България има ясна възможност да се присъедини към еврозоната на 1 юли 2025 г., но това зависи от изпълнението на строгите Маастрихтски критерии. Инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави-членки на Европейския съюз с най-добра ценова стабилност. Годишният публичен дефицит трябва да остане под 3% от БВП. Държавният дълг не трябва да надхвърля 60% от БВП.

Въпреки че сроковете за приемане на еврото остават амбициозни, способността на България да изпълни тези икономически критерии ще бъде от решаващо значение, сочи анализ на компанията за валутни услуги и международни плащания за бизнеса iBanFirst. Страната трябва да балансира между контрола на инфлацията, фискалната дисциплина и устойчивия растеж, като същевременно преодолява потенциални предизвикателства като глобалните икономически промени и инфлационния натиск.

Според Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, в тази икономическа ситуация българските компании, занимаващи се с вносна и износна дейност, трябва да се съсредоточат върху засилване на управлението на валутния риск и диверсификация на пазарите си. „Прилагането на стратегически мерки за хеджиране и внимателното следене на макроикономическото развитие ще бъдат от решаващо значение за намаляване на валутните рискове и осигуряване на стабилни международни партньорства“, съветва той.

Пазарната нестабилност ще продължи и през 2025 г., а глобалният протекционизъм и икономическите бойкоти променят формата на международната търговия, се казва още в анализа. Българските компании, които са част от международната търговия, са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с осигуряването на рентабилност и финансова стабилност. Целта на доклада FX Market Outlook 2025 е да помогне на компаниите да разберат и да управляват по-добре валутните рискове през следващата година.

Волатилността на пазара ще остане висока, очакват в iBanFirst. Централните банки коригират паричната си политика въз основа на икономически показатели като инфлация, икономически растеж и заетост, а не по фиксиран график. Макар че този подход изглежда положителен, той внася и голяма волатилност на валутния пазар, което може да доведе до резки колебания на валутните курсове, усложнявайки финансовото планиране и прогнозиране на компаниите, предупреждават анализаторите. Те прогнозират, че намаляването на лихвените проценти през 2025 г. ще бъде по-умерено, отколкото при предишните цикли на облекчаване, тъй като отсъствието на рецесия не налага драстични мерки.

Свободната търговия все повече се влияе от протекционистки мерки, икономически бойкоти и пречки пред осигуряването на основни търговски маршрути. Приблизително една трета от държавите в света, включително 60% от развиващите се страни, са подложени на икономически санкции, наложени от САЩ и това е безпрецедентно ниво. Блокирането на ключови търговски точки, като пролива Формоза, където Китай и Тайван са в конфликт, или пролива Баб ел Мандеб в Червено море, засегнат от регионални конфликти, представлява сериозен риск за световния икономически растеж, отчитат в iBanFirst.

Според експертите , за да смекчат тези предизвикателства, компаниите могат да диверсифицират търговските си партньори и да подобрят вътрешния си опит в управлението на геополитическите рискове.

Еврозоната отбелязва скромен растеж от около 1% поради ограничената гъвкавост на паричната политика и стагнацията в Германия, която е стълб на европейската икономика. Тази ситуация може да окаже отрицателно въздействие върху износа и търсенето на български продукти на европейските пазари.

Анализаторите обаче смятат, че рецесия в развитите икономики е малко вероятна, тъй като ръстът на реалните заплати, постепенното облекчаване на рестриктивната парична политика и експанзионистичната фискална политика, особено в САЩ, подкрепят глобалната икономическа активност. Очаква се през следващите години САЩ да изпреварят световните темпове на растеж.

С намаляването на инфлацията в САЩ и облекчаването на паричната политика на Федералния резерв се очаква доходността на американските облигации да се понижи, което ще накара спекулативните фондове да пренасочат инвестициите си от долари към евро. Това нарастване обаче може да не е напълно устойчиво.