В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от януари до 10 април са постъпили 1302 заявления за проектно финансиране на общински проекти по програмата за капиталови инвестиции. Подписани са 723 споразумения за 1.9 млрд. лв., а други 50 ще бъдат одобрени в близко бъдеще.

Това каза служебният министър на регионалното развитие Виолета Коритарова на изслушване в парламента как се изпълнява инвестиционната програма. Изслушването е по инициатива на БСП.

В около една пета от заявленията се откриват неточности - липсват подписи и печати, липсва информация за влизане в сила на разрешението за строеж, некоректно попълнени данни, каза министърът.

Общо средствата за капиталови разходи по Националната инвестиционна програма са в размер до 9.994 млрд. лева, но за общините те са 1.2 млрд. лева. ОТ тях 450 млн. лева са били преведени по сметките на МРРБ, като от тях 400 млн. лева са за финансиране на съответните плащания по сключени вече споразумения, а 50 млн. лева са за превозвачи.

Тези средства са били заделени по набирателна сметка към МРРБ към края на 2023 г., като през 2024 г. средствата са възстановени в централния бюджет и въз основа на акт на Министерския съвет Министерството на финансите поетапно предоставя тези средства на МРРБ в зависимост от необходимостта от финансиране на общинските проекти.

По отношение на общинските проекти Петкова посочи, че всяка община кандидатства за определена сума, съобразена с големината й и това става съгласно класификацията на регионалното министерство. В тази връзка тя изнесе лимитите, за които могат да кандидатстват отделните категории общини. Става въпрос за 6 категории, в които са разпределени всичките 265 общини в България.

В първа категория с лимит до 50 млн. лева попадат 23 общини.

Във втора категория с лимит до 30 млн. лева попадат 81 общини.

В трета категория с лимит до 15 млн. попадат 26 общини.

В четвърта категория с лимит до 10 млн. попадат 85 общини.

В пета категория с лимит до 6 млн. попадат 46 общини.

И в последната шеста категория, в която попадат общини с население над 180 000 души, лимитът е до 100 млн. лева и в него попадат четири общини – София, Пловдив, Бургас и Варна.

В рамките на посочените лимити няма ограничение по отношение на броя на проектите, които дадена община може да реализира. Във връзка с този принцип Людмила Петкова даде следния пример: Ако община “Х” от обхвата на първата категория е реализирала изцяло проектите си за 2024 г. в размер на 50 млн. лева, то през 2025 г. тя също ще има лимит от 50 млн. лева за нови проекти.

Ако обаче за 2024 г. същата община е получила само авансово плащане в размер на 10 млн. лева, съответно през 2025 г. тя ще получи 50 млн. лв. като лимит и след това ще получи и остатъка от 40 млн. лева, но само ако се запази същият принцип на капиталово бюджетиране.

С решение от 2 април 2024 г. Министерският съвет е одобрил изменение на Закона за държавния бюджет, което вчера е било приет на второ гласуване в бюджетна комисия. Финансовият министър обясни, че промените се предлагат от Министерския съвет въз основа на предложения на кметове на общини. Те имат да го направят в следните срокове – до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 година.

В рамките на първия срок – до 31 март – в министерството на финансите били получени писма на кметове от 167 общини, които внесли общо 1062 предложения за промени в проектите им, които вече били записани в едно от приложенията (Приложение № 3) към Закона за бюджета. Те поискали 54 проекта да им бъдат заменени с нови. Освен това поискали и да отпаднат 42 от вече заложените проекти. Настояли и да внесат нови 673 проекта. Не на последно място поискали и промяна в параметрите на вече заявени 293 проекти.

Така броят на проектите в приложението се увеличил с 631 броя или от 1627 проекта предложенията на общините стават 2258 броя и именно тази промяна предстои днес депутатите да гласуват на второ четене в пленарната зала.

В същото време общините ще могат сами да решат кой проект да приоритизират и да реализират на първо време, отчитайки нуждите на населението.