гаранции, които ЕК определя след одобрението на програмите по чл. 12, ал. 2, са задължителни за Република България при обмен на животни с държави членки.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява ЕК за възникнали нови огнища на болести.

Раздел III
Изисквания към събирателните центрове и условията за настаняване на говеда и свине в тях

Чл. 15.
(1) Директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), в чийто регион се намира събирателният център, е отговорен, че:
1. същият е под контрол на официален или одобрен ветеринарен лекар, който отговаря за изпълнението на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2;
2. същият е разположен в регион, който не е обект на забрана или ограничения за транспортиране на говеда и свине;
3. същият е почистен и дезинфекциран преди използването му, като това се контролира от ветеринарен лекар по т. 1;
4. говедата и свинете, които се настаняват в него, не надвишават капацитета му и са настанени в помещение, предназначено за тази цел;
5. същият разполага с подходящи съоръжения за товарене, разтоварване и подслоняване на животните и отговаря на условията за поене и хранене, както и за извършване на необходимото лечение;
6. съоръженията по т. 5 са изградени от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране;
7. същият разполага със:
а) съоръжения за инспектиране;
б) съоръжения за изолиране;
в) оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и превозни средства;
г) помещения за съхранение на фураж, тор и постеля;
д) система за събиране на отпадъчните води;
е) кабинет за ветеринарен лекар по т. 1.
(2) В събирателния център се допускат животни, предназначени за развъждане и клане, от собственика или лицето, което отговаря за събирателния център, ако животните са:
1. идентифицирани;
2. от стада, които са официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза, а за животните, предназначени за клане, са изпълнени изискванията по чл. 9.
(3) Собственикът на събирателния център е отговорен животните, които се настаняват в събирателния център, да са идентифицирани и да са придружени от ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране, паспорти за едрите преживни и ветеринарномедицински здравни сертификати за съответните видове и категории съгласно приложение № 1.
(4) Събирателният център се инспектира редовно (минимум веднъж месечно) от официален ветеринарен лекар, за да се гарантира, че се спазват изискванията за регистрация и изискванията на Регламент № 1/2005 и Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (ДВ, бр. 18 от 2006 г.).
(5) Собственикът или отговорното за събирателния център лице въз основа на номерата на средствата за идентификация и придружаващите документи на животните вписват в информационната система по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) следната информация:
1. името на собственика, произхода на животните, датата на тяхното настаняване и напускане, номера на средството за индентификация на говедата, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или стадото на произход на прасета, влизащи в центъра, и местоназначението, за което са предназначени;
2. номера на лиценза на превозвача и номера на сертификата за одобрение на транспортното средство, транспортиращо животни.
(6) Информацията по ал. 5 се съхранява най-малко 3 години;
(7) Националната ветеринарномедицинска служба регистрира събирателните центрове съгласно чл. 137 ЗВД. Регистрацията на събирателните центрове може да бъде само за определен вид животни, само за животни за разплод, както и само за животни за клане. НВМС съставя и актуализира списък на регистрираните събирателни центрове и техните регистрационни номера. НВМС предоставя на ЕК списъка и го публикува на интернет страницата си.
(8) Националната ветеринарномедицинска служба може да заличи регистрацията съгласно чл. 138, ал. 1 ЗВД в случай, че не се спазват изискванията по този член или на други разпоредби от тази наредба. Събирателният център може да бъде регистриран отново съгласно чл. 137 ЗВД.
(9) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява за регистрираните събирателни центрове достатъчен брой одобрени ветеринарни лекари.

Раздел IV
Изисквания при транспортиране на говеда и свине

Чл. 16.
(1) Транспортирането на говеда и свине се осъществява от превозвачи, получили лиценз за превоз по чл. 163 ЗВД, и с транспортни средства, за които има издаден сертификат за одобрение по чл. 162, ал. 1 ЗВД.
(2) Животните се транспортират при следните условия:
1. превозното средство е конструирано по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от него;
2. превозното средство се почиства и дезинфекцира със средства, включени в регистъра на Министерството на здравеопазването на биоцидните препарати, за които е издадено разрешение за пускане на пазара по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, незабавно след транспортиране и преди товарене на животни.
(3) Превозвачите имат подходящи почистващи средства, както и дезинфекциращи средства и съоръжения за съхраняване на отпадъци и тор или разполагат с документи, удостоверяващи, че тези операции са извършени от одобрен изпълнител.
(4) Превозвачът е задължен да поддържа регистър, съдържащ следната информация, която да се съхранява за период от най-малко три години:
1. места, дати на товарене, име или наименование, адрес на животновъдния обект или събирателния център, от където животните са били натоварени;
2. места и дати на доставка, име или наименование, адрес на получателя;
3. видове и брой транспортирани говеда и свине;
4. дата и място на дезинфекциране;
5. детайли от придружаващи документи (серийни номера и др.);
6. очаквана продължителност за всяко пътуване.
(5) Превозвачите са отговорни пратките от говеда и свине да не влизат в контакт с животни с по-нисък здравен статус от напускането на животновъдния обект на произход или събирателния център до пристигането им по местоназначение.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на превозвачите за спазването на изискванията по този член и други разпоредби по тази наредба, отнасящи се до необходимата документация, придружаваща животните.
(7) Изискванията на този член не се прилагат при транспортирането на животни на разстояние до 65 км от мястото на заминаването до местоназначението.
(8) При неспазване на разпоредбите на този член и разпоредбите, отнасящи се до нарушения и уведомленията за нарушения, се прилагат мерките, предвидените в член 26 от Регламент (ЕО) № 1/2005.

Чл. 17.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба гарантира пред ЕК чрез компютърната база данни, че регистрираните търговци по чл. 71 ЗВД извършват търговия само с животни, които са:
1. идентифицирани;
2. предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или са предназначени за клане съгласно чл. 9.
(2) За целите по ал. 1 търговците са отговорни животните да са идентифицирани и придружени от ветеринарномедицински здравни сертификати, подходящи за съответните видове.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши транспортиране на идентифицирани животни, които не отговарят на изискванията по ал. 2, когато:
1. животните се транспортират директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и се предприемат мерки за предотвратяване разпространението на болест;
2. са предприети мерки при пристигането на животните в кланицата те да не влизат в контакт с други животни, като клането се извършва отделно от другите животни в кланицата.
(4) Търговците на животни водят дневник, съдържащ:
1. име на собственика, произход на животните, дата на закупуване, категории на животните, брой на говедата и номера на средствата за индентификация, регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените прасета;
2. номера на лиценза на превозвача и на сертификата за одобрение на превозното средство, с което са транспортирани животните;
3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животните.
(5) Търговците на животни съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 4 за срок три години.
(6) Търговците, които настаняват животни в собствени помещения:
1. осигуряват персонал, който да се грижи за тях, обучен относно прилагането и спазването на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
2. сключват договор с одобрен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на животните;
3. предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести.

Раздел V
Изисквания към помещенията, предназначени за отглеждане на говеда и свине в животновъден обект на търговеца

Чл. 18.
(1) Помещенията за животни по чл. 17, ал. 6 се регистрират като животновъдни обекти от НВМС по реда на чл. 137 ЗВД.
(2) Помещенията по ал. 1 се регистрират при условие, че:
1. са под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. са разположени в район, който не е обект на забрана за транспортиране на говеда и свине;
3. разполагат със:
а) достатъчен капацитет, инспекционни съоръжения и място за изолиране на животни в случай на поява на заразна болест;
б) подходящи съоръжения за разтоварване и подслоняване на животните, като са осигурени условия за тяхното поене, хранене и лечение;
в) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля;
г) система за събиране на отпадъчните води.
(3) Съоръженията по ал. 2, т. 3, буква "б" са изградени от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.
(4) Официалният ветеринарен лекар контролира почистването и дезинфекцията на помещенията преди използването им.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да заличи регистрацията в случай на неизпълнение на нормативно определените здравни изисквания. Помещенията по този член могат да бъдат регистрирани отново съгласно ал. 1 и 2, ако отговарят на посочените условия.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни инспекции, за да гарантира пред ЕК, че изискванията на този член се изпълняват.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба съставя и актуализира списък на регистрираните търговци и помещенията, използвани от тях, и публикува този списък на интернет страницата си.

Раздел VI
Програма за надзор

Чл. 19.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за надзор за следващата календарна година в срок до тридесети септември, която включва данни относно:
1. стадата;
2. собственика или друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;
3. одобрения или официалния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект;
4. съответната РВМС;
5. официално одобрените от НВМС диагностични лаборатории;
6. компютърна база данни;
7. официалните ветеринарни лекари, контролиращи кланиците и събирателните центрове.
(2) Основните цели на програмата по ал. 1 са официално класифициране на животновъдните обекти, което се поддържа актуално чрез провеждане на редовни проверки, събиране на епизоотични данни и наблюдение върху разпространението на болестите.
(3) Програмата по ал. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната, като НВМС може да я прилага и само върху част от територията на един или няколко съседни региона.
(4) Когато се ползва облекчението по ал. 3, при транспортирането на животни към такава част от територията на страната от други региони, които не са част от тази програма, се прилагат разпоредбите на тази наредба.
(5) В програмата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на официалните ветеринарни лекари, контролиращи животновъдните обекти, одобрените ветеринарни лекари, които ги обслужват, техните собственици и на всички други лица по програмата, включително и на ветеринарните лекари, издаващи ветеринарномедицинските здравни сертификати.

Чл. 20.
(1) За изпълнението на програмата за надзор по чл. 19 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:
1. да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на обекта чрез договор с одобрен ветеринарен лекар;
2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. да уведомяват незабавно ветеринарния лекар по т. 1 за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни, за да може официалният ветеринарен лекар да провери дали статуса на животновъдния обект се запазва, след като бъдат извършени необходимите изследвания на новопристигналите животни;
4. да изолират новопристигналите животни, докато ветеринарният лекар по т. 1 не разреши настаняването им в животновъдния обект.
(2) Одобреният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:
1. притежава диплома за завършено висше образование по ветеринарна медицина и е запознат с най-новите нормативни изисквания по отношение на здравеопазването на животните;
2. няма общ финансов интерес или родство по права, съребрена линия - до четвърта степен включително, по сватовство - до втора степен включително, както и не е съпруг/а, също така не се намира във фактическо съжителство със собственика и/или с лицето, което отговаря за животновъдния обект;
3. отговаря за изпълнението на поставените от НВМС изисквания за обезпечаване и функциониране на програмата за надзор;
4. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на мерките, осигуряващи запазването на здравния статус на животновъдния обект, в съответствие с програмата.
(3) Ветеринарният лекар по ал. 2 спазва изискванията за:
1. идентификация и издаване на документи за транспортиране на животните от стадото, на животните, настанени в животновъдния обект, и на животните, предназначени за обмен;
2. задължително докладване в съответната РВМС при наличие на заразни болести по животните, рисковите фактори по отношение здравето на хората и животните, както и спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
3. установяване на причината при смърт на животните и изпращане на проби за лабораторни изследвания;
4. хигиенните условия в животновъдния обект, в който се отглежда стадото.
(4) Ако правилното функциониране на програмата изисква това, НВМС може да ограничи отговорността на ветеринарния лекар по ал. 2 до определен брой животновъдни обекти или до определен брой населени места.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списъци на одобрени ветеринарни лекари и на животновъдните обекти, включени в програмите за надзор. Ако НВМС констатира, че одобрен ветеринарен лекар не отговаря на условията и не спазва изискванията по ал. 2 и 3, се предприемат действия съгласно чл. 46д и 415 ЗВД.

Чл. 21.
(1) Компютърната база данни съдържа следната информация за всяко животно:
1. номера на средството за индентификация;
2. дата на раждане;
3. пол;
4. порода или цвят на космената покривка;
5. номера на средството за индентификация на майката или когато е внесено от трета страна - номера на средството за индентификация, което му е поставено след инспектиране, проведено по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти, и отговарящ на номера на средството за индентификация по произход;
6. регистрационния номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
7. регистрационните номера на животновъдните обекти, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датите на преместване на животните в съответните обекти;
8. дата на смърт или клане.
(2) Освен информацията по ал. 1 компютърната база данни съдържа и регистрационния номер на животновъдния обект на пребиваване на животното, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата, както и името и адреса на собственика.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютърна база данни, която съдържа следната информация:
1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които пребивават в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарномедицинското свидетелство за транспортиране и ветеринарния здравен сертификат, когато такъв е приложим;
2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане, или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдният обект на внос.
(4) Данните по ал. 1 се съхраняват в продължение на най-малко три години след смъртта на говедото и три последователни години от нанасянето на данните за прасета.
(5) Само данните по ал. 2 са приложими при свине.
(6) Официалните ветеринарни лекари към регионалните ветеринарномедицински служби чрез извършване на редовни проверки са отговорни пред НВМС за правилното функциониране на програмата за надзор.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба чрез извършване на редовни проверки гарантира пред ЕК, че програмата се прилага ефективно.
(8) Националната ветеринарномедицинска служба при изготвянето на програма за надзор, която се изпълнява за минимум 12-месечен период, изпраща документацията за одобрение от ЕК.
(9) При одобрение от ЕК програмата се финансира от бюджета на ЕС. Експерти от ЕК извършват проверки за правилното прилагане на програмата.
(10) В случай че има одобрена програма за надзор за цялата територия на Република България, НВМС може да не прилага изискването за клиничен преглед на животните от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди транспортирането им.

Чл. 22.
(1) Когато се установи нарушение на изискванията на наредбата, ветеринарен лекар от РВМС, на чиято територия е установено нарушението, предприема мерки по реда на чл. 131 ЗВД, независимо дали е извършено от юридическо или от физическо лице, и предприема мерки за опазване на здравето на животните и ограничаването на разпространението на болестта.
(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба предприема мерки за:
1. преустановяване на транспортирането или за връщане на животните към първоначалния пункт на изпращане по най-прекия маршрут, при условие че този вид действия не би застрашил допълнително здравето или хуманното отношение към животните;
2. настаняване на животните на подходящо място, където да получат необходимите грижи в случай на преустановяване на транспортирането;
3. клане на животните.
(3) Регионалната ветеринарномедицинска служба определя месодобивното предприятие, в което ще се извърши клането на животните, и използването на добитото месо съгласно:
1. Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм., бр. 79 от 2006 г.);
2. Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за човека (обнародван в ОВ, бр. L273 от 2002 г.).
(4) Ако здравният статус на животните не е изяснен или съществува риск за здравето на хора и животни, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1774/2002 може да се даде срок на собственика или негов представител за привеждане в съответствие с нормите, преди да се предприемат действията по ал. 5 и 6;
(5) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно уведомява компетентния орган на държавата членка, от която произхождат животните, за установено нарушение на изискванията по тази наредба.
(6) За да се гарантира спазването на изискванията на ал. 1 - 5, НВМС си взаимодейства с компетентните органи на останалите държави членки съгласно Наредба № 26 от 2005 г. за сътрудничество между Националната ветеринарномедицинска служба, ветеринарните служби на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия при прилагане на ветеринарното законодателство (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).
(7) Прилагането на изискванията на този член не изключва предприемането на мерките по чл. 46д ЗВД и налагането на административно наказание по чл. 415 ЗВД.

Раздел VII
Официално свободно от туберкулоза стадо и регион

Чл. 23.
(1) Стадо говеда е официално свободно от туберкулоза, ако:
1. всички говеда в стадото не показват клинични признаци за туберкулоза;
2. всички животни над шестседмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко на две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото - шест месеца от ликвидирането на заразяването в стадото, а второто - шест месеца по-късно, или ако стадото е било събрано единствено от животни, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;
3. след извършването на първото изследване по т. 2 нито едно говедо над шестседмична възраст не е било въведено в стадото, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведено и оценено съгласно приложение № 2 и изпълнено 30 дни преди или 30 дни след датата на неговото въвеждане в стадото; в този случай животното трябва да бъде физически изолирано от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с тях, докато не се докаже с изследване, че резултатът е отрицателен.
(2) До получаване на статус на официално свободна страна от туберкулоза изследването по ал. 1, т. 3 е задължително при транспортиране на говеда между два животновъдни обекта на територията на Република България, които са включени в програмата за надзор по чл. 19.

Чл. 24.
(1) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо по чл. 23 се запазва от НВМС, ако
1. условията по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 се спазват;
2. всички говеда, които се въвеждат в стадото, произхождат от стада, признати за официално свободни от туберкулоза;
3. всички говеда в стадото, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същото стадо, се изследват за туберкулоза всяка година в съответствие с приложение № 2.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея, при условие че:
1. общият брой стада, определен от НВМС до 31 декември всяка година, които са заразени с туберкулоза, не превишава повече от 1% за съответния регион през двугодишен период на наблюдение; в този случай интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на 2 години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, може да не се подлагат на изследване, при условие че те идват от официално свободни от туберкулоза стада и НВМС гарантира, че те няма да бъдат използвани за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане;
2. общият брой на стадата, които са заразени с туберкулоза, определен от НВМС до 31 декември всяка година за определен регион, не превишава повече от 0,2% средно през последните два двугодишни периода на надзор; в този случай интервалът между рутинните изследвания може да бъде увеличен на три години;
3. процентът на заразените стада, определени от НВМС до 31 декември всяка година, не е повече от 0,1% средно през двата последни тригодишни периода на надзор; в този случай интервалът между рутинните изследвания може да бъде увеличен на четири години и/или възрастта, на която животните трябва да преминат през тези изследвания, може да бъде увеличен на 24 месеца, ако е изпълнено едно от следните условия:
а) преди въвеждане в стадото всички говеда са били изследвани за туберкулоза и са показали отрицателен резултат;
б) всички говеда, предназначени за клане, са преминали следкланичен преглед и тези от тях, които са показали изменения, сходни с тези на туберкулозата, са изследвани лабораторно.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи честотата на изследването за туберкулоза на територията на страната или на част от нея, в случай че има увеличено заразяване от туберкулоза по говедата.

Чл. 25.
(1) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се преустановява със заповед на директора на съответната РВМС при едно от следните условия:
1. не се изпълняват изискванията по чл. 23;
2. едно или повече говеда са реагирали положително на рутинно изследване за туберкулоза или при рутинен следкланичен преглед са открити изменения, наподобяващи туберкулоза.
(2) При положителна реакция за туберкулоза след извършване на интрадермално изследване положително реагиралото животно се изолира и заколва. Извършват се следкланичен преглед, лабораторни изследвания и епизоотични проучвания.
(3) Статусът на стадото се преустановява, докато не завършат лабораторните изследвания по ал. 2.
(4) Ако не се потвърди положителен за туберкулоза лабораторен резултат, статусът на стадото се възстановява при едно от следните условия:
1. след интрадермално изследване с отрицателен резултат за туберкулоза на всички говеда на възраст над 6 седмици, извършено 42 дни след клането на положително реагиралото животно;
2. при наличие в стадото на говеда с неизяснен статус той се запазва преустановен, докато всички говеда с неясен статус не се изолират, не се извърши последващо интрадермално изследване след 42 дни или говедата с неясен статус се изколят и се извърши следкланичен преглед, като се изпращат материали за лабораторно изследване.
(5) В случаите по ал. 4, буква "б" НВМС може да разреши транспортирането на останалите говеда от стадото при условие, че в стадото не е имало положително реагирали говеда през последните 3 години и статусът на всички говеда с неопределени реакции се изясни чрез извършване на последващо изследване след 42 дни.
(6) В случаите по ал. 5 не се разрешава транспортиране с цел търговия в ЕС.
(7) Ако при изследването по ал. 5 има животно с положителна или неопределена реакция, се предприемат действията по ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 4.
(8) Ако при действията по ал. 7 се потвърди туберкулоза, всички говеда, напуснали стадото след последното интрадермално изследване с отрицателен резултат, се проследяват и изследват.

Чл. 26.
(1) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се отнема със заповед на директора на РВМС, ако се потвърди наличието на туберкулоза чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване.
(2) Статусът по ал. 1 се отнема, ако:
1. не са спазени условията по чл. 23;
2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
4. при извършване на дейности с цел контрол на туберкулозата по говедата.
(3) Регионалната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че има епизоотична връзка със заразеното стадо.
(4) Статусът на официално свободно от туберкулоза стадо се отнема до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и докато всички животни, по-възрастни от шест седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто - най-малко четири месеца и не повече от 12 месеца след отстраняването на последното положително реагирало животно.

Чл. 27. Територията на Република България или регион от нея се признава с решение на ЕК за официално свободни от туберкулоза, ако:
1. процентът на заразените стада говеда не е повече от 0,1% в продължение на шест последователни години и най-малко 99,9% от стадата са били обявени за официално свободни от туберкулоза в продължение на шест години; процентите се изчисляват от НВМС до 31 декември за всяка календарна година;
2. всяко говедо е идентифицирано;
3. на всички говеда, предназначени за клане, се извършва следкланичен преглед от официален ветеринарен лекар;
4. спазени са процедурите за преустановяване и отнемане на статуса на официално свободно от туберкулоза стадо.

Чл. 28.
(1) Територията на Република България или регион от нея запазват официалния статус на свободни от туберкулоза, докато условията по чл. 27 се спазват.
(2) Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или регион от нея, който е бил признат като официално свободен от туберкулоза, ЕК може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статуса, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин.

Раздел VIII
Официално свободно от бруцелоза стадо и регион

Чл. 29.
(1) По смисъла на този член "говеда" са всички говеда по § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба с изключение на мъжките говеда, предназначени за угояване, произхождащи от стада, официално свободни от бруцелоза, като НВМС гарантира, че те няма да се използват за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане.
(2) Стадо говеда е официално свободно от бруцелоза, ако:
1. в него няма говеда, които са били ваксинирани срещу бруцелоза, с изключение на женски говеда, ваксинирани най-малко преди три години;
2. всички говеда са били свободни от клинични признаци на бруцелоза за най-малко шест месеца;
3. всички говеда над 12-месечна възраст са били подложени на едно от следните изследвания и са показали отрицателен резултат в съответствие с приложение № 3:
а) две серологични изследвания съгласно приложение № 3 през интервал от повече от 3 месеца и по-малко от 12 месеца;
б) три изследвания на млeчни проби през тримесечни интервали, следвани най-малко шест седмици по-късно от серологичен тест, съгласно приложение № 3;
4. всяко говедо, въведено в стадото, произхожда от стадо със статус на официално свободно от бруцелоза, а за говеда, по-възрастни от 12 месеца, които са показали бруцелозен титър по-малко от 30 IU на аглутинация за милилитър при извършено изследване чрез серумна аглутинация съгласно приложение № 3 или е реагирало отрицателно на всяко друго изследване, одобрено от ЕК през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждането в стадото.
(3) В случая по ал. 2, т. 4 говедото трябва да се отглежда изолирано физически от другите животни в стадото по начин, че да се избегне пряк или косвен контакт с другите животни, до получаване на отрицателен резултат от изследването.

Чл. 30.
(1) Стадо говеда запазва официалния си статус на свободно от бруцелоза, ако животните в него са изследвани ежегодно съгласно приложение № 3 и са получени отрицателни резултати при едно от следните изследвания:
1. три млечни рингтеста, извършени на интервали от най-малко три месеца;
2. три изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млякото, извършени на интервали от най-малко три месеца;
3. два млечни рингтеста, извършени през интервал от най-малко три месеца, последвани от серологично изследване съгласно приложение № 3 най-малко шест седмици по-късно;
4. две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млякото, извършени през интервал най-малко три месеца, последвани от серологично изследване съгласно приложение № 3 най-малко шест седмици по-късно;
5. две серологични изследвания, извършени през интервал най-малко от три месеца и не повече от 12 месеца.
(2) За територията на цялата страна или на регион от нея, които не са официално свободни от бруцелоза, но където всички стада са включени в официална програма за борба с бруцелоза, НВМС може да измени честотата на рутинните изследвания, както следва:
1. всяка година два млечни рингтеста или две млечни ЕЛАЙЗА изследвания през интервал най-малко три месеца или едно серологично изследване в случай, че не повече от 1% от стадата са заразени с бруцелоза;
2. в случай че най-малко 99,8% от стадата са били признати за официално свободни от бруцелоза за период най-малко четири години, интервалът между изследванията може да бъде удължен до две години, ако всички животни, по-възрастни от 12 месеца, са изследвани или изследванията могат да се извършват само на животни, по-възрастни от 24 месеца, при провеждане на ежегодни изследване на стадата.
(3) Всички говеда, въвеждани в стадото, трябва да произхождат от стада с официален статус на свободни от бруцелоза, а за говеда, по-възрастни от 12 месеца, същите трябва да са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици (IU) на един милилитър, когато е извършено изследване за аглутинация съгласно приложение № 3, или да са реагирали отрицателно на всяко друго изследване, одобрено от ЕК през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждане в стадото.
(4) При изследванията по ал. 3 животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне пряк или косвен контакт с другите животни до получаване на отрицателен резултат.
(5) Изследванията по ал. 3 не се изискват за Република България или регион от нея, когато процентът на заразените с бруцелоза стада не превишава 0,2% за период най-малко две години и когато животното произхожда от официално свободно от бруцелоза стадо и по време на транспортирането не е влизало в контакт с говеда с по-нисък здравен статус.
(6) Независимо от посоченото по ал. 3, 4 и 5 говеда от свободно от бруцелоза стадо могат да бъдат въведени в официално свободно от бруцелоза стадо, ако са на възраст най-малко 18 месеца и ако са ваксинирани срещу бруцелоза, като ваксинацията е била извършена преди повече от една година.
(7) Животните по ал. 6 трябва да са показали през 30-те дни преди въвеждането в стадото бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на изследването чрез реакция за свързване на комплемента или на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.
(8) При въвеждане на женско говедо от свободно от бруцелоза стадо в официално свободно от бруцелоза стадо съгласно разпоредбите на ал. 6 официално свободното от бруцелоза стадо се счита за свободно от бруцелоза в продължение на две години от датата, на която животното е било въведено.

Чл. 31.
(1) Официалният статус на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на директора на РВМС в един от следните случаи:
1. не се изпълняват условията, посочени в чл. 29 и 30;
2. в резултат от лабораторните изследвания или на основание клинични признаци има съмнение за заразени с бруцелоза едно или повече говеда, като съмнителните животни са били заклани или изолирани по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни.
(2) Когато животното по ал. 1, т. 2 е било заклано и не може да бъде лабораторно изследвано, преустановяването на статуса се отменя, като се изследват всички говеда над 12-месечна възраст с две серологични изследвания чрез реакция аглутинация, извършени съгласно приложение № 3, и полученият бруцелозен титър е по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.
(3) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е изолирано от животните в стадото, то се въвежда отново и статусът на стадото се възстановява, когато:
1. е извършено изследване чрез реакция аглутинация, показало титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и е изследвано чрез реакция за свързване на комплемента с отрицателен резултат;
2. е получен отрицателен резултат на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.

Чл. 32.
(1) Статусът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема със заповед на директора на РВМС, ако в резултат на лабораторни или епизоотични изследвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза.
(2) Статусът на стадото не се възстановява, докато всички налични в него говеда в момента на възникването на заразата не бъдат заклани или не се изследват с отрицателни резултати на две последователни изследвания, извършени на интервали от 60 дни, всички животни, по-възрастни от 12 месеца. Първото изследване се извършва не по-рано от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.
(3) За говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

Чл. 33. Стадо говеда е свободно от бруцелоза, ако:
1. отговаря на условията по чл. 29, ал. 2;
2. женските говеда са били ваксинирани преди шестмесечна възраст с ваксина от живи щамове 19 или преди 15-месечна възраст с ваксина 45/20, която е била официално одобрена, или с други ваксини, одобрени от ЕК;
3. говедата на възраст под 30 месеца, които са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, могат да дадат резултат от серумно изследване чрез реакция аглутинация, надвишаващ 30 международни аглутиниращи единици, но не повече от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, като при изследването чрез реакция за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.

Чл. 34. Стадо говеда запазва статуса си на свободно от бруцелоза, ако:
1. всички говеда в него са изследвани съгласно чл. 30, ал. 1;
2. всички говеда, които са въведени в него, отговарят на изискванията на чл. 30, ал. 3 и 4 или отговарят на едно от следните условия:
а) произхождат от стада със статус на свободни от бруцелоза, а в случай на говеда над 12-месечна възраст, са показали през 30-те дни преди или в изолация след въвеждане в стадото по-малко от 30 международни аглутинирани единици за един милилитър, когато са изследвани чрез реакция аглутинация и са показали отрицателни резултати от изследването за свързване на комплемента съгласно приложение № 3;
б) произхождат от стада със статус на свободни от бруцелоза и са ваксинирани на възраст под 30 месеца с ваксина от живи щамове 19 и са показали резултат на серологично изследване чрез реакция аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, като при изследването чрез реакция за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.

Чл. 35.
(1) Статусът на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на директора на РВМС при едно от следните условия:
1. не са спазени изискванията по чл. 33 и 34;
2. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за заразяване с бруцелоза, като съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с други животни.
(2) Когато животното по ал. 1, т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в стадото и статусът на стадото се възстановява, ако то покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на реакцията за свързване на комплемента или отрицателен резултат на всяко друго изследване, одобрено от ЕК.
(3) Когато животното по ал. 1, т. 2 е заклано и не може да бъде лабораторно изследвано, преустановяването на статуса се отменя, като се изследват всички говеда над 12-месечна възраст с две серологични изследвания чрез реакция аглутинация, извършени съгласно приложение № 3, и полученият бруцелозен титър е по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.
(4) Ако животните, които ще бъдат изследвани по ал. 2 и 3, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат резултат при серологично изследване чрез реакция аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, като при изследването чрез реакция за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.

Чл. 36.
(1) Статусът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема от директора на съответната РВМС, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични проучвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в стадото.
(2) Статусът по ал. 1 на стадо не се възстановява, докато всички налични в него говеда към момента на възникването на заразата не бъдат заклани или животните от стадото са били изследвани и всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, са показали отрицателни резултати на две последователни изследвания през интервал от 60 дни, като първото се извършва не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.
(3) Ако животните, които ще бъдат изследвани съгласно ал. 2, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат бруцелозен титър, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици аглутинация за един милилитър, като при изследването чрез реакцията за свързване на комплемента женските животни, ваксинирани до 12-месечна възраст, са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици или по-малко от 20 EИО единици при всички останали случаи.
(4) За говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило.

Чл. 37.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба декларира пред ЕК, че територията на Република България или регион от нея са официално свободни от бруцелоза, ако отговарят на следните условия:
1. не са регистрирани случаи на аборт вследствие на зараза от бруцелоза и не е изолиран B. abortus за поне три години и поне 99,8% от стадата имат статус на официално свободни от бруцелоза всяка година за пет последователни години, като този процент се изчислява до 31 декември всяка календарна година;
2. съществува система за идентифициране, която прави възможно идентифицирането на стадата по произход и на всяко стадо, в което е пребивавало всяко говедо;
3. обявяването на случаи на аборт е задължително и те се проучват от НВМС.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато се извършва клане на цялото стадо, а изолираните инциденти, намерени при епизоотичните проучвания, се дължат на въвеждането на животни от други държави членки или райони от тях и стадата, чийто статус на официално свободни от бруцелоза е бил преустановен или отнет поради причини, различни от съмнение за заболяване, се игнорират за целта на изчисляването, при условие че НВМС изготвя годишен доклад и го представя на ЕК.

Чл. 38. Територията на Република България или регион от нея, официално обявени за свободни от бруцелоза, запазват този статус, ако:
1. условията по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са спазени и всеки случай на аборт, при който има съмнение, че се дължи на бруцелоза, задължително се проучва от НВМС и се изследва лабораторно;
2. всяка година от първите пет години след придобиването на статуса всички говеда, по-възрастни от 24 месеца, в не по-малко от 20% от стадата са били изследвани и са реагирали отрицателно на серологично изследване, извършено съгласно приложение № 3, а в случаи на говеда, предназначени за добив на мляко, се извършва изследване чрез млечните проби съгласно приложение № 3;
3. за всяко говедо със съмнение, че е заразено с бруцелоза, се информира НВМС и то преминава през официално епизоотично проучване за бруцелоза и две серологични изследвания, включително реакция за свързване на комплемента и микробиологично изследване на съответни проби;
4. през периода на съмнение, който продължава до получаване на отрицателни резултати от изследванията, предвидени по т. 3, статусът на официално свободно от бруцелоза стадо на произход или всяко стадо, през което е преминало говедото със съмнение за зараза, се преустановява;
5. при възникване на огнище от бруцелоза и разпространение всички говеда се изколват, като животните от другите възприемчиви видове се изследват, а помещенията и оборудването се почистват и дезинфекцират.

Чл. 39. Националната ветеринарномедицинска служба докладва в ЕК за всеки случай на бруцелоза, появил се на територията на Република България или регион от нея, признати за официално свободни от бруцелоза. При данни за значителна промяна в положението по отношение на бруцелозата по говедата на територията на Република България или регион от нея, които официално са били признати за официално свободни от бруцелоза, ЕК може да предложи статусът да бъде преустановен или отнет, докато не се изпълнят изискванията, посочени в решението на ЕК, с което е отнет или преустановен статусът.

Раздел IX
Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо и регион

Чл. 40.
(1) Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) стадо е стадо, в което:
1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;
2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно или изпълняват изискванията по т. 1, като животните се отглеждат в официално свободен от ензоотична левкоза регион от територията на Република България.
(2) Стадото запазва официалния си статус на официално свободно от ЕЛГ, ако:
1. се изпълняват изискванията по ал. 1, т. 1;
2 всички животни, въведени в стадото, произхождат от стада, официално свободни от ЕЛГ;
3. всички животни над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод съгласно приложение № 4, извършен през интервал от 3 години;
4. говедата, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания на Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.).

Чл. 41.
(1) Статусът на признато за свободно от ЕЛГ стадо се преустановява със заповед на директора на РВМС, ако:
1. не са изпълнени изискванията по чл. 40;
2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ и съмнителните животни незабавно са заклани.
(2) Статусът на стадото по ал. 1 се възстановява, ако:
1. животното, което е реагирало положително, се отстрани от стадото, а в случай че е крава и всяко теле, което тя е родила, се насочват за клане и се извърши месопреглед под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най-малко през 4 и не по-малко от 12 месеца, най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно и приплодите му;
3. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни данни, като всички стада, епизоотично свързани със заразеното с ЕЛГ стадо, се изследват;
4. директорът на съответната РВМС може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването и е изследвано съгласно ал. 3, т. 3.
(3) Когато повече от едно животно реагират положително на едно от изследванията съгласно приложение № 4 или има съмнение за заболяване на повече от едно животно в стадото, статусът се възстановява, ако:
1. всички животни, които са реагирали положително, а в случаи на крави и техните телета са изпратени за клане под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през интервал най-малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;
3. всички животни в стадото са идентифицирани и се отглеждат в стадото до 24-месечна възраст, след което се изследват за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато НВМС разреши те да бъдат заклани под контрол на официален ветеринарен лекар;
4. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни данни, като всички стада, епизоотично свързани със заразеното с ЕЛГ стадо, се изследват.
(4) Разпоредбата на ал. 3, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от нея незабавно след отелването и е изследвано съгласно ал. 3, т. 3.

Чл. 42. Територията на Република България или регион от нея се признава с решение на ЕК за официално свободна от ЕЛГ при едно от следните условия:
1. изпълняват се изискванията на чл. 40, ал. 1, като най малко 99,8% от стадата с говеда са признати за официално свободни от ЕЛГ;
2. не са регистрирани случаи на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години, като при откриването на тумори по говедата със съмнение за ЕЛГ задължително се уведомява НВМС и се извършват изследвания;
3. всички животни на възраст над 24 месеца от най-малко 10% случайно избрани стада са били изследвани за ЕЛГ с отрицателен резултат през предшестващите 24 месеца, а за регион от Република България всички животни над 24 месеца в този регион са изследвани с отрицателен резултат за ЕЛГ през предходните 24 месеца;
4. при извършено всяко друго изследване, което с 99% сигурност показва, че по-малко от 0,2% от стадата са били заразени.

Чл. 43.
(1) Територията на Република България или регион от нея, обявени за официално свободни от ЕЛГ, запазват статуса си, ако:
1. на всички заклани животни е извършен следкланичен преглед, при който всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;
2. НВМС информира ЕК за всички случаи на ЕЛГ, които са се появили в отделните региони;
3. всички животни, които са реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и стадата, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статуса им;
4. всички животни, които са на възраст над 24 месеца, се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статуса на официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статус НВМС гарантира с достоверност от 99%, че по-малко от 0,2% от стадата са заразени;
5. през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в стада с общ брой от 10 000 говеда и НВМС ежегодно извършва серологично изследване на 1% от всички говеда над 12-месечна възраст в избрани случайно стада.
(2) Статусът на територията на Република България или на регион от нея на официално свободни от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията по ал. 1 има информация за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ.
(3) Отнетият статус на Република България или регион от нея на официално свободни от ЕЛГ се възстановява от ЕК при изпълнение на изискванията на тази наредба.

Допълнителни разпоредби

§ 1. За целите на тази наредба се прилагат следните дефиниции:
1. "Болести, задължителни за обявяване" са болестите, посочени в приложение № 5.
2. "Говеждо стадо, официално признато за свободно от бруцелоза" е говеждо стадо, отговарящо на условията по чл. 29, ал. 2.
3. "Говеждо стадо, официално свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ)" е говеждо стадо, което отговаря на условията по чл. 40, ал. 1.
4. "Говеждо стадо, официално признато за свободно от туберкулоза" е говеждо стадо, отговарящо на условията по чл. 23.
5. "Животни за клане" са говеда от говежди животински видове (включително и такива от вида Bison bison и Bubalus bubalus) или свине, предназначени за транспортиране до кланица или събирателен център, от който животните може да бъдат насочени само и единствено за клане.
6. "Животни за развъждане и продукция"са животни от говежди животински видове (включително и такива от вида Bison bison и Bubalus bubalus) или свине, различни от посочените в т. 2, включително и такива, предназначени за разплод, производство на мляко или месо, за работа, за панаири или изложби, с изключение на животните, участващи в културни или спортни мероприятия.
7. "Одобрен ветеринарен лекар" е регистриран ветеринарен лекар, сключил договор с РВМС за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма съгласно чл. 46в ЗВД в съответствие с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от наредбата.
8. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар, определен съгласно чл. 9, ал. 1 и 2 ЗВД.
9. "Регион" е част от територията на Република България с площ от най-малко 2000 км2, инспектирана от НВМС, с включена в нея най-малко една административна единица - област.
10. "Свободно от бруцелоза говеждо стадо" е говеждо стадо, отговарящо на условията по чл. 33.
11. "Стадо" е едно животно или група животни, отглеждани в един животновъден обект, в качеството му на епизоотична единица. Ако в един животновъден обект се намират повече от едно стада, всяко едно от тях формира отделна единица и има същия здравен статус.
12. "Събирателен център" е животновъден обект, в които се събират говеда и свине, произхождащи от различни животновъдни обекти, с цел образуване на партида, предназначена за търговия. В събирателните центрове се извършва търговия, като се спазват изискванията на чл.15, ал. 1.
13. "Територията на Република България или регион от нея, официално признат за свободен от бруцелоза" е територията на Република България или регион от нея, отговарящи на условията по чл. 37.
14. "Територията на Република България или регион от нея, официално свободни от ЕЛГ" е територията на Република България или регион от нея, отговарящи на условията по чл. 43.
15. "Територията на Република България или регион от нея, официално признат за свободен от туберкулоза" е територията на Република България или регион от нея, отговарящи на условията по чл. 27.
16. "Търговец" е физическо или юридическо лице, което купува и/или продава животни с търговска цел, директно или индиректно, осъществяващо редовен оборот от тази дейност, което в период от максимум 30 дни от закупуването на животните ги препродава или променя местопребиваването им от местата на техния първоначален престой в други места или помещения, които не са негова собственост, съгласно чл. 17.

§ 2. За целите на тази наредба се използват и прилагат дефинициите, посочени в допълнителните разпоредби на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на ЕС (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), въвеждаща Директива 90/425 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията на Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (обнародвана в ОВ, бр. L 224 от 1990 г.) и член 2 от Регламент № 1/2005 от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97.

§ 3. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 64/432 на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (обнародвана в OB, бр. L 121, 29.VII.1964 г., стр. 1977 - 2012 (DE, FR, IT, NL); специално българско издание: глава 03, том 01, стр. 10 - 31) и изискванията на чл. 1 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO, обнародвана в ОВ, бр. L 219 от 2008 г.

Заключителни разпоредби

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 54 ЗВД.

§ 5. Наредбата отменя Наредба № 5 от 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор (ДВ, бр. 31 от 2008 г.).

§ 6. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.

§ 7. Наредбата влиза в сила от обнародването й в "Държавен вестник".

Приложения