Според производителите на хляб ограничението на надценките на основните видове хляб разрушава бизнеса им, а според Министерството на финансите приложението на разпоредбите е невъзможно. Това се разбра от днешни изказвания на техни представители три дни преди новият закон, който регулира надценките, да влезе в сила.

Става дума за гласувано от предходния парламент в последния му ден изменение на закона, с което се въвежда 15% таван на надценките на три вида хляб (бял, типов и "Добруджа"), считано от 1 юли. Поправките бяха приети по предложение на ГЕРБ без мотиви, без анализ и без обществено обсъждане. Днес - два месеца по-късно, служебният министър на финансите Людмила Петкова заяви в пленарната зала, че в новите законови текстове има празноти, а от стенограмата на обсъждането им е останала с впечатлението, че депутатите ще се съобразят с бъдещ анализ по темата на Министерството на финансите.

Петкова съобщи, че анализът е готов и е базиран на данни от Националния статистически институт, Министерството на земеделието и храните, агенция "Митници" и приходната агенция. Той вече е изпратен в Народното събрание.

От думите й се разбра, че таван на надценката не е необходим, доколкото събраните от ведомството данни показват, че нормалната надценка е в границите на 15-те процента. Петкова обаче изтъкна празноти в новите текстове, които правят невъзможно приложението им.

Тя каза, че в стандартите за хляба има определения що е "бял хляб", "типов" и "Добруджа", върху които администрацията може да стъпи. Но определението за надценка не може да се използва, защото не е съотносимо към хляба.

"За да може да се провери по цялата верига на доставка тази надценка, трябва да се въведе разпоредба, с която да се задължат лицата да записват в дневниците за покупки и продажби цялата стойност на надценката", каза тя.

Други пропуски в закона са, че не е определен контролен орган, който да следи за спазването, нито са предвидени наказателно-административни разпоредби за нарушителите.

Федерацията на хлебарите и сладкарите в България днес настоя новият парламент веднага да отмени законодателното си решение, защото нарушава правилата на пазара и свободната конкуренция.

"Никой не ни дава информация как ще се предлага тази методология. Никой не ни дава информация има ли методология и каква е тя, как са дефинирани хлябовете - по съдържание, по име или по нещо друго, така че неяснотата е огромна, обаче първи юли е след няколко дни. Затова обръщаме внимание, че България може на 1 юли 2024 г. да осъмне без хляб за население от 2.5 млн. души", заяви пред БНР председателят на асоциацията Мариана Кукушева.