Фирми-нарушители пробват схеми, за да източват средства от Държавното обществено осигуряване в съучастие с работниците и служителите си, алармираха слушатели на „Хоризонт“. Периодично добиват гласност механизми, с които се ощетяват фондовете в Националния осигурителен институт – освен „Пенсии“, също така и тези за болест и майчинство.

Опитите за измами са родени в условията на пандемията и засягат средствата във фонд „Безработица, който получи значителна финансова инжекция от държавата, за да се справи с изплащането на обезщетения на съкратените в коронакризата и за финансиране на мерките като 60/40 за запазване на заетостта.

Схемата, за която слушатели на „Хоризонт“ сигнализираха, е следната – служител напуска работодателя си по взаимно съгласие, след което започва работа в нова фирма, откъдето скоро бива освободен на основание съкращение в щата. След това се регистрира като безработен и започва да получава обезщетение за безработица.

В същото време обаче, той продължава да работи и да получава под масата част от заплатата си „в плик“. Получава и обещанието, че след като му изтече срокът на обезщетението, фирмата ще го наеме отново на работа с трудов договор. Така работодателят, образно казано, „си спестява“ средства за заплати и осигуровки. 

Даниела Асенова, директор на дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в Националния осигурителен институт коментира пред БНР, че подобни схеми стават със съгласието и участието на работещите, но че не може да се говори за някакъв бум: 

"Има наистина такива случаи, в които хората се възползват от законови разпоредби, да се включат в осигуряването за безработица. Това са работодатели, които имат възможност да крият разходи, защото откъде ги дават тези пари в "плик"?

Има специални критерии, по които се селектират подобни случаи, с оглед ограничаване на злоупотреби.

"Ние сме въвели строги контролни механизми, във всички случаи можем да установим лицето кога е било в друго правоотношение, основанието за прекратяване, започването отново на трудова дейност и във всички тези случаи, в които се установи подобно явление, първото нещо, което се прави от органите на териториалното поделение на НОИ, е да се спре производството по отпускане на паричното обезщетение и да се възложат на нашите контролни органи съответните проверки при новия работодател", поясни още Асенова.

Проверките се извършват съвместно с Главна инспекция по труда и НАП.

Десислава Игнатова, началник на отдел „Посреднически услуги“ в Агенцията по заетостта, припомни пред "Хоризонт" законовата регламентация, че когато хората дойдат в бюрата по труда да се регистрират, декларират, че не работят към момента на подаване на заявлението. Те са длъжни да уведомяват Агенцията при всяка промяна на декларираните обстоятелства, иначе подлежат на санкция.

"Когато установим при служебна проверка в регистрите на НАП или получим официално уведомяване ГИТ или от НОИ информация за лицата, че работят, а те не са ни уведомили, колегите пристъпват към прекратяване на регистрацията със санкциониращ период от 6 месеца без право на нова регистрация", поясни Игнатова.

Според данни на Агенцията по заетостта, предоставени на „Хоризонт“, от началото на годината малко над 130 хиляди са отпаднали от регистрация като безработни, предимно поради започване на работа, като поради неизпълнение на задълженията си или отказ от започване на работа регистрацията е била прекратена на около 1/5 от отпадналите от регистъра на безработните.