Нивото на безработица в еврозоната стабилизира очаквано през септември за втори пореден месец в рекордно дъно от 6,3%. Това е най-ниската безработица в еврозоната от 1998 г. насам - точно преди да стартира еврото през януари 1999 г., показва данните на европейската официална статистика Евростат.

В рамките на ЕС безработицата през септември пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 5,9%.

Най-високото ниво на безработица през май 2024 г. е отчетено в Испания (11,2%), следвана от Гърция (9,3%), Швеция (8,5%) и Финландия (8,4%), докато най-ниска е безработицата в Чехия (2,8%), следвана от тази в Полша (ниво от 2,9%), Малта (3,0%), Словения (3,4%) и Германия (3,5%).

За България данните на Евростат пък показват, че безработицата през септември остава за четвърти пореден месец на ниво от 4,0%, след точно година по-рано тя беше на ниво от 4,4% (през септември 2023 г.).

Според европейската статистика общо 13,042 млн. европейци, от които 10,884 милиона от еврозоната, са били без работа през септември, като спрямо август 2024 г. е отчетено повишение на безработните в ЕС с 61 хиляди, а само в рамките на еврозоната - с 13 хиляди. Спрямо година по-рано (септември 2023 г.) общият брой на безработните европейци се е понижил с 226 хиляди, докато само в рамките на еврозоната е намалял с 330 хиляди.

Според данните на Евростат, през септември  2024 г. в България безработни са били 122 хиляди души спрямо 123 хиляди месец по-рано, като в същото време те се понижиха с 13 хиляди спрямо септември 2023 г., когато безработни бяха 135 хиляди българи.

Младежката безработица (на лицата под 25-годишна възраст) в ЕС се понижи през септември до 14,8 от 14,5% месец по-рано, а в еврозоната се увеличи слабо до 1,44% от 14,3% през август.

В рамките на България нивото на младежка безработица пък се понижи през септември до 11,1% от 11,4% през август и вече е доста под нивото от 13,6% точно преди година (септември 2023 г.), показват още данните на Евростат.