Част от непосредствения натиск върху глобалната енергийна криза намаля, но енергийните пазари, геополитиката и глобалната икономика са нестабилни и рискът от по-нататъшни прекъсвания е налице. Цените на изкопаемите горива спаднаха от пиковите си нива през 2022 г., но пазарите са напрегнати и нестабилни.
Продължаващата война в Украйна, повече от година след нахлуването на Русия, сега са придружени от риск от продължителен конфликт в Близкия изток. Макроикономическото настроение не е добро, с упорита инфлация, по-високи разходи по заемите и високи нива на дълга. Днес глобалната средна температура вече е около 1,2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, предизвиквайки горещи вълни и други екстремни метеорологични явления, а емисиите от парникови газове все още не са достигнали своя пик.
Енергийният сектор също е основна причина за замърсяване на въздуха, който повече от 90% от населението на света е принуден да диша, което се свързва с повече от 6 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Положителните тенденции за подобряване на достъпа до електричество и чиста среда се забавят и дори търпят обрат в някои страни. Това констатира в новия си доклад World Energy Outlook 2023 Международната агенция за енергетика. За пръв път експертите от агенцията прогнозират спад на всички видове изкопаеми горива и то в близко бъдеще.
На фона на тази сложна ситуация, появата на нова икономика с чиста енергия, начело със слънчеви фотоволтаични и електрически превозни средства (EV), дава надежда за нов път. Инвестициите в чиста енергия са се увеличили с 40% от 2020 г. насам. Стремежът за намаляване на емисиите е ключова причина, но не и единствената. Икономическата аргументация за напреднали технологии за чиста енергия е силна.
Енергийната сигурност също е важен фактор, особено в страните вносителки на горива, както и индустриалните стратегии, и желанието за създаване на работни места за чиста енергия. Не всички чисти технологии процъфтяват и някои вериги за доставки, особено за вятърните мощности, са под натиск, но има съществени примери за ускоряващ се темп на промяна. През 2020 г. един от 25 продадени автомобила е бил електрически, а през 2023 г. вече става въпрос за един на всеки 5. Повече от 500 гигавата (GW) мощности за производство от възобновяеми източници се очаква да бъдат добавени през 2023 г., което е нов рекорд.
Повече от 1 милиард щатски долара на ден се влагат за внедряване на слънчева енергия. Производственият капацитет за ключови компоненти на системите за чиста енергия, включително слънчеви фотоволтаични модули и EV батерии, се разширява бързо. Този импулс е причината МАЕ наскоро да заключи в актуализираната си пътна карта Net Zero, че пътят за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C е много труден – но остава отворен, пише агенцията в доклада си.
От агенцията уточняват, че анализът не представя единен поглед към бъдещето, но проследява различни сценарии, които отразяват настоящите реални условия и отправни точки. Представени са също така и някои ключови проблеми, свързани с несигурността, които биха могли да повлияят на бъдещите тенденции, включително структурни промени в китайската икономика и темповете на глобалното инсталиране на слънчеви фотоволтаични системи.
Експертите от МАЕ изразяват очакване, че поуките от глобалната енергийна криза може да поставят началото на края на изкопаемите горива. Според тях вече има достатъчно голяма инерция за преход към честа енергия, а в резултат на това глобалният пик на търсенето на нефт, газ и въглища да настъпи през 2030 г.
Делът на въглищата, петрола и природния газ в световното енергийно снабдяване – задържан от десетилетия около 80% – започва да намалява и ще достига 73% до 2030 г., но това няма да е достатъчно за постигане на глобалните климатични цели.
Международната агенция по енергетика очаква, че търсенето на петрол ще спадне почти два пъти към 2050 година, ако правителствата изпълнят ангажиментите си по прехода към чиста енергия, а също така предупреждават, че инвестициите в нефт и газ вече не са „безопасни и надеждни“ за страните или потребителите.
Междувременно изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол след излизането на доклада настойчиво призова за прекратяване на новите инвестиции в петрол и газ, независимо от нарастващото противопоставяне от страна на много производители – от шефовете на енергийните компании в САЩ до ОПЕК.
Конфликтът в Близкия Изток може да разтърси дълбоко петролните пазари, смята Бирол.
„Днес ние се сблъскваме с голяма политическа криза в Близкия изток, която може отново и дълбоко да разтърси петролните пазари. Тъй като много от страните производителки на петрол са в този регион“, каза Бирол. По думите му вече се дискутира кои държави от Близкия изток участват в конфликта и как тази криза ще се отрази на търговските маршрути. „Това са сложни въпроси, които могат да доведат до сериозни рискове за глобалната петролна сигурност.“
Световното потребление на петрол ще достигне към края на 2020-те години 102 млн. барела на ден, а към средата на века ще спадне до 97 млн. барела на ден, предполага базовият сценария на МАЕ, който бе представен в годишния доклад.
Търсенето на петрол от секторите на нефтохимията, авиацията и морските превози ще продължи да расте до 2050 г., но това няма да е достатъчно, за да компенсира спада от страна на автомобилния сектор. Динамиката на световното потребление на петрол ще е сходна на тази на другите видове въглеводородни горива. „На път сме да станем свидетели на пикът за всички видове въглеводородни горива до 2030 г.“, отбелязват експертите на МАЕ.
Това е първият път, когато всички сценарии на МАЕ предвиждат намаляване на потреблението на всички въглеводороди в краткосрочен план.
Базовият сценарий се базира на политиките изпълнявани от много правителства по света, и взема предвид последиците от миналогодишната енергийна криза. Вторият сценарий предполага, че всички правителства изпълнят изцяло и навреме своите енергийни и климатични ангажименти. Според втория сценарий глобалното търсене на петрол ще достигне връх от 93 милиона барела на ден през 2030 г. и ще падне до 55 милиона барела на ден до 2050 г. Третият сценарий предполага постигане на нулев баланс на емисиите на фона на глобалното затопляне с не повече от 1,5 градуса по Целзий. При този сценарий глобалното търсене на петрол ще се срине до 77 милиона барела на ден до 2030 г. и до 25 милиона барела на ден през 2050 г.
Експертите от агенцията прогнозират и спад на пазара на въглища.
Стартирането на нови LNG проекти в средата на това десетилетие ще доведе до свръхпредлагане, което значително ще намали цените на природния газ и ще предотврати техните колебания на пазара, пишат още анализатори от Международната агенция по енергетика (IEA) в годишния си World Energy Outlook.
Според тях в краткосрочен план нестабилността на цените на природния газ ще продължи, но с пускането в експлоатация на нови LNG проекти след 2025 г. ситуацията ще се промени, което „ще наруши баланса на пазарите и ще облекчи опасенията относно доставките“.
„Проектите, които вече са в процес на изграждане или, за които е взето окончателно инвестиционно решение, трябва да увеличат производството на LNG с 250 милиарда кубически метра годишно до 2030 г., което съответства на половината от днешното световни доставки на втечнен природен газ. Според обявения график (на въвеждане в експлоатация на мощностите ), най-значителното увеличение на доставките се очаква от 2025 до 2027 г. Повече от половината от новите проекти са в Съединените щати и Катар“, се казва в доклада.
Според МАЕ въвеждането на нови производствени мощности за втечнен природен газ ще позволи на глобалния газов пазар да достигне баланс, но темпът на ръст на потреблението се забавя. Търсенето и предлагането ще нарасне до 4,3 трилиона кубически метра, което е със 161 милиарда кубически метра повече от 2022 г. м и съответно 140 милиарда кубически метра (около 4%). В същото време до 2050 г. анализаторите прогнозират намаляване на търсенето и предлагането на газ с 3%, до 4,17 трилиона кубически метра годишно.
От МАЕ подчертават, че пускането в експлоатация на нови мощности за втечнен природен газ, както и забавянето на темповете на ръст на световното търсене на този продукт създава трудности за Русия при диверсификация на доставките на „синьо гориво“ за азиатските страни.
"Според нашите оценки повече от една трета от новите доставки на газ ще бъдат представени на спот пазара. Въпреки това, напредналите пазари, особено Европа, изпитват структурен спад, а нововъзникващите може да нямат достатъчно инфраструктура, за да поемат по-големи обеми. Излишъкът от LNG означава, че Руската федерация има изключително ограничен капацитет за завладяване на нови пазари. Нейният дял в световната търговия, който беше 30% през 2021 г., ще бъде намален наполовина до 2030 г. съгласно STEPS (консервативен климатичен сценарий - IF)", казват анализаторите на IEA .
От МАЕ прогнозират, че търсенето на газ в ЕС към 2030 г. може да спадне още с 15% до 305 млрд. кубически метра. „Европейският съюз намали търсенето на газ с 55 млрд. куб метра през 2022 г., което се равнява на 13% от общото търсене през 2021 г. В рамките на STEPS (консервативният климатичен сценарий) по-нататъшните усилия в посока към намаляване на търсенето ще осигурят възможност за съкращаване на още с 50 млрд. куб м през 2030 г. Според представената таблица, търсенето на газ в ЕС през 2021 г. е достигало 413 млрд. куб м, през 2022 г. е спаднало до 358 млрд. , а през 2030 г. може да е 305 млрд. куб м. При това търсенето на газ в света може да нарасне със 140 млрд. куб м – от 4,159 трлн. през 2022 г. до 4,299 трлн. през 2030 г.
Според агенцията делът на потреблението на газ в Китай ще нарасне с 24% до 2030 г. до 458 милиарда кубически метра. м, в Индия - със 78%, до 107 милиарда кубически метра. м, останалите страни от Югоизточна Азия - с 21%, до 191 милиарда кубически метра. м.
Необходимостта от подмяна или разширяване на капацитета на електропреносните линии в света до 2040 г. е около 80 милиона километра. Подобна модернизация е необходима на държавите, за да постигнат своите климатични цели и приоритети за енергийна сигурност, прогнозира Международната агенция по енергетика (МАЕ). Това е сравнимо с настоящия размер на глобалната електрическа мрежа.
Такива широкомащабни усилия по света ще изискват годишни инвестиции в мрежа от над 600 милиарда долара до 2030 г., двойно повече от настоящите нива.
Глобалният фокус върху технологиите за чиста енергия, включително вятърни паркове, слънчева енергия и електрически превозни средства, е впечатляващ, но инвестициите в преносни линии са недостатъчни, което в крайна сметка може да попречи на по-нататъшното развитие, предупреждават експерти.
Мрежите са били изграждани, за да доставят електричество на потребителите от места, където се изгарят изкопаеми горива. Докато светът работи за преход към икономика с чиста енергия, сега има нарастваща нужда от разширяване на електрическите мрежи от тези места, на които са изградени вятърни и слънчеви централи.
„Неотдавнашният напредък в чистата енергия, който наблюдаваме в много страни, е безпрецедентен и окуражаващ, но може да бъде изложен на риск, освен ако правителствата и бизнеса не се обединят, за да гарантират, че световната електрическа мрежа е готова за новата глобална енергийна икономика.“ която се развива бързо, “, каза ръководителят на IEA Фатих Бирол, цитиран от CNBC.
В момента има 1500 GW проекти за възобновяема енергия по света, които са в напреднал етап на развитие и очакват свързване към мрежата. Това е пет пъти увеличението на капацитета за вятърна и слънчева енергия през 2022 г., каза агенцията.
В зависимост от сценариите, МАЕ прогнозира дял на електроенергията в общото крайно потребление от 20% до 41% според сценария за поетите ангажименти (Announced Pledges Scenario, APS) и над 50% в сценария за нулеви емисии до 2050 г. (NZE) Електрификацията е ключов фактор за намаляване на търсенето на изкопаеми горива, наред с подобренията на ефективността и по-широкото използване на ниско-емисионни горива.
