Очаква се Европейската комисия да направи оценката по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в средата на тази година, след което България има шестмесечен срок да представи информация за извършените реформи. Това каза в парламента министърът на финансите Людмила Петкова по време на изслушване с колегата й Владимир Малинов, министър на енергетиката, за изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Петкова посочи, че ако в този срок страната не представи информация за извършените реформи и приети законопроекти, свързани с тях, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена.
Напомни, че второто плащане - за 1.27 млрд. лв. (653 млн. евро) е заложено в приходната част на бюджета и България изпрати искане за него през октомври миналата година.
По-рано вчера бившият финансов министър Асен Василев коментира, че очаква България да изгуби 1 млрд. лв. по плана.
Министърът на енергетиката Владимир Малинов посочи, че за да не се допусне загуба на средства по RePowerEU, правителството обсъжда с Европейската комисия идеята за използване на финансови инструменти след крайния срок на действие през август 2026 година на плановете за възстановяване и устойчивост, съставна част от които следва да бъде и главата RePowerEU.
При изслушването на двамата вчера в парламентарната комисия по европейските въпроси се разбра, че до средата на септември ще се разбере каква част от плащането ще бъде орязана. Петкова н есе ангажира с размера на това орязване, като посочи, че това би означавало да каже коя реформа няма да бъде изпълнена. Но увери, че ако всички реформи и инвестиции от втория етап не бъдат изпълнени, намаляване на сумата ще има.
Малинов отново посочи, както и вчера, че в Еврокомисията се водят разговори за създаването на финансови инструменти, които да позволят част от финансовия ресурс по тази глава за около 479 млн. евро, да бъдат използвани на по-късен етап.
Петкова припомни, че в предходното Народно събрание бяха внесени законопроекти от Министерски съвет, които след това бяха обсъждани в парламентарните комисии и бяха направени предложения по тях, но поради приключване на дейността на парламента не бяха приети, поради което целият процес трябва да започне отначало в този парламент.
Проектите са за несъстоятелност на физическите лица; за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, Пътната карта за климатичната неутралност, промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.
В средата на юли правителството одобри доклад на финансовия министър за действия за изменение на плана и за изготвяне на предложение по съдържанието на глава RеPowerEU.
През януари пък Народното събрание задължи кабинета да предоговори две ключови реформи, заложени м плана - декарбонизация на енергийния сектор и ангажимента за отделянето на собствеността на "Булгартрансгаз" и ЕСО от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Причината е недоволство на заетите в енергийния сектор от поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия от въглища с 40 процента до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г.
Петкова обясни, че според становището на енергийното министерство тези цели са изпълними заради постигнатото вече намаление на емисиите. Затова се предлага отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна.
Предлага се и отпадане на ангажименти по графика за постепенно преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации.
За отделянето на ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ кабинетът предлага алтернатива - да се включи ангажимент за нормативни промени в управлението на БЕХ, с които да се забрани кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества. Еврокомисията обаче не приема това за еквивалентна реформа. А освен това Брюксел посочва, че допълнителните инвестиции в развитие на електропреносната мрежа, какъвто е проектът Greenabler, предложен от Министерството на енергетиката за глава RePowerEU, са обвързани с изпълнението на ангажимента за отделяне на собствеността. Greenabler предвижда мрежата да се дигитализира.
Еврокомисията препоръчва и в главата RePowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г.
