Очаква се салдото по текущата сметка на платежния баланс да бъде отрицателно през целия прогнозен период (2024-2026 г.), като през 2024 г. дефицитът ще възлезе на 0.3% от БВП на страната, след което ще се увеличи до 1.3% от БВП през 2026 година. Това е записано в тримесечната макроикономическа прогноза на Българската народна банка, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.

Динамиката на потоците по текущата сметка през прогнозния период ще се определя главно от нарастването на дефицита по търговския баланс поради очаквания по-висок растеж на вноса на стоки спрямо този на износа и преобладаващо неблагоприятните условия на търговия в периода 2024-2026 г., посочват експертите на централната банка.

Същевременно се очаква излишъкът по търговията с услуги да възлезе на 8.7% от БВП през 2024 година. И показателят да се стабилизира на сходни нива през 2025 г. и 2026 г. предвид достигнатото пълно възстановяване на посещенията от чужденци в страната спрямо нивата отпреди пандемията от COVID-19. От БНБ прогнозират дефицитът по статия „първичен доход, нето“ постепенно да се свие като процент от БВП спрямо 2023 г. в съответствие с очакваното понижение на лихвените проценти в еврозоната. През прогнозния период се очаква постепенно увеличаване на излишъка по капиталовата сметка като процент от БВП поради допусканото нарастване на входящите капиталови трансфери от ЕС, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост. 

През 2024 г. експертите на БНБ очакват растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.2 процента.

Пари алфа българия закона за счетоводството търговският баланс параходство брп продажби кредити луксозни имоти капитал Приста ойл холдинг смарт органик растеж залог печалби бюджет капитал застраховане проект

Основен положителен принос за този растеж ще имат частното потребление и изменението на запасите, докато приносът на публичните инвестиции и на нетния износ се очаква да е отрицателен. Прогнозираното увеличение на потребителските разходи през тази година се дължи най-вече на нарастването на заетостта и на заплатите в реално изражение, както и на по-високите социални трансфери към домакинствата. Растежът на реалния БВП се очаква постепенно да се ускори до 2.7% през 2025 г. и до 3.4% през 2026-а, Тази динамика ще се определя главно от заложения профил на инвестициите общо в икономиката и от прогнозираното по-съществено ускоряване на растежа на износа на стоки и услуги през 2026 година.

Същевременно частното потребление ще продължи да има най-голям принос за нарастването на реалния БВП през 2025 и 2026 г.

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 1.9% в края на 2024 г. (спрямо 5% в края на 2023 г.), а средногодишната инфлация да се забави до 2.5% (спрямо 8.6% през 2023 г.), отбелязват от централната банка. Прогнозираното забавяне на инфлацията в края на 2024 г. отразява главно понижението на цената на петрола на международните пазари и поевтиняването на внасяните в страната промишлени стоки.

Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се предвижда групите на услугите и храните да продължат да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024−2026 г., следвани от групата на стоките и услугите с административно определяни цени. Очакваме темпът на нарастване на ХИПЦ да се ускори до 2.5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2.4% в края на 2026 година.