Заради продължителната суша и горещини земеделските стопани очакват двойно по-ниски добиви на слънчоглед и царевица тази година. В Ямболска област жътвата на слънчоглед започна почти месец по-рано,  а добивите са едва 50-60 кг от декар, като много малко от стопаните достигат 100 кг от декар.

"Изключително горещото лято с продължителен период с около 40 градуса в региона попречиха и на опрашването, и на наливането на маслодайния слънчоглед – на повечето места питите са с диаметър 10-15 см. Горещия вятър и високи температури просто го изсушиха", каза пред БТА Стоян Александров, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите за област Ямбол.

Подобна е ситуацията в цяла Южна и Югоизточна България – Пловдивско, Хасковско, Старозагорско", посочи Стоян Александров.

В Добруджа също заради високите температури жътвата на слънчоглед и царевица ще започне по-рано и комбайните ще влязат в полетата до седмица. "В района последният значителен валеж е от края на юни. Това е поредна суха година за Добруджа, но сега температурите са по-високи", коментира пред бТВ Недялко Статев, който обработва 8000 декара в добричкото село Поп Григорово, като 15% са засети с царевица и слънчоглед.

Статев очаква добивите да бъдат поне наполовина по-ниски от нормалните – около 300 кг при царевицата и около 150 кг за слънчогледа. „Нормалният среден добив за слънчоглед е около 280 до 300 килограма, почти двойно, а при царевица 700-750 е добър добив“, уточнява земеделският производител.

„Винаги е имало горещи дни с температури 36°-38°, но това е било за 2 до 4 дни максимум, а сега имаме седмици наред с температура над 34°-35°. Тази висока температура е съчетана с липсата на вегетационни валежи, което оказва много негативно влияние на посевите, не само на слънчогледа, при царевицата е по-зле“, обяснява доц. Галин Георгиев от Добруджанския земеделски институт.

За пореден път земеделците отправят апел към Министерството на земеделието за спешни мерки за осигуряване на напояване. В противен случай продоволствената сигурност на страната е под заплаха. "Мнението на НАЗ е, че "Напоителни системи" не трябва да бъде търговско дружество, а агенция към Министерството на земеделието. Държавата трябва да издържа тази структура, за да може ние да използваме водата, защото сега тя изтича към Гърция и Турция, където имат изградени напоителни системи", посочи Стоян Александров.

Времето обаче бе благосклонно към реколтата от пшеница тази година, като добивите са по-добри от миналогодишните. Среден добив е 570 кг на декар по данни на Министерството на земеделието и храните към началото на август. За сравнение през миналата година средният добив бе 547 кг на декар. 

Повишеният среден добив е причината за малко по-голяма продукция от пшеница тази година - около 6,4 млн. тона, което е с 3,4% повече от преди една година.

По-високите добиви на пшеница няма да могат да компенсират нарасналите разходи, тъй като изкупните цени на зърното продължават да падат, опасяват се зърнопроизводители. След резкия скок преди две години, когато някои успяха да продадат и на 600 лева за тон, цените се сринаха през 2023 г. и продължават да вървят надолу. Това лято изкупната кампания започна при 360 лева на тон за пшеницата, което е с 12% надолу в средногодишен план. Реално в момента се изкупува на 320 лева на тон.