Големите западни корпорации вече приеха ESG стандартите, които представляват набор от критерии за оценка на въздействието на бизнеса върху околната среда, обществото и служителите. Сега тези политики все повече се налагат и сред българските фирми, особено сред клоновете на чужди компании, както и сред тези, които търсят финансиране, защото спазването на тези стандарти има все по-голямо значение при отпускането на кредити, заяви Петя Хантова, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор (КФН), по врема на дискусия в рамките на Investor Finance Forum.
С транспонирането на европейската Директива за корпоративно отчитане на устойчивостта все повече дружества у нас ще бъдат длъжни да представят отчет за устойчивостта си.
През 2025 г. около 30 дружества в България ще бъдат задължени да представят годишен отчет за устойчивостта за 2024 г. 10 от тях вече имат свикани извънредни общи събрания за избор на одитор в тази връзка, посочи Хантова.
В регистъра на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) вече са вписани 140 одитора, допълни тя.
КФН полага усилия за "образоване" на бизнеса в тази посока. Пример за това е семинар с насоки за изискванията във връзка с годишните финансови отчети, организиран от Комисията наскоро.
Всяка година Комисията публикува на сайта си изисквания и насоки за годишните отчети, като тази година ще бъде включен и вече задължителният отчет за устойчивостта.
В дискусията участваха и представители на големи компании у нас, които разкриха подробности около техните ESG политики.
Международната компания за управление на ресурси Veolia (част от която е "Софийска вода"), има стратегия, озаглавена GreenUp, която поставя цели в три направления – декарбонизация, пречистване на води, въздух и почви и ефективно управление на ресурси (рециклиране на отпадъци и води). За целите на тази стратегия ще бъдат инвестирани 4 млрд. евро, разказа Любомир Филипов, директор "Стратегически партньорства и регулации" в "Софийска вода".
До 2032 г. Veolia планира да намали наполовина емисиите, които отделя, а до 2050 г. да постигне нетни нулеви емисии. Цели се също да бъдат спестени 1,5 млрд. куб. метра вода. За сравнение, София потребява 88 млн. куб. м за една година, изтъкна Филипов.
В пречиствателната станция на компанията в Кубратово се произвежда електроенергия, която покрива изцяло нуждите на станцията.
В плановете на "Софийска вода" влиза целта до 2025 г. дружеството да бъде енергийно независимо, т.е. да произвежда цялата енергия, от която се нуждае. За целта се изгражда фотоволтаична централа на територията на пречиствателната станция. Водят се и преговори за изграждането на малки ВЕЦ-ове.
Филипов коментира и загубите на вода у нас. По думите му загубите на вода в София се оценяват на 38%, което е най-ниският дял у нас. За сравнение, в другите големи градове той е 60-62%, посочи той.
Компанията полага усилия и за образоването на потребителите чрез своя YouTube канал и приложението "Моята вода" – "Опитваме се всячески да образоваме хората за ползването на природни ресурси", заяви Филипов.
Най-големият акционер във Veolia са нейните служители, които държат над 9% от капитала на дружеството, каза още той.
Добрите ESG практики са във фокуса на мениджмънта на Kaufland от години, заяви Кремена Георгиева, мениджър „Корпоративни комуникации и КСО“ в "Кауфланд България". Без да е задължена все още, компанията вече изготвя отчет за устойчивостта си.
"Няма нищо страшно в този доклад (за устойчивостта), когато имаш съдържание. Ако нямаш съдържание, проекти, не правиш нищо, свързано с ESG, ще се чудиш какво да пишеш в този доклад и ще е странно поне в началото", коментира тя. По думите ѝ най-трудното в доклада е събирането на данните.
Като пример тя посочи редица практики на компанията за намаляване на въглеродния ѝ отпечатък, като автоматите за събиране на бутилки. От старта на пилотния проект на компанията за депозитна система през пролетта на 2023 г. до момента клиентите на веригата са върнали през автоматите над 16,5 млн. опаковки, а сумарното количество на предадените за рециклиране суровини възлиза на близо 30 тона, сочат данните на компанията.
Сто процента от енергията, която "Кауфланд" потребява, е от зелени източници, каза още Георгиева.
"Голямата компания е свързана с много малки компании и много потребители и ако тя се движи в правилната посока, ще има ефект", коментира тя.
По думите на Хантова отчетът за устойчивостта "не е нищо страшно, той е израз за усилията на дадена компания за опазване на околната среда и грижата за хората, за устойчиво развитие".
По данни на КФН няма колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове у нас, които да съдържат в името си етикети за устойчивост, поради което не се очаква да възникне допълнителна административна тежест за тях от влизането в сила на тези правила.
Хантова коментира и въпроса за зелените облигации. По думите ѝ регулацията в тази област е задължителна, като предстои да бъде въведена в България. Вече има изготвени предложения за обществено обсъждане и тогава ще стане ясно има ли интерес и към тази инвестициионна възможност.
