До 2033 г. производството на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще надхвърли 50% от прогнозираното брутно потребление в страната. В този период се планира да бъдат изградени над 19 хиляди мегавата (MW) нови мощности, като 90% от тях са от възобновяеми източници - слънце, вятър и вода.
Това се посочва в План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2024-2033 г. на "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който се обсъжда днес в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Прогнозата за развитие на производствените мощности на страната ни до 2033 г. се основава на заявени инвестиционни намерения, От предвидените близо 17,5 хил. мегавата нови ВЕИ мощности, по-голямата част - 85%, са за фотоволтаични централи.
В плана не влиза евентуална нова ядрена мощност заради сложността при нейното изграждане и дългия процес, който съпътства построяването ѝ.
ЕСО разглежда два основни сценария за развитие на електропотреблението: максимален и минимален. Максималният превижда увеличаване на електропотреблението с умерени темпове и забавяне на мерките за повишаване на енергийната ефективност. Според този сценарий към 2033 г. се очаква брутното потребление на ток да достигне 41 450 GWh.
При минималния сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението за целия период поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. При този сценарий се предвижда брутното електропотреблението се очаква да достигне 37 950 GWh до 2033 г.
Въглищните централи изпитват все по-голям пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. Освен технически проблеми, ще се създадат и финансови проблеми за местните кондензационни централи от затруднения да реализират произведеното.
От ЕСО припомнят, че проектът на Стратегията за устойчиво енергийно развитие предвижда въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се активира при необходимост с максимално годишно производство до 9 TWh, което постепенно от година на година да намалява до 2 TWh. На практика обаче, без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини, предупреждават от ЕСО.
Пазарното моделиране показва, че през следващите 10 години страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си чрез внос на по-конкурентна цена, отбелязват от ЕСО.
През зимните месеци ще се разчита на внос на по-конкурентна цена, а през летния сезон има значителна остатъчна разполагаемост за производство, като реализацията на износ ще зависи от производството на ВЕИ, особено на фотоволтаични електроцентрали. Износ ще може да се осъществи при наличието на добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ, както и прилагането на експертни икономически стратегии и на дългосрочни договори на местните производители на регионалните електроенергийни пазари. В противен случай не само няма да се реализира възможният износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос, предупреждават от ЕСО.
В плана за развитие на електропреносната мрежа се разглежда и сценарий с изграждане на нови газопарови електрически централи (ГПЕЦ), за които в бъдеще газът може да бъде смесен с 10 процента водород. Прогнозира се за 2028 г. и 2033 г., съответно с 1000 MW и 1500MW нетна мощност в ГПЕЦ.
