БНБ прогнозира инфлацията да бъде на 1,9% в края на годината спрямо 5 на сто година по-рано, става ясно от изданието "Макроикономическа прогноза" на банката. Според новите оценки средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,5% при 8,6 на сто през 2023 г. 

Основен фактор за забавянето на инфлацията е низходящата динамика на международните цени на петрола и на някои вносни промишлени стоки, изчисляват авторите на ноемврийския брой на изданието.

С изчерпването на дезинфлационното влияние на външната среда се очаква инфлацията да се ускори до 2,5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2,4% в края на 2026 г., като средногодишната инфлация и през двете години ще остане на ниво 2,4%.

Силното частно потребление в комбинация с прогнозирания растеж на разходите за труд на единица продукция ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените, което ще доведе до формирането на устойчиво висока инфлация при групата на услугите в размер на около 4 на сто.

Освен това заложените в прогнозата повишавания на регулираните цени и на някои косвени данъци допълнително ще увеличат ценовия натиск в икономиката.

Растежът на реалния БВП на България се очаква да се ускори от 1,9% през 2023 г. до 2,2% през 2024 г. вследствие на по-високия растеж на частното потребление, връщането на износа на стоки към растеж през 2024 г., както и формирането на нисък положителен принос на запасите спрямо отрицателен такъв през 2023 г.

Същевременно прогнозираният спад на инвестициите в основен капитал и очакваното ускоряване на растежа на вноса ще ограничават нарастването на икономическата активност през тази година.

През следващите две растежът ще се ускори съответно до 2,7% и 3,4%.

Данните, върху които стъпва новата макроикономическа оценка на БНБ, са към 8 ноември.