Близкоизточните усилия на Вашингтон и без това са затънали в проблеми, но често остава незабелязано едно допълнително усложнение: ако 76-годишният палестински президент Махмуд Абас, който е заклет пушач и е склонен да заплашва с оставка, напусне поста си, нито е посочен негов наследник, нито има споразумение как да бъде избран такъв, съобщава БТА.

За политиката на САЩ в региона е от ключово значение да има палестински лидер, който се противопоставя на насилието, и Абас изпълнява тази роля през последните шест години. Един бурен преход би могъл сериозно да отслаби позициите на евентуалния нов лидер.

Въпросът за наследяването е толкова деликатен, че рядко се обсъжда открито от палестинския елит, а и Абас е доста чувствителен на тази тема.

Когато американски вестник писа за лидерските амбиции на ключови играчи от неговото движение Фатах, официалната палестинска осведомителна агенция разпространи унищожително изявление, насочено към един от споменатите в статията - бившия палестински представител в ООН Насер ал Кидуа.

Абас се разправи и с друг от "принцовете" във Фатах - Мохамед Дахлан, като му отне привилегиите и затвори този месец телевизията му, след като Дахлан критикува президента на срещи с партийни активисти.

Приближените на Абас не отдават особено значение на тревогите за неговото здраве, породени от това, че пуши и че неотдавна качи килограми. Те казват, че той е добре и че единствената медицинска процедура, на която е бил подложен напоследък, е било поставянето на зъбни импланти. Периодичните заплахи, че ще се оттегли, са просто опити за създаване на лостове за влияние върху Израел и САЩ, казват те.

В основата на проблемите за наследяването стои разделението на палестинските територии между Фатах, която сега контролира Западния бряг, и въоръженото ислямистко движение Хамас, което през 2007 г. изтръгна от Абас контрола над ивицата Газа.

Фатах и Хамас не могат да се помирят, а тяхното съперничество не позволява да бъдат произведени президентски и парламентарни избори, което трябваше да стане тази година.

Абас беше избран през 2005 г. за четиригодишен мандат. Доминираният от Хамас парламент отдавна престана да функционира, отчасти защото Израел арестува много депутати от Хамас.

Палестинският закон предвижда председателят на парламента да изпълнява длъжността президент за срок от 60 дни, докато бъдат произведени избори, които да излъчат президент. Тази възможност беше използвана при прехода след смъртта на Ясер Арафат през ноември 2004 г. и идването на власт на Абас два месеца по-късно. Сегашният председател на парламента обаче е от Хамас и едва ли движението Фатах би приело Хамас да поеме президентството, дори временно.

Малко вероятно е да има избори, тъй като те са свързани с постоянно изплъзващото се помирение. При това положение Фатах ще трябва да посочи наследник на Абас, макар че кандидатът ще е уязвим за твърденията на Хамас и други, че не е легитимен.  Партията Фатах, която отдавна доминира в палестинската политика, самата е объркана и разбита, откакто Хамас я победи на парламентарните избори през 2006 г., когато избирателите наказаха бившата управляваща партия за арогантността и лошото управление. Допълнителни неприятности й създаде неуспехът й да създаде независима палестинска държава. Ако бъдат произведени избори, не е сигурно дали Фатах ще победи Хамас.

Най-популярният лидер на Фатах от средното поколение е Маруан Баргути, който наближава 50-те години. Той обаче излежава пет доживотни присъди в Израел за участието си във въоръженото палестинско въстание от началото на десетилетието. Съперничеството сред останалите претенденти е толкова ожесточено, че те може да не успеят да се споразумеят за консенсусен кандидат или да се договорят за някоя слаба
фигура."Във Фатах има лидерска криза. Досега тя не е представила своя лидер номер 2", каза палестинският анализатор Халид Шекаки.

Абас искаше вицепрезидент и в началото на своя мандат призова да се създаде такъв пост, заяви един от приближените му Набил Шаат. След като обаче парламентът спря да функционира, вече не беше възможно да се направят необходимите промени в закона, каза Шаат.

Абас не е посочил открито фаворита си от Фатах, въпреки че е дал тласък на главния преговарящ Саеб Ерекат, който може би е най-верният му съратник. Абас лобира за Ерекат на изборите във Фатах през 2009 г. и му даде желаното от мнозина място в Изпълнителния комитет на ООП, ключов орган за вземане на решения.

Друго име, което се споменава във вътрешните политически кръгове, е това на Ал Кидуа, чийто международен опит в ООН и роднински връзки с Арафат (той е племенник на знаменития лидер) се смятат за предимство.

Именно Ал Кидуа беше посочен в одобрения от Абас отговор на вестникарската статия за битката за наследяване на поста. В коментара, публикуван от официалната осведомителна агенция УАФА, се изразяваше съжаление от това, че местни политици били замесени в пускането на слухове. Ал Кидуа отрече да е имал нещо общо с това и оттогава изглажда отношенията си с палестинския лидер.

Бившите шефове по сигурността Дахлан и Джибрил Раджуб също са вечни съперници. Раджуб, който се оттегли от политиката преди няколко години, събира подкрепа като успешен председател на олимпийския комитет и на футболната асоциация.

Дахлан, бившият шеф по сигурността в Газа, до голяма степен губи позициите си. Повечето му съпартийци смятат, че е отговорен за загубата на Газа, попаднала под контрола на Хамас, и е преследван от твърдения за корупция. Проблемите му с Абас започнаха миналия месец, след като той отправи критики към палестинския лидер на срещи с активисти. И Дахлан, и Ал Кидуа отказаха коментар.

Много западни дипломати разглеждат Салам Фаяд като най-подходящия за поста палестински политик. Като министър-председател той ръководи широко възхвалявана програма за държавно строителство.

Независимият политик обаче е в обтегнати отношения с лидерите на Фатах и няма собствена властова база.

Засега Абас е решен да остане на поста, въпреки че е все по-разочарован от липсата на напредък в мирните усилия, каза висшият служител от Фатах Азам ал Ахмед. Най-пресният неуспех е решението на САЩ да престанат да се опитват да убедят Израел да удължи замразяването на строежа на еврейски селища, което означава, че на практика пътят към възобновяване на преговорите е затворен.

"Президентът Абас е разочарован, но не дотам, че да напусне сцената", каза Ал Ахмед.