КТ "Подкрепа" оповести свое становище по повод проблемите в икономиката с конкретни решения за тяхното преодоляване. Становището е озаглавено "Каква България искаме?" и съдържа 24 точни с предложенията на синдикалистите в основните области.

В областта на общите трудови права се иска закон за Главната инспекция по труда,  който да й даде повече права включително върху процедурата по провеждане на колективно трудово договаряне и повишаване на санкциите. Предлага се и създаване на специализирани трудови съдилища.

Синдикатът настоява също и по-предно място за работниците и служителите при изготвянето на списъци за удовлетворение на кредиторите. В момента работещите  са на четвърто място в този списък и това води до невъзможност претенциие им да бъдат удовлетворени, считат от "Подкрепа".

Освен това се настоява работниците да могат да вадят изпълнителни листове за дължимите им заплати, на основата на издадени удостоверения за неплатени заплати по ведомостите. Сега при неполучаване на заплати и обезщетения работещите трябва да водят осъдителен процес, който продължава понякога с години и към момента на произнасяне на решението работодателят много често вече няма налично имущество, от което да се съберат вземанията. Иска се и отпадане на текста по чл.245 КТ, спор ед който при финансови затруднения фирмите могат да плащат за неопределен срок само 60% от договорената заплата.

От синдиката категорично се възпротивяват на искането на работодателските организации за отпадане на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас за прослужено време).

В областта на данъчната политика от КТ "Подкрепа" предлагат въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата. "Плоският данък от 10% и за физически лица и върху печалбата не генерира достатъчно средства за функциониране на държавата, а липсата на необлагаем минимум е недопустима, особено при наличие на големи групи работещи бедни", считат оттам.

Предлага се и график за диференциране на ДДС за учебници, учебни помагала и научна литература – 7% за 2018 г., 5% за 2019 г. и нулева ставка ДДС за 2020 година; определяне на диференцирана ставка на ДДС за лекарствата и медикаментите; диференцирани ставки от 5% за хляба и за храни от първа необходимост.

Сред предложенията е още общинските и държавните институции в системата на образованието да бъдат освободени законодателно от такса битови отпадъци.

В областта на политиката по доходите се предлага минималната заплата да продължи да расте ускорено, докато разходите за труд не се изравнят относително с производителността на труда.  След определяне на национална минимална заплата, отделните браншови организации пък трябва да могат да договорят различни МРЗ по сектори, чийто минимален размер е вече приетата национална МРЗ.

Също така се иска в края на годината годишната квота за ваучери за храна или да отпадне, или лимитът да се увеличи на 320 млн. лв.

В областта на социалното осигуряване и подпомагане от синдиката настояват частните пенсионни фондове да премахнат началната такса за осигурените, защото срещу нея не се предоставя никаква услуга. Иска се също инвестиционната такса да се начислява само върху резултата от инвестициите, а не върху пълната стойност на активите на осигурените. Сред предложенията е и в информацията, изпращана ежегодно от пенсионноосигурителните дружества на осигурените лица, да фигурират данните за индивидуалната партида: направените вноски в НАП с натрупване, прехвърлените суми и общият размер на удръжките, текущата стойност на индивидуалната партида, изчислена по съответната методика, както и реалната доходност за съответната година и за целия период на управление.

Членовете на управителните органи на пенсионноосигурителните компании, които управляват фондове по дял втори на КСО, да декларират доходите и имуществата си пред Сметната палата по същия начин, по който Законът изисква това за ръководството на НОИ и другите институции, управляващи публичен ресурс, настояват от "Подкрепа".

Ограничението в срока за използване на правото за прехвърляне на средства от частните пенсионни компании към Сребърния фонд, да се отчита към дата на придобиване на право на пенсия на отделното лице, а не към датата на прехвърлянето, е друго искане на синдиката.

Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за поредна година се запазва в размер на 7,20 лв. На месечна база това прави около 150 лв. или едва 50% от линията на бедност, посочват в становището си синдикалните експерти и настояват минималното дневно обезщетение за безработица да се приведе към актуалния размер на минималната работна заплата за страната. Гарантираният минимален доход, който е базов за определяне на месечни социални помощи, е в размер на 65 лв. от 2009 г. Необходимо е актуализиране на гарантирания минимален доход поне в размер на 50% от прага на бедност, съобразявайки се с последните препоръки на Европейската комисия към България, подчертават синдикалистите.

Те предлагат още обезщетението за отглеждане на малко дете през втората година на майчинството да се изравни с минималната заплата.

Системата и принципът за социално подпомагане през зимния период с т.нар. енергийни помощи за социално бедни да бъде приложена на практика и за ВиК услугите чрез въвеждането за тях на помощи за вода в размер на 2,8 куб.м., е друго предложение на "Подкрепа". 

В областта на здравеопазването синдикатът настоява делът на публичните разходи за здравеопазване да бъде плавно завишаван, така че през 2020 г. да достигне 5,5% от БВП. Сред предложенията са да продължи забраната за приватизация на структуроопределящите болници, внимателно и разчетено въвеждане на ефективна здравна карта, нов начин на формиране на основните трудови възнаграждения на лекарите, професионалистите по здравни грижи и санитарите в системата на здравеопазването; въвеждане на електронно здравно досие.

В областта на културата се предлага повишаване на процента от БВП, който се отделя за култура в размер на поне 1% и увеличаване на средната работна заплата в сектора, минимум с 50%, за да достигне равнището на средната работна заплата в България. За библиотекарите се предлага основната работна заплата да достигне равнището поне на средната работна заплата у нас.

В областта на образованието се иска стратегия за увеличение на средствата за образование, като те се увеличават с не по-малко от 0,5% на година, до достигане на поне 6% от БВП. Делегираните бюджети на образователните институции да отпаднат и вместо тях да се въведe финансиране на дейност образование, както и да се забрани закриването на училища, са част от предложенията в сектора. Настоява се учителската заплата да бъде не по-ниска от средната брутна работна заплата за работещите в обществения сектор.

Сред предлаганите промени е залегнала и задължителна целодневна организация на учебния процес за учениците до 7 клас и поетапно преминаване на едносменен режим на обучение в следващите 4 години.

В селското стопанство сред предложенията е премахване на еднодневните трудови договори и въвеждане на пълноценни договори с всички осигурителни вноски за всички осигурителни случаи.