Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. обхватът на приложение на Националната схема за екомаркировка (НСЕМ);
2. органът за управление на НСЕМ;
3. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) критериите за получаване на екомаркировка;
4. условията и редът за получаване на екомаркировка;
5. видът на екомаркировката и правилата за ползване.

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Националната схема за екомаркировка определя последователността от действия за определяне на продуктови групи, подготовка и одобряване на критерии за екомаркировка към тези продуктови групи, както и получаването й от продуктите, включени в тях.

Чл. 3. Въвеждането на НСЕМ се съгласува с други съществуващи маркировки или споразумения за сертифициране на определено качество.

Чл. 4. Участието в НСЕМ е доброволно.

Глава втора
ОБХВАТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Чл. 5. Продуктите, които получават екомаркировка, трябва да отговарят на изискванията на всички нормативни актове за безопасност, опазване здравето на хората и опазване на околната среда, приложими към различните етапи на съществуване на стоките и където е подходящо - към услугите.

Чл. 6.
(1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Екомаркировка по НСЕМ могат да получат продукти, предлагани за продажба в Република България, ако съответстват на общите и специфичните критерии, определени в глава четвърта.
(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Специфичните критерии за получаване на екомаркировка се определят по продуктови групи.

Чл. 7.
(1) Продуктова група може да се включи в обхвата на приложение на екомаркировката, ако:
1. продуктите в нея представляват значителен обем от продажбите и търговията на вътрешния пазар;
2. продуктите в нея оказват или могат да окажат значително въздействие върху околната среда в глобален или регионален мащаб и/или върху природата като цяло в рамките на един или повече от етапите на жизнения им цикъл;
3. съществуват възможности за значително подобрение на околната среда като резултат от избора на потребителя, както и възможности да се стимулират производителите и търговците да търсят конкурентни предимства от предлагането на стоки или услуги от тази група;
4. значителна част от обема на продажби е предназначена за крайна консумация или потребление.
(2) Продуктова група може да се включи в НСЕМ и когато е включена в схемата на Европейския съюз за екомаркировка.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Когато това се налага от характеристиките на продуктите, продуктовата група може да бъде разделена на подгрупи със съответно обособяване на специфични критерии за всяка от тях, за да се използва оптимално възможността на екомаркировката за ефективни подобрения, свързани с околната среда.
(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Критериите за получаване на екомаркировка за различните подгрупи, включени в дадена продуктова група, определени със заповедите по чл.139, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), са с един и същ срок на действие за цялата продуктова група.

Чл. 9.
(1) Националната схема за екомаркировка не се прилага за фармацевтични продукти и медицински изделия по смисъла на § 1, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които са предназначени за професионална употреба, използват се по лекарско предписание или под контрола на медицински персонал, както и за храни и напитки.
(2) Вещества и препарати, които са определени като токсични, силно токсични, опасни за околната среда, канцерогенни, токсични за репродукцията или мутагенни съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, не могат да получат екомаркировка по реда на наредбата.
(3) Стоки, произвеждани чрез процеси, които могат да увредят значително здравето на хората и/или околната среда или са опасни за потребителите при тяхната обичайна употреба, не могат да получат екомаркировка по реда на наредбата.

Глава трета
ОРГАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА НСЕМ

Чл. 10.
(1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентният орган, който организира цялостната дейност по изграждането и функционирането на НСЕМ.
(2) В изпълнение на дейностите си по ал. 1 компетентният орган:
1. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) извършва преценка за съответствие на определен продукт с общите и специфичните критерии за получаване на екомаркировка;
2. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) присъжда знака за екомаркировка на продукт, отговарящ на критериите;
3. поддържа регистър на продуктите, получили екомаркировка по НСЕМ;
4. осъществява контрол за съответствието на продукта, получил екомаркировка по НСЕМ;
5. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) прекратява правото за ползване на знака за екомаркировка и заличава от регистъра продуктите, несъответстващи на критериите за нейното получаване;
6. утвърждава обхвата на продуктовите групи;
7. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) утвърждава специфичните критерии за всяка продуктова група, включена в НСЕМ;
8. създава и поддържа правила, процедури, указания, свързани с дейността на НСЕМ.

Глава четвърта
КРИТЕРИИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКА
(Загл. изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Раздел I
Общи критерии
(Загл. изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Чл. 11.
(1) Екомаркировка може да получи продукт, притежаващ характеристики, които му дават възможност да допринесе значително за подобряване на ключовите аспекти на околната среда, свързани с целите, определени в чл.137 ЗООС.
(2) Ключовите аспекти на околната среда по ал. 1 се определят съгласно индикативната таблица за оценка в приложение № 1, като се следват методологичните насоки, определени в приложение № 2.

Чл. 12.
(1) Оценяването на аспектите се основава на следните правила:
1. при сравнителното оценяване на подобренията по отношение на околната среда се разглежда балансът между ползите и вредите за нея, включително здравните аспекти и аспектите на безопасността, свързани с измененията през различните етапи на жизнения цикъл на продуктите, оценката отчита и възможните ползи за околната среда, свързани с окончателното обезвреждане на разглежданите продукти;
2. ключовите аспекти на околната среда се определят чрез идентифициране на въздействията върху околната среда, посредством които изпитваният продукт от гледна точка на жизнения цикъл дава най-значителен принос за подобряване на околната среда, както и аспектите, за които съществува значителен потенциал за такова подобрение;
3. етапът на предпроизводство от жизнения цикъл на продуктите включва добива или производството и преработването на суровините, както и производството на енергия.
(2) Аспектите по ал. 1 се отчитат в най-ранния технически възможен етап от жизнения цикъл на продуктите.

Раздел II
Специфични критерии
(Загл. изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Специфичните критерии за получаване на екомаркировка за всяка продуктова група се определят със заповеди на министъра на околната среда и водите, съгласно чл.139, ал. 2 ЗООС.
(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Критериите се разработват съгласно годишен план за работа, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) За всяка продуктова група, включена в плана за работа, се създава работна група, която определя обхвата на продуктовата група и специфичните критерии към продуктите в нея, като посочва методите за изпитване и проверка на съответствието.
(4) Съставът на групата се определя от министъра на околната среда и водите, като се отчитат интересите на заинтересуваните страни.
(5) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) При определянето на специфичните критерии се ползват методологичните насоки по приложение № 2.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Специфичните критерии за получаване на екомаркировка на продуктова група, включена в схемата на Европейския съюз за екомаркировка, се въвеждат в НСЕМ идентично за същата продуктова група и със същия срок на валидност.

Глава пета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕКОМАРКИРОВКА

Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Екомаркировка по НСЕМ могат да получат продукти от продуктови групи, за които има специфични критерии, определени със заповед на министъра на околната среда и водите по чл.139, ал. 2 ЗООС.

Чл. 16.
(1) Молба за получаване на екомаркировка за определен продукт може да бъде подавана от неговите производители или вносители, от лица, извършващи услугата, от търговци и дистрибутори.
(2) Търговците и дистрибуторите могат да поискат екомаркировка само за продукт, който е пуснат на пазара под свое собствено търговско наименование.
(3) Молба може да се подава и за продукти, разпространявани на пазара под едно или повече търговски имена.
(4) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Не се подава нова молба в случаите на изменения в продукта, които не влияят на съответствието с критериите за получаване на екомаркировка.
(5) Компетентният орган трябва да бъде уведомяван за всички съществени изменения на продукта не по късно от 30 дни преди пускането на изменения продукт на пазара.

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Към молбата по чл. 16 се подават и всички документи от проведените изпитвания и проверки на продукта в съответствие със специфичните критерии, определени със съответната заповед на министъра на околната среда и водите по чл.139, ал. 2 ЗООС.

Чл. 18.
(1) Компетентният орган разглежда постъпилите документи в срок 30 дни.
(2) В случаите на констатирани непълноти в документацията компетентният орган изисква допълване, като времето за предоставяне на допълнителната информация не се включва в срока по ал. 1.
(3) Компетентният орган присъжда екомаркировка, ако:
1. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) проверката потвърждава съответствието на продукта със специфичните критерии, определени със заповед на министъра на околната среда и водите по чл.139, ал. 2 ЗООС за продуктовата група, към която се включва представеният за оценка продукт;
2. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) изпитването и проверката за съответствие на продукта са извършени съгласно критериите за съответната продуктова група, определени със заповед на министъра на околната среда и водите по чл.139, ал. 2 ЗООС.

Чл. 19. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) В случаите, когато за получаване на екомаркировка от даден продукт е необходимо и инсталациите за производство да отговарят на определени критерии, тези критерии трябва да са изпълнени за всички инсталации, в които се произвежда продуктът.

Чл. 20. Компетентният орган признава изпитвания и проверки, извършени от акредитирани за съответната дейност органи.

Глава шеста
ВИД НА ЕКОМАРКИРОВКАТА И ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ

Чл. 21.
(1) Графичният вид на знака за екомаркировката е определен в приложение № 3.
(2) Компетентният орган регистрира знака по Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г.).

Чл 22.
(1) Компетентният орган сключва договор с лицето, поискало и получило право да ползва знака за екомаркировка. Договорът определя конкретните правила за ползване на екомаркировката. Той включва и защитни мерки за оттегляне на предоставеното право за ползване на знака за екомаркировка.
(2) Видът на договора по ал. 1 се одобрява със заповед на министъра на околната среда и водите.
(3) Правото на ползване на екомаркировката се предоставя за срок до 3 години.
(4) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) При всяко преразглеждане и обновяване на критериите за получаване на екомаркировка от определен продукт правото за ползване на знака се преразглежда. При необходимост договорът се ревизира или прекратява.

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) При промяна на критериите към продуктите от дадена продуктова група, получилият регистрация продукт може да продължи да се ползва от знака до изчерпване на наличните количества в търговската мрежа.

Чл. 24.
(1) Знакът за екомаркировка не може да бъде ползван и не може да се прави позоваване на него преди даден продукт да е получил правото за това.
(2) След сключване на договора по чл. 22, ал. 1 знакът може да се ползва само във връзка с продукта, получил екомаркировката.
(3) Всяка невярна или подвеждаща реклама или използване на марка или изображение, които могат да доведат до объркване със знака за екомаркировка по НСЕМ, е забранена.

Чл. 25. За регистрацията на продукт по НСЕМ се заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, събирани в системата на Министерството на околната среда и водите.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. За целите на наредбата:
1. "продукт" включва всяка стока или услуга;
2. "продуктова група" представляват стоки или услуги, които служат за подобни цели или са еквивалентни по ползване и възприемане от потребителя;
3. "потребител" включва и потребителите, използващи продуктите за професионални цели;
4. (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) "съществени изменения" означава изменения, които водят до промени в параметрите, предмет на специфичните критерии за съответната продуктова група.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.139, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.).

Приложение № 1
към чл. 11, ал. 2

Индикативна таблица за оценка на аспектите на околната среда на продуктите. Жизнен цикъл на продуктите

Приложение № 2
към чл. 11, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Методологични насоки за определяне на специфичните критерии за получаване на екомаркировка
(Загл. изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Общи положения

(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Процесът на идентифициране и избор на ключовите аспекти на околната среда, както и определянето на специфичните критерии за получаване на екомаркировка, включва следните стъпки:
а) изучаване на приложимостта и пазара;
б) внимателно проучване на жизнения цикъл;
в) анализ на подобренията;
г) (изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) предложения за специфичните критерии.
1. Изучаване на приложимостта и пазара Изучаването на приложимостта и пазара включва преглед на различните видове групи продукти на вътрешния пазар в Република България от гледна точка на произведените или доставените количества, внесените и продадените, както и на структурата на пазара в страната. Прегледът включва външната и вътрешната търговия. Чрез прегледа се оценяват начинът на възприемане от потребителите, функционалните различия между продуктите, както и необходимостта от определяне на подгрупи.
2. Проучване на жизнения цикъл
(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Ключовите аспекти на околната среда, за които е необходимо да се разработят специфичните критерии, се определят въз основа на резултатите от проучването на жизнения цикъл в съответствие с международно признати методи и стандарти. В случаите, където това е подходящо, се отчитат принципите, заложени в стандартите БДС EN ISO 14024 и БДС EN 1SO 14040.
3. Анализ на подобренията
При анализа на подобренията се отчитат аспектите на околната среда и по-специално:
3.1. теоретичният потенциал за подобрение на околната среда едновременно с възможните изменения, предизвикани в структурата на пазара; този анализ се основава на оценката на подобренията в резултат от проучването на жизнения цикъл;
3.2. техническите, промишлените и икономическите възможности за производство, измененията на пазара;
3.3. отношението, възприемането и предпочитанието на потребителите, което може да влияе на ефективността на екомаркировката.
4. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Предложения за специфичните критерии
(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Окончателните предложения за специфичните критерии отчитат свързаните с продуктовата група аспекти на околната среда.

Приложение № 3
към чл. 21, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.)

Графичен вид на знака за екомаркировка

(Изм., ДВ, бр. 42 от 2006 г.) Графичният знак, който се ползва за продуктите, изпълняващи критериите за получаване на екомаркировка, има следния вид:

ХХХХХ

зелено синьо

ХХХХХ - Регистрационен № по НСЕМ и дата на регистрация.
Минималният размер на знака и на регистрационния номер се определя в договора по чл. 22, ал. 1.
Цветът е черен върху бял фон, бял върху черен фон или цветен със следните цветове:
зелено - циан 85 %, жълто 100 %;
синьо - циан 100 %, магента 20 %.