Министерството на финансите предлага за обществено обсъждане промени в четири данъчни закона – Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Част от промените са свързани с прецизиране на вече приетите в края на миналата година промени в данъчното законодателство с цел избягване на неясноти, други са заради промени в други разпоредби, а трети имат за цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз.

Какви промени се предлагат по отношение на корпоративния данък?

През декември 2023 г. бяха приети промени, според които от 1 януари 2024 г. големите мултинационални компании, опериращи у нас, се облагат с корпоративен данък от 15% с възможност за облекчения. С измененията, предложени от МФ, се предвижда да продължи прилагането на данъчното облекчение за компаниите чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минималната помощ ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г. Предложенията са в съответствие с европейските регулации.

Уточнява се, че данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на фирми:

–  с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури;

– с дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури;

– с дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти;

– с дейност в преработката на селскостопански продукти и търговията с тях;

– инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

Предложените от МФ изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане включват още разяснения, свързани с облагането на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане.

Въвежда се уточняване как се изчислява данъка на многонационалните групи предприятия, когато компанията майка е разположена в юрисдикция, която не е държава членка на ЕС и не подлежи на първично облагане с допълнителен данък.

Основната част от предложените от МФ промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица засягат данъчното облекчение за деца и деца с увреждания. Според закона то може да се използва от единия родител, при условие че другият родител няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

Оказва се обаче, че често има случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права, ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация, без да уведомят другия родител, и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление. Промените в закона целят да избегнат това и да защитят правата на родителя, който упражнява родителските права.

Законът уточнява, че съответното облекчение следва да се ползва от този, на когото са предоставени родителските права в случаите на развод, и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителските права. Същата уредба е предвидена и в случаите, когато родителите нямат сключен брак.

Другата основна промяна засяга обмена на информация с НАП (Глава пета от Закона за НАП) и предвижда глоба или имуществена санкция в размер на от 5 хил. лв. до 15 хил. лв. при непредставена в срок информация към НАП. Целта е да се намали рискът задължените лица да не предоставят (в срок) необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на Националната агенция за приходите информация.

Най-много изменения се предлагат при данъка добавена стойност, като се предвижда създаването на разпоредби за специални режими за малки предприятия в страната и ЕС, за да се даде възможност на фирми в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация. Предлагат се промени в общите правила за регистрация и дерегистрация по Закона за ДДС.

С цел борба с измамите с ДДС промените предвиждат още всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, да се регистрира по реда на ЗДДС, независимо дали годишният му оборот в страната надвишава националния праг в страната, преди датата, на която данъкът става изискуем.

Предложено е да стане задължително предоставянето на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Целта е чрез предоставяните на НАП данни да се хващат отклонения от данъчното облагане, свързани с ДДС, и да се вземат мерки за правилното събиране на данъка.

Въвеждат се и промени, засягащи начисляването на данъка в държава членка, където се извършва потреблението на онлайн услуги, излъчвани на живо в интернет или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

Предлага се и промяна в данъка за лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга. Според сега действащото законодателство с ДДС се облага само положителната разлика (маржа) между продажната и покупната цена. Новите предложения на МФ предвиждат данъкът да не се формира по този специален ред на облагане на маржа, а чрез сбор от маржовете. Мярката е свързана с решение на Съда на ЕС от 2019 г., което постановява, че данъкът не може да се формира само предвид маржа на печалба.  

В Закона за акцизите и данъчните складове се предлагат промени, които да изяснят какво представляват течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин, за да се премахнат съществуващи към момента затруднения и разнопосочни тълкувания на закона относно вноса, износа, търговията с тези течности.

Въвеждат се и разпоредби, които да ограничат презапасяването с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки.

Предлага се механизъм, който да подобри взаимодействието на митническата администрация и лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.

Измененията в четирите закона са публикувани за обществено обсъждане до 18 октомври 2024 г.