2021 г. е започнала ударно за сделките с имоти у нас през първото тримесечие в повечето големи градове, показаха данни на Агенцията по вписванията от средата на април. В София между януари и март са били вписани близо 6700 сделки, което е с 26% повече спрямо същия период на 2020 г. и с 18,5% нагоре спрямо първите три месеца на 2019 г. Още по-голям е ръстът в Пловдив – 34% над нивото спрямо 2020 г. и 21% повече спрямо първото тримесечие на 2019 г., пише Investor.bg.
Ръстове на сделките има и във Варна и Бургас, въпреки че особено в морската столица темпът на покачване е значително по-бавен в сравнение със София и Пловдив.
Според Десислава Тенекеджиева, управител на една от брокерските агенции демографията също е сред ключовите фактор за жилищния пазар, като миграцията обикновено е насочена към по-големите населени места с добре развита икономика и добри условия за работа и живеене. „Нормално е градовете с по-бързо растящи заплати – София и Пловдив, да отчитат повече сделки с жилища. Само за последните три години средните брутни възнаграждения в двата града са се покачили съответно с 32% и 29%, а във Варна и Бургас - с 24% и 26%. Двата морски града са силно обвързани и с развитието на туризма, който пострада тежко вследствие на пандемията“, добавя Тенекеджиева, цитирана от Investor.bg.
Според Добромир Ганев, председател на Национално сдружение Недвижими имоти (НСНИ) има няколко основни фактора за големия брой сделки у нас през първото тримесечие, първият от които е паралелното повишаване и на обема на ипотечното кредитиране, изразен в брой вписани законни и договорни ипотеки. „Това е един от сериозните фактори за ситуацията със сделките през първото тримесечие.
Банките продължават активно да кредитират покупките на жилища, да предлагат добри оферти и изключително ниски лихви“, отбелязва Ганев.
Данните на Агенцията по вписванията показват ръст на ипотечното кредитиране през първото тримесечие с по 7% на годишна база във Варна и София, с 16% в Пловдив и с 1% в Бургас. Това е в контраст с тенденцията през 2019-2020 г., когато ипотечното кредитиране от гледна точка на вписаните ипотеки намаляваше във всички 28 големи града в страната. В същото време БНБ отчете ръст от 10% на сумите на ипотечните кредити, което според Ганев вероятно се дължи на покупките на по-големи имоти.