Чл. 1. С тази наредба се определят начините, по които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя планове за ускорени действия при профилактиката, ограничаването и ликвидирането на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата на територията на Република България.

Чл. 2.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба гарантира пред Европейската комисия, че плановете за ликвидиране на болестите по чл. 1 значително съкращават времето, което се предвижда за прилагането на такива мерки, съгласно чл.117, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(2) Мерките, залегнали в плановете по чл. 1, включват:
1. обхващане на всички говеда в страната;
2. обезщетяване на собствениците на заклани животни във връзка с изпълнението на плановете по чл. 2, ал. 1 съгласно Наредбата за условията и реда за изразходване на средствата по чл.109 ЗВД;
3. осигуряване на достатъчен брой лаборатории и персонал в тях за извършване на изследвания за поставяне на диагноза бруцелоза по говедата.
(3) Мерките по ал. 1 - 2 се изпълняват систематично от НВМС съгласно чл.117, ал. 2 ЗВД.

Чл. 3.
(1) За целите на официалния контрол при придвижването на животни говедата подлежат на идентификация, а животновъдните обекти, в които те се отглеждат - на регистрация в НВМС съгласно чл.51 ЗВД и Наредбата за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), хармонизираща Регламент 1760 /2000, създаващ система за идентификация и регистрация на говеда, Регламент 21/2004 относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент 1782 /2003 и Директиви 92/102 и 64/432 и Директива 92/102 за идентификация и регистрация на животните.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа регистър на стадата, класифицирани според техния здравен статус, включени в плановете за ликвидиране на болестите по чл. 1.

Раздел II
Мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на бруцелозата по говедата

Чл. 4.
(1) При установяване на бруцелоза по говедата НВМС изготвя план, включващ мерки за ускорено ликвидиране на болестта и недопускане на нейното разпространение.
(2) След изпълнение на плана по ал. 1 стадата говеда се класифицират като "официално свободни от бруцелоза" съгласно изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.).
(3) Планът по ал. 1 включва мерките, които НВМС предприема за ускоряване ликвидирането на бруцелозата по говедата и недопускане нейното разпространение.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия информация за:
1. общия брой и процент на стадата, в които се прилагат мерки за контрол на болестта, и общия брой и процент на стадата, в които е установена бруцелоза по говедата;
2. общия брой на:
а) говедата, при които се прилагат мерки за контрол на болестта;
б) съмнително заразените животни;
в) заразените животни;
г) закланите животни;
3. периода за изпълнение на плана за ускорено ликвидиране на бруцелозата по говедата и мерките, прилагани преди възникване на болестта;
4. контролните мерки за проверка изпълнението на ускорения план за ликвидиране на бруцелозата по говедата;
5. финансовите средства от републиканския бюджет, предназначени за изпълнение на плана по видове разходи;
6. информацията по т. 1, 2 и 5 се представя за трите години, предшестващи прилагането на мерките, залегнали в ускорения план, а след това - всяка година.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за мерките, които се прилагат за поддържане на статус на "страна официално свободна от бруцелоза по говедата" и недопускане ново възникване на болестта.

Чл. 5.
(1) При установяване на клинични признаци (аборти, мъртви раждания) и при съмнение за бруцелоза по говедата собствениците на животните са длъжни да уведомят за това органите на НВМС.
(2) Забранява се терапевтичното лечение на бруцелоза по говедата.
(3) Забранява се ваксинацията срещу бруцелоза по говедата.

Чл. 6.
(1) При съмнение за бруцелоза по говедата НВМС незабавно извършва епизоотологично проучване и лабораторни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на болестта. До получаване на резултатите от тях генералният директор на НВМС със заповед налага следните мерки:
1. поставя стадото под официален надзор;
2. забранява вкарване или изкарване на животни във или от стадото, с изключение на животни, предназначени за незабавно клане, или на кастрирани животни след изолация, които се придвижват в стада за угояване, а след това се насочват за незабавно клане;
3. изолация на съмнително заразените животни на територията на животновъдния обект.
(2) Мерките по ал. 1 се отменят от органите на НВМС след получаване на резултатите от лабораторните изследвания и отхвърляне на съмнението за бруцелоза по говедата.
(3) При официално потвърждаване на бруцелоза по говедата със заповед на генералния директор на НВМС се предприемат мерки за недопускане разпространението на болестта, които включват:
1. забрана за вкарване или изкарване на животни във или от стадото, с изключение на животни, предназначени за незабавно клане, или на кастрирани животни след изолация и маркиране преди клането на заразените животни, при условие че се придвижват в стада за угояване и след това се насочват за клане;
2. изолация в стадото на животни, за които е потвърдена болестта, и на животни, за които има съмнение, че са заразени;
3. изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят;
4. маркиране, изолиране и клане на животните, при които болестта е официално потвърдена, на животните, показали съмнителни резултати при изследванията, извършени съгласно изискванията на наредбата по т. 3, или на животни, за които НВМС има съмнение, че са били в контакт със заразени животни и може да са заразени; клането се извършва по реда на чл. 7;
5. термична преработка на млякото от заразеното стадо, предназначено за изхранване на телета от същото стадо, по начин, гарантиращ унищожаването на инфекциозния причинител;
6. забрана за преработка на млякото от заразеното стадо в млекопреработвателни предприятия;
7. забрана за използването за храна за животни на трупове от заклани животни, части от трупове и субпродукти без термична преработка, гарантираща унищожаването на инфекциозния причинител;
8. обезвреждане и унищожаване на всички плаценти, абортирани ембриони, мъртвородени телета или телета, умрели след раждането, след като, ако е необходимо, се вземат материали за лабораторно изследване;
9. незабавно обезвреждане и унищожаване чрез заравяне или изгаряне на постелята за животните и други материали, които са контаминирани с инфекциозния причинител, след предварителното им накисване в дезинфекционно средство;
10. недопускане разпространението на болестта в процеса на събирането на плацентите, абортираните ембриони, мъртвородените телета и телетата, умрели след раждането, и при тяхното транспортиране в обектите за обезвреждане на странични животински продукти;
11. обезвреждане на тора от помещенията за животни чрез биотермично обеззаразяване в места, недостъпни за животните, за не по-малко от 3 седмици, след предварително третиране на тора с дезинфекционно средство; при покриването на тора с пласт неконтаминиран тор или пръст може да не се използва дезинфектант.

Чл. 7.
(1) Всички говеда, при които чрез бактериологични, патологоанатомични и серологични методи е доказана бруцелоза, се подлагат на санитарно клане под контрола на НВМС.
(2) Действията по ал. 1 се извършват не по-късно от 30 дни след уведомлението на собственика на животните за резултатите от изследването и необходимостта от клане на животните е съгласно плана за ускоряване ограничаването и ликвидирането на бруцелозата по говедата по чл. 1.

Чл. 8.
(1) След клането на животните по чл. 7 и преди вкарването на нови животни в стадото под контрола на НВМС: 1. се извършва механично почистване и дезинфекция на съдове, оборудване и други предмети в помещенията за животни и дворовете около тях под контрола на официален ветеринарен лекар; 2. пасищата се използват не по-рано от 60 дни след клането на животните.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши тези пасища да се ползат преди изтичането на 60 дни за кастрирани животни, които са предназначени за клане или се преместват в угоителни стада.
(3) Всички транспортни средства, контейнери и тяхното оборудване, с които са транспортирани заразени или съмнително заразени животни, материали или предмети от заразени ферми, местата и съоръженията за товарене на животните се подлагат на механично почистване и дезинфекция.
(4) Видовете дезинфекционни средства и техните концентрации се одобряват от НВМС.

Чл. 9.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба издава разпореждане, с което не се разрешава преместване на говеда от стада, в които са установени заразени животни, които са показали отрицателни резултати при лабораторното изследване, поради което не са заклани съгласно чл. 7, без да се нарушават разпоредбите по чл. 11.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши преместването на говеда по ал. 1 в случаите, когато:
1. са предназначени за незабавно клане;
2. са кастрирани, преместени в стада за угояване и предназначени за незабавно клане.
(3) Животните от стадата, в които е извършено санитарно клане по чл. 7, се подлагат на диагностични изследвания за бруцелоза за доказване, че болестта е ликвидирана.
(4) Не се разрешава вкарване на говеда за разплод в стада, в които са клани заразени с бруцелоза говеда, докато всички животни, останали в него над 12 месеца, не бъдат изследвани един или повече пъти с официални серологични тестове.

Чл. 10. При преминаване на говеда от стада от тип В1 и В2 в стада от тип В3 и В4 НВМС извършва официални серологични изследвания.

Чл. 11.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира придвижването на:
1. всички женски животни и бици над 12 месеца, произхождащи от стада от тип В1, при придвижването им в стада от тип В2, които:
а) са изследвани с официално одобрен серологичен тест 30 дни преди придвижването им и са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар;
б) са изолирани след пристигането им най-малко 60 дни и са изследвани с официално одобрен серологичен тест преди вкарването им в стада от тип В2;
2. всички женски животни и бици, произхождащи от стада от тип В2, предназначени за други стада от тип В2:
а) животните над 12 месеца са изследвани с официално одобрен серологичен тест 30 дни преди придвижването им и са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар;
б) не са били в контакт по време на преместването им със стада с по-нисък здравен статус.
(2) Придвижването на говеда между стада тип В3 и В4 се извършва в съответствие с изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.

Чл. 12. Националната ветеринарномедицинска служба прилага контролни мерки:
1. за недопускане повторно проникване на бруцелоза по говедата в оздравени от това заболяване стада;
2. при придвижването, вкарването и изкарването на говеда от и във стада, които са включени в плановете за ликвидация и подлежат на официален контрол;
3. по придвижването на говеда по т. 2, без да се засягат съществуващите мерки на Общността относно стада, свободни от бруцелоза по говедата, и стада, официално свободни от бруцелоза по говедата.

Раздел III
Мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на туберкулозата по говедата

Чл. 13.
(1) При установяване на туберкулоза по говедата НВМС изготвя план, включващ мерки за ускорено ликвидиране на болестта и недопускане на нейното разпространение.
(2) След изпълнение на плана по ал. 1 стадата говеда се класифицират като "официално свободни от туберкулоза" съгласно изискванията на Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.
(3) Планът по ал. 1 включва мерките, които НВМС предприема за ускоряване ликвидирането на туберкулозата по говедата и недопускане нейното разпространение.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия информация за:
1. общия брой и процент на стадата, при които се прилагат мерки за контрол на болестта и общия брой и процент на стадата с установена туберкулоза по говедата;
2. общия брой на:
а) говедата, при които се прилагат мерки за контрол на болестта;
б) съмнително заразените животни;
в) заразените животни;
г) закланите животни;
3. периода за изпълнение на плана за ускорено ликвидиране на туберкулозата по говедата и мерките, прилагани преди възникване на болестта;
4. контролните мерки за проверка изпълнението на ускорения план за ликвидиране на туберкулозата по говедата;
5. финансовите средства от републиканския бюджет, предназначени за изпълнение на ускорения план по видове разходи.
(5) Информацията по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се представя три години преди започване на прилагане на мерките, залегнали в ускорения план, а след това за всяка година.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за мерките, които се прилагат за поддържане на статус на "страна, официално свободна от туберкулоза по говедата" и недопускане ново възникване на болестта.

Чл. 14. При изготвяне на плана за ускорено ликвидиране на туберкулозата по говедата по чл. 1 НВМС:
1. задължително обявява установените и съмнителните случаи на болестта;
2. забранява:
а) прилагането на терапевтично лечение и десензибилизация;
б) прилагането на имунопрофилактични средства.

Чл. 15.
(1) При съмнение за туберкулоза по говедата в едно стадо НВМС незабавно извършва епизоотологично проучване и лабораторни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на болестта. До получаване на резултатите от тях НВМС налага следните мерки:
1. поставя стадото под официален надзор;
2. забранява вкарване или изкарване на животни във или от стадото с изключение на животни, предназначени за незабавно клане, или на кастрирани животни след изолация, които се придвижват в стада за угояване, а след това за незабавно клане;
3. изолация на съмнителните животни на територията на животновъдния обект.
(2) Мерките по ал. 1 се отменят със заповед на генералния директор на НВМС след получаване на резултатите от лабораторните изследвания и отхвърляне на съмнението за туберкулоза по говедата.
(3) При официално потвърждаване на туберкулоза по говедата НВМС предприема мерки за недопускане разпространението на болестта, които включват:
1. забрана за вкарване или изкарване на животни във или от стадото с изключение на животни, предназначени за незабавно клане;
2. изолация в стадото на животни, за които е потвърдена болестта, и на животни, за които има съмнение, че са заразени;
3. незабавно извършване на туберкулинов тест съгласно изискванията на Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят;
4. клане на положителните и съмнителните животни при изследванията по наредбата по т. 3 или на животни, за които НВМС има съмнение, че са заразени; клането се извършва по реда на чл. 16;
5. термична преработка на млякото от заразеното стадо, предназначено за изхранване на животни от същото стадо, по начин, гарантиращ унищожаването на инфекциозния причинител;
6. доставяне на млякото от заразеното стадо в млекопреработвателни предприятия само за термична преработка;
7. забрана за използването за храна за животни на трупове от заклани животни, части от трупове и субпродукти без термична преработка, гарантираща унищожаването на инфекциозния причинител;
8. недопускане разпространението на болестта в процеса на събирането и транспортирането и обезвреждането на трупове в обекти за обезвреждане на странични животински продукти;
9. обезвреждане на тора от помещенията за животни чрез биотермично обеззаразяване, което се извършва на места, недостъпни за животните, за не по-малко от 3 седмици след предварително третиране на тора с дезинфекционно средство; при покриването на тора с пласт неконтаминиран тор или пръст може да не се използва дезинфектант.

Чл. 16.
(1) Всички животни, при които чрез бактериологични, патологоанатомични и серологични методи е доказана туберкулоза по говедата, се подлагат на санитарно клане под контрола на НВМС.
(2) Действията по ал. 1 се извършват не по-късно от 30 дни след уведомлението на собственика на животните за резултатите от изследването и необходимостта от клане на животните съгласно плана за ускоряване ограничаването и ликвидирането на туберкулоза по говедата по чл. 1.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да удължи периода за клане на животните по ал. 1, които не показват клинични признаци до 3 месеца, ако:
1. животните са бременни и ще се отелят до 3 месеца;
2. за клане подлежи цяло стадо животни над 20 броя и съществуват технически проблеми в кланицата, определена за тази цел, и клането не може да се осъществи в рамките на 30 дни.

Чл. 17. След клането на животните по чл. 16 преди вкарването на нови животни в стадото под контрола на НВМС:
1. се извършва механично почистване и дезинфекция на съдове, оборудване и други предмети в помещенията за животни и дворовете около тях под контрола на официален ветеринарен лекар;
2. всички транспортни средства и контейнерите, с които са транспортирани заразени или съмнително заразени животни, материали или предмети от заразени ферми, местата и оборудването за товарене на животните се подлагат на механично почистване и дезинфекция;
3. видовете дезинфекционни средства и техните концентрации се одобряват от НВМС.

Чл. 18.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба издава разпореждане, с което не се разрешава преместване на говеда, при които при диагностичното изследване не са установени положителни резултати, поради което не са заклани съгласно чл. 16.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши преместването на говеда по ал. 1, когато са предвидени за незабавно клане.
(3) Животните от стадата, в които е извършено санитарно клане по чл.16, се подлагат на диагностични изследвания за туберкулоза за доказване, че болестта е ликвидирана.
(4) В стадото не се вкарват нови говеда, докато всички животни над 6 месеца не се изследват един или повече пъти за туберкулоза.

Чл. 19.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба извършва на всеки 6 месеца интрадермална туберкулинизация съгласно плана за ускорена ликвидация на туберкулозата по говедата по чл. 1.
(2) Действията по ал.1 се извършват под контрола на официален ветеринарен лекар на всички говеда над 6 седмици във всички стада от типа Т1 и Т2 , когато преминават в стада от тип Т3.

Чл. 20.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира придвижването на говеда:
1. от стадо тип Т1 в стадо тип Т2:
а) да е изследвано с официален интрадермален туберкулинов тест, извършен 30 дни преди придвижването, и се придружава от сертификат за такова изследване, издаден от официален ветеринарен лекар;
б) незабавно да е изолирано след пристигането си в другото стадо и е проведен официален интрадермален туберкулинов тест преди вкарването на животното в стадото;
2. при придвижването на говеда от стадо тип Т2 в друго стадо от тип Т2:
а) да е изследвано с официален интрадермален туберкулинов тест 30 дни преди придвижването и се придружава от сертификат за извършване на такова изследване, издаден от официален ветеринарен лекар;
б) по време на придвижването не е било в контакт с животни от стада с по-нисък здравен статус.
(2) Придвижването на говеда между стада от тип Т3 се извършва в съответствие с изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.

Чл. 21.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага контролни мерки:
1. за недопускане повторно проникване на туберкулоза по говедата в оздравени стада чрез други източници на зараза;
2. за официално проследяване на придвижването, вкарването и изкарването на говеда във и от стада, които са включени в плановете за ликвидиране на туберкулозата по говедата.
(2) Мерките по придвижването по ал. 1, т. 2 могат да се прилагат, без да се засягат съществуващите мерки на Общността относно стада, свободни от туберкулоза по говедата, и стада, официално свободни от туберкулоза по говедата съгласно изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.

Раздел IV
Мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата

Чл. 22.
(1) При установяване на ензоотична левкоза по говедата НВМС изготвя план, включващ мерки за ускорено ликвидиране на болестта и недопускане нейното разпространение при установяването й.
(2) След изпълнение на плана по ал. 1 стадата говеда се класифицират като "официално свободни от ензоотична левкоза по говедата" съгласно изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.
(3) В плана по ал. 1 се посочват мерките за ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата в страната.
(4) При поискване от Европейската комисия НВМС й представя подробна информация за изпълнението на плана по ал. 1.

Чл. 23. Националната ветеринарномедицинска служба изпраща до Европейската комисия искане за компенсация на животни, заклани с цел ликвидиране на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата, за всяка календарна година, като искането се представя преди 1 юли следващата година.

Чл. 24. При извършване на проверки от Европейската комисия за прилагане на мерките, залегнали в плановете по чл. 2, 3 и 4, НВМС оказва съдействие на инспекторите и им предостявя цялостната информация и документация, необходима за оценка на плановете.

Чл. 25. Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата, които не са обхванати от тази наредба и Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят, се регламентират съгласно чл.117, ал. 2 ЗВД.

Чл. 26. При изготвяне на плана за ускорено ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата по чл. 1 НВМС:
1. задължително обявява установените и съмнителните случаи на болестта, включително и установените тумори на лимфната система;
2. забранява прилагане на терапевтично лечение и имунопрофилактични средства.

Чл. 27.
(1) Освен мерките съгласно Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят, при официалното потвърждаване на ензоотичната левкоза по говедата НВМС предприема мерки за недопускане разпространението на болестта, които включват:
1. забрана за вкарване или изкарване на животни във или от стадото с изключение на животни, предназначени за незабавно клане;
2. изолация на стадото по начин, недопускащ контакти с други стада;
3. термична преработка на млякото от заразеното стадо, предназначено за изхранване на телета от същото стадо, по начин, гарантиращ унищожаването на инфекциозния причинител; животни, предназначени за клане съгласно чл. 28, т.1, може да се изхранват с нестерилизирано мляко;
4. забрана за използването за храна на животни на трупове от заклани животни, трупни половинки, трупни четвъртинки, части от трупове и субпродукти без термична преработка, гарантираща унищожаването на инфекциозния причинител;
5. недопускане разпространението на болестта в процеса на събирането и транспортирането и обезвреждането на трупове на умрели животни в обекти за обезвреждане на странични животински продукти.
(2) Собствениците на говеда в стада, където е установена ензоотична левкоза по говедата, незабавно уведомяват официалния ветеринарен лекар за смърт на говедо или за извършено неотложно клане.

Чл. 28. Съгласно плана за ускорено ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата по чл. 1 под контрола на НВМС:
1. всички животни в стадото се подлагат на санитарно клане в срок, определен от НВМС, когато е взето решение за изколването на всички животни;
2. санитарно клане само на положителните животни в срок 30 дни след официалното уведомление на собственика на животните за резултатите от изследването и необходимостта от клане на животните съгласно ускорения план за ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата.

Чл. 29.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба издава разпореждане, с което не се разрешава преместване на говеда, при които при диагностичното изследване не са установени положителни резултати, поради което не са заклани съгласно чл. 28.
(2) В заразеното стадо се извършват диагностични изследвания за ензоотична левкоза по говедата за доказване, че болестта е ликвидирана.
(3) В стадото могат да се вкарват нови говеда само от стада, определени от НВМС, за които официално е доказано, че са свободни от ензоотична левкоза по говедата.

Чл. 30. След клането на животните по чл. 28 и преди вкарването на нови животни в стадото под контрола на официален ветеринарен лекар:
1. се извършва механично почистване и дезинфекция на помещенията за животни, навесите и дворовете около тях, съдовете, оборудването и други предмети в животновъдния обект;
2. всички транспортни средства и контейнери, с които са транспортирани заразени или съмнително заразени животни, материали или предмети от заразени ферми, местата и оборудването за товарене на животните се подлагат на механично почистване и дезинфекция;
3. видовете дезинфекционни средства и техните концентрации се одобряват от НВМС.

Чл. 31. Националната ветеринарномедицинска служба не разрешава говеда от стада, за които няма съмнение, че са заразени с ензоотична левкоза, да влизат в контакт със стада с неустановен здравен статус по отношение на това заболяване.

Допълнителни разпоредби

§ 1. За целите на тази наредба се прилагат следните дефиниции:
1. "стадо" е едно животно или група животни, намиращи се в един животновъден обект, в качеството му на епизоотична единица; ако в един животновъден обект се намират повече от едно стадо, всяко едно от тях се счита за обособена самостоятелна единица и има същия здравен статус;
2. за бруцелоза по говедата:
а) "стадо тип В1" е стадо с неизвестен статус, за което няма информация за последния случай на клинично проявена бруцелоза, за извършена ваксинация и за извършени лабораторни изследвания;
б) "стадо тип В2" е стадо, за което има информация за последния случай на клинично проявена бруцелоза, за извършена ваксинация, за извършени лабораторни изследвания и което е включено в програма за лабораторни изследвания, с цел добиване на статус на стадо тип В3 или тип В4;
в) "стадо тип В3" е стадо, признато за свободно от бруцелоза по говедата, което отговаря на изискванията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят;
г) "стадо тип В4" е стадо, признато за официално свободно от бруцелоза по говедата, което отговаря на условията по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят;
3. за туберкулоза по говедата:
а) "стадо тип Т1" е стадо с неизвестен статус, за което няма информация за последния случай на клинично проявена туберкулоза и извършвани алергични изследвания;
б) "стадо тип Т2" е стадо, за което има информация за последния случай на клинично проявена туберкулоза и извършвани алергични изследвания и което е включено в държавната профилактична програма, с цел добиване на статус на стадо Т3;
в) "стадо тип Т3" е стадо, официално свободно от туберкулоза, отговарящо на условията по по Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят;
4. "съмнително животно" е говедо, което показва клинични признаци за заразяване с бруцелоза, туберкулоза или ензоотична левкоза и при което лабораторните изследвания дават основание за официално отхвърляне или потвърждаване на една от тези инфекциозни болести;
5. "официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар по смисъла на чл.9 ЗВД;
6. "транспортни средства" са части от транспортни средства, предназначени за товарене на животни - моторни превозни средства, вагони, самолети, трюмове на кораби и контейнери, предназначени за сухопътен, морски и въздушен транспорт;
7. "десензибилизация" е имунологична неспособност на животинския организъм да реагира на говеждия туберкулин след неколкократното му прилагане в големи дози;
8. "установен случай на туберкулоза" - случай, при който след извършване на интрадермално (вкожно) диагностично изследване с говежди туберкулин говедото е показало удебеление на кожната гънка над 4 mm;
9. "съмнителен случай на туберкулоза" - случай, при който след извършване на интрадермално (вкожно) диагностично изследване с говежди туберкулин говедото е показало удебеление на кожната гънка от 1,9 до 4 mm.

§ 2. Тази наредба хармонизира Директива 77/391/ЕЕС, регламентираща мерки на Общността за ликвидация на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата, и Директива 78/52/ЕЕС, регламентираща критерии за националните планове за ускорена ликвидация на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата.

Заключителна разпоредба

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл.117, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) и влиза в сила от 1 януари 2007 г.