Хора с брутна заплата под 1400 лв. ще влязат в групата на енергийно бедните и ще получават помощи за ток и отопление, ако в семейството им има две деца. Наредба за критериите за определяне на домакинства в положение на енергийна бедност и на уязвими клиенти при снабдяване с електрическа енергия беше пусната за обществено обсъждане.

В групата на енергийно бедните ще влизат домакинства, които след като платят разходите си за енергия, разполагат с доходи на човек под линията на бедност. За следващата година правителството е планирало линията на бедност да бъде увеличена на 526 лв. Това означава, че родители с две деца, след като платят разходите си за осветление и отопление, трябва да разполагат с 2104 лв. на месец. Ако и двамата родители работят, това означава, че брутните им заплати трябва да са над 1400 лв., за да не бъдат считани за енергийно бедни.

При брутна заплата от 1400 лв., след данъци и осигуровки човек получава чисто 1086 лв., или 2172 лв. общо за двамата родители. От тези пари трябва да бъдат извадени разходите за енергия и като се разделят на четирима души в семейството получената сума е под линията на бедност.

Разходите за енергия за всяко домакинство няма да бъдат определяни според действителните сметки за ток, парно или според цената на дървата за огрев и пелетите. Разходите на домакинствата за ток ще се определят на база типово потребление на енергия според енергийните характеристики на жилището и броя на членовете в домакинството, предвижда новата наредбата.

За определяне на типовото потребление на енергия сградите са разделени на пет типа. Това са: сгради, строени преди 2010 г., които не са санирани; сгради строени след 2010 г., които имат клас B за енергийна ефективност; сгради строени, преди 2010 г., които са санирани и енергийната им ефективност е повишена до клас С, както и еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, така че енергийната им ефективност е повишена до клас B.

Хората, които живеят в стари сгради, имат много по-голям шанс за попаднат в групата на енергийно бедните, защото необходимата им “първична невъзобновяема енергия” за година е 400 kWh за кв. м, гласи наредбата. В многофамилни жилищни сгради, които са обновени до енергиен глас B, средното потребление за година според наредбата е само 135 kWh на кв. м.

Въпреки посочените в наредбата киловатчаси за квадрат, проектът на наредба е написан, така че ежегодно административно ще решават кои хора имат право на помощи за енергийна бедност и кои нямат. Необходимата за жилището “първична невъзобновяема енергия”, записана в наредбата, ще се умножава по коефициент, отчитащ загубите за добив, производство и пренос на енергия.

А този коефициент ще се актуализира ежегодно до 31 март от Изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие въз основа на данни на Националния статистически институт. При положение, че потреблението на енергия от домакинствата не зависи от загубите за производство и добив, а от съвсем други неща, като например дали използват бойлер или имат топла вода. Както и дали жилището се намира в южните райони на страната, където през зимата е по-топло, или високо в планината, където необходимите разходи за отопление са много по-големи.

От проекта на наредба става ясно, че типовото потребление на енергия няма да зависи от това дали апартаментът има нова дограма, дали жилището е тухлено или панелно, дали отоплението е на дърва, климатик или парно, за старите жилища, които не са санирани, няма да има и значение дали става въпрос за къща или за апартамент със съседни жилища, които също се отопляват. Цената на необходимата за домакинствата енергия ще се определя на база цената на тока, а не от цената на парното, газа или дървата за огрев.

Определянето на хората в енергийна бедност и уязвимите клиенти ще стане много важно от средата на 2024 г., от когато КЕВР няма да определя цени на тока за домакинствата, а това ще става с решение или на парламента или на Министерски съвет - като преходен период преди пълна либерализация на пазара на ток. За енергийно бедните и уязвимите клиенти ще има енергийни помощи. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, с които домакинствата излизат на свободния пазар на ток. Те бяха приети от депутатите, но президентът наложи вето върху тях. Предстои парламентът да реши дали ветото на президента да бъде отхвърлено.