Градското земеделие трябва да бъде официално признато в политическите програми, за да се стимулират и регулират практиките за отглеждане в различни мащаби, предлага нов анализ на напредъка в четири европейски града, пише специализираното електронно издание agrozona.bg.
Устойчивото снабдяване с храна се превърна в един от най-належащите проблеми на епохата. Основните съвременни хранителни системи не само допринасят значително за емисиите на въглерод, но оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на биоразнообразието, водата и почвата. Проблемът се усложнява от нарастващото преминаване към живот в градове, като повече от половината население на света сега живее в градски райони. Това оказва натиск върху веригите за доставка на храни, като често прави конвенционалното производство от селските райони неадекватно и води до прекомерна зависимост от неустойчиви световни пазари.
Политиката на ЕС за развитие на селските райони за 2014–2020 г. насърчи европейските производители да се включат в къси вериги за доставка на храни – ангажирани със сътрудничество, местно икономическо развитие и установяване на близки географски и социални връзки между производители, преработватели и потребители.
Това проучване предполага, че възможно решение на нарастващото столично търсене на храна е да се отглеждат продукти в градска среда и да се разпространяват на местно ниво. Градското земеделие, което може да приеме редица различни форми, непрекъснато се разраства през последните няколко десетилетия. Такива практики са свързани с набор от ползи, включително укрепване на местните икономики, увеличаване на социалното сближаване и подпомагане на екосистемните услуги като опрашване и смекчаване на изменението на климата.
На ниво ЕС градското земеделие не се възползва пряко от подкрепата на Общата селскостопанска политика, но принципите на биологичното земеделие, определени в регламента на ЕС относно биологичното производство и специфичните технологии, могат да се използват за отглеждане на продукция в градовете. Той също така взаимодейства със стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, която има за цел да ускори прехода ни към устойчива хранителна система.
За да се справят с пропуските в знанията относно местните политики, изследователите анализираха мерките, предприети в четири европейски града – Барселона, Лион, Триест и Удине – за насърчаване и регулиране на три вида градско земеделие: парцелни градини, обществени градини и земеделие в контролирана среда (CEA). Последното включва системи като вертикални ферми и оранжерии на покрива, които могат да работят за минимизиране на рисковете, свързани с отглеждането на пресни продукти – включително замърсяване от микрозамърсители – и са склонни да бъдат по-търговски ориентирани. Учените прецизираха фокуса си, като разгледаха отглеждането на зеленчуци (като животновъдството не е включено в обхвата на изследването, тъй като то рядко се практикува в градските райони или тези райони, съседни на градовете, в рамките на ЕС).
Фокусирани върху четирите града с казуси, изследователите извършиха преглед на литературата и онлайн проучване на заинтересованите страни, за да оценят ефективността и социалната приемливост на политиките.
Те откриха, че в общините се използват редица различни инструменти, от пряка правителствена подкрепа и договорни споразумения до предоставяне на технологии и експертиза. По-специално, интервютата подчертаха факта, че икономическите стимули остават основна форма на подкрепа, като 70% от респондентите посочват такива политики като най-необходими, в сравнение с 45%, споменаващи правни и регулаторни политики и 30% доброволни стимули. От изследваните градове само Лион се счита за предоставящ достатъчна икономическа подкрепа за поддържане на проекти за градско земеделие.
В по-общ план се отбелязва, че разработването на политики е фрагментирано, попадайки в областите на политиката за използване на земята, социално развитие и производство на храни, и че подкрепата за различните видове градско земеделие е неравномерна. Докато градините за разпределение като цяло са добре подкрепени от политиките в изследваните градове, те установиха, че политиката има тенденция да ограничава развитието на обществени градини и земеделие в контролирана среда. По-общо, местните политики за използване на земята не са склонни да благоприятстват инициативите за градско земеделие, а в Барселона и Лион, двата най-големи града в проучването, градското земеделие се изключва от плановете, когато се появи нова земя. ферма, Agrozona.bg
Като се има предвид неравномерността на подкрепата и наблюдението, че решенията за местно отглеждане се вземат извън специални рамки, изследователите препоръчват да се разработят по-приобщаващи планове за по-мащабни инициативи за отглеждане. Това може да бъде подпомогнато чрез институционалното признаване на градското земеделие в политическите програми, докато превръщането му в отделна категория за използване на земята ще даде приоритет на схемите за отглеждане като легитимно използване на градското пространство.
Комбинацията от политически инициативи „отдолу нагоре“, разработени от общините, съчетана със схема за управление „отгоре надолу“ на ниво ЕС може да помогне за постигането на това необходимо институционално признание, заключиха те, като една хармонизирана поh,doiuf литическа схема има потенциала да помогне на местните администраторите приемат политики въз основа на техните различни общински нужди и възможности за правене на политики.
