Социалните партньори и държавата не успяха да постигнат съгласие по някои от предложените обобщени мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения за временна неработоспособност по Кодекса за социално осигуряване за мерките за временната неработоспособност. Това стана ясно след провелото се заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, предаде БГНЕС.

По време на заседанието НОИ оттегли предложението си семейните лекари да могат да издават първичен болничен до 7 дни, а не 14 както е сега. Остават и 30-те дни болничен, който може да издават лекарските комисии. Предложението беше броят на дните да бъдат намалени на 20 дни.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ коментира, че са успели да се обединят около работещите предложения и да отхвърлят вредните предложения.

„Като, например, работник да бъде преглеждан от лекар, у който е подчинен на работодателя или болничният му да бъде подписван от лекар, на който плаща работодателя. Отхвърлихме и предложението работници да бъдат лишавани от права, ако не са им изплатени осигурителните вноски. Вноските се удържат от работодателя и той трябва да ги преведе в осигурителните фондове, и ако някой не ги е внесъл, то отговорност за това няма работникът, който не може да носи отговорност за откраднатите пари“, посочи Георгиева и добави, че са приели да има възможност за повторна експертиза когато има по-продължителни болнични, но не при лекар на работодателя, а при независими медицински лица.

„Другото, което приехме, е работодателят да има достъп до информацията, че негов работник ползва болнични в първия момент, в който това се случва. В момента има забавяне от няколко дни, в който работодателят не знае какво се случва с работника му“, посочи тя и уточни, че обсъжданите мерки са на концептуално ниво и в тях няма разписани законови текстове, което налага работата по тях да продължи.

Според нея тези мерки няма да решат проблема с болничните и добави, че анализът им не е показал масови злоупотреби на работниците, а показва че има проблем, който обаче не е диагностициран.

Ася Гонева от КНСБ заяви, че всички мерки за ефективен контрол, които да доведат до затваряне на вратите за злоупотреба няма да стане с обсъжданите мерки.

„Те трябва да са на такова ниво, че да няма интерес към злоупотреба и да се затворят възможностите доколкото може. Всички мерки, които касаят РЗИ, са подкрепени от нас. На особено мнение сме по отношение на участието на работодателски структури там. Мястото в контрола на работодателя е в предприятието, което управлява. Особено сме резервирани към т.нар. повторна експертиза. Що се отнася до такъв инструмент в ръцете на работодателите на предприятията сме категорично против и не смятаме, че той има нужда от такъв инструмент“, коментира тя и добави, че не подкрепят въвеждането на санкция за хората, които неспазват режима на лечение, написан в болничния лист или предписаното лечение от медика.

Председателят на АИКБ Васил Велев призова контролът над издаването на болничните листове да бъде засилен и припомни, че заплащането на първите три дни от болничния е бил временна мярка, която вече се е превърнала в постоянна.

„С 56% са нараснали болничните листове за периода от 2010-2018 г., т.е. откакто има нов режим за плащането им. С най-голям принос в този ръст са тези със срочност до 7 дни. От статистиката става ясно, че от 3-ма осигурени, двама въобще не боледуват. 1/3 от осигурените годишно ползват болнични листове. От тях мнозинството наистина са болни, но въпреки това имаме огромен ръст на болничните листове, което не може да бъде обяснено със застаряването на населението. В Европа стандартът е 6 дни годишно отсъствие, при нас се получават 11. Близо два пъти от „червената лампа“ за Европа. 3 дни са в Турция, там боледуват 3 дни, а ние боледуваме средно 11 дни. Очевидно нещо не е в ред“, обобщи Велев.

От АИКБ заявиха, че не могат да си обяснят упорството от страна на правителствената среда да се изпълни договорът на Тристранното споразумение.

Според Васил Велев е напълно реализируемо в момента на издаване на болничния лист и преди да е приключила процедурата, да бъде изпратен e-mail в предприятието. Работодателите сравняват фалшивите болнични с кражба.

„При доказан фалшив болничен лист трябва да има санкции и те не могат да бъдат неплащане на деня, за който е доказан. Целият болничен лист не трябва да бъде плащан и да има административна глоба. Не може да отстъпим от искането си да имаме представители в регионалните съвети, които контролират на регионално равнище този процес. Там трябва да се направи анализ защо в Кюстендил и Перник има два пъти повече болнични листа от Добрич и Видин и да се проследи от кои предприятия идват“, аргументира исканията си Велев.

Той предложи да се отнемат и права на лекари, които издават фалшиви болнични.

Стана ясно още, че социалните партньори искат да се ускори интеграцията на съществуващите информационни системи – регистъра на трудовите договори, регистъра на осигурените лица и издадените болнични листове и въвеждане на електронно здравно досие.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев благодари на всички страни, включили се в изготвянето на мерките.

“Това нямаше да стане, ако държавните органи не бяха направили един задълбочен анализ на фактическото положение с откриването на критичните точки, на които ние трябваше да обърнем внимание. Колегите социални партньори наблегнаха на нещата, с които не са съгласни. Ние ще продължим да работим по тях, отворени сме към диалог и дебат. Но има и мерки, които бяха приети с консенсус и те ще съзадат много по-добри условия за ефективен контрол на този процес. Тези мерки предстоят да бъдат облечени в текстове и да залегнат в Закона за здравето и подзаконови документи”, заяви Ананиев.