Народното събрание, което е във ваканция до изборите на 27 октомври, ще заседава извънредно заради Плана за възстановяване и устойчивост. Това съобщи служебният финансов министър Людмила Петкова, която вече е обсъдила с парламентарно представените партии приемането на две важни решения, за да не изгуби страната ни парите по второто плащане от 1.2 млрд. евро.
"Бях в Народното събрание, където уточнявахме за извънредно заседание за Плана за възстановяване“, заяви Петкова пред журналисти преди да вземе участие в събитие на Съвета за икономически анализи в Министерския съвет.
Тя обаче не уточни кога ще е извънредното заседание. То може да бъде свикано от председателя на Народното събрание Рая Назарян или по искане на поне 80 народни представители.
Миналата седмица по време на заседанието на икономическите и финансовите министри в ЕС (Екофин) Петкова посочи, че ще се опита да удължи срока, в който страната ни да предоговори плана. България трябва да предаде плана до 15 октомври, ако иска да получи одобрение до края на годината. Предаване по-късно става все по-фатално, защото крайният срок за изпълнение на плана е август, 2026-а г.
На последното заседание преди ваканцията на парламента, което се проведе на 26 септември, депутатите искаха скоростно да приемат исканите от Брюксел промени. Става въпрос за актуализиране на Пътната карта за климатична неутралност на България, както и за одобряване на доклад на министъра на финансите относно изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост в Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ и договаряне по глава REPowerEU. Тогава обаче „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ пред очите на миньорите, които бяха в залата, блокираха достъпа до трибуната и заседанието се провали.
Правителството може да изпрати промените в плана за възстановяване в Брюксел и без одобрение на Народното събрание, това действие е в правомощията му. Проблемът обаче идва на съдържателно ниво, защото част от заложените промени в плана влизат в колизия със стари решения на Народното събрание. Едното от решенията е от януари, 2023 г., като с него депутатите изискаха отпадане на ангажимента за квотите въглеродни емисии от въглищните централи и забраниха вадене на ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ.
ЕК не е съгласна и сега се предлага изваждане на двете дружества в нова държавна компания, със защити срещу евентуална приватизация. Второто проблемно решение е от лятото на 2023 г., когато НС забрани разпоредителни сделки с терени на "Мини Марица Изток". В същото време една от заложените промени в плана за възстановяване е създаване на ново държавно предприятие, което да поеме рекултивацията на бивши минни терени.
Енергийният министър Владимир Малинов обясни, че самата рекултивация ще се извършва от служители на мините, но въпреки това в предприятието се притесняват от тази трансформация. Двете решения са взети от Народни събрания с изтекъл мандат, но според конституционалисти следва да бъдат изпълнени независимо от това.
Има изричен конституционен текст, съгласно който решенията на НС са задължителни, независимо от това, че мандатът е изтекъл, коментира конституционалистът Наталия Киселова пред "Сега". Същото е тълкуването и на юристите на финансовото министерство.
Проблемните решения на НС не са атакувани пред Конституционния съд, който наскоро се произнесе по друг сходен казус на намеса на Народното събрание в правомощията на изпълнителната власт - забраната да се изплаща дивидент от БЕХ за 2023-а година.
"Решения на Народното събрание, които по същество представляват забрана за изпълнение на конституционни или законови правомощия от страна на държавен орган, са несъвместими с принципа на законност и представляват превишаване на правомощията на Народното събрание. Когато по този начин е въведена забрана един държавен орган да изпълни свои законови правомощия, без това да бъде предварително уредено с изменение или допълнение в закона, от който тези правомощия произтичат, Народното събрание превишава своята власт (Решение №15/2022 г. по к.д. №10/2022 г.)", изтъкна в мотивите Конституционният съд.
