Ако изборът на висше училище е основополагащ за по-нататъшното развитие на един млад човек, то тогава е по-добре този избор да бъде обмислен и адекватен на личните му възможности и на средата, която го посреща, нали? В случая рейтинговите системи на университетите идват като един от водещите инструменти в полза на този осъзнат избор.

Новата методика на оценяване висшите учебни заведения в България по план трябва да бъде завършена до месец, стана ясно на днешното събитие за представяне на проекта, провело се в София.

Той се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС. Изпълнител на дейностите по обновяването на рейтинговата система е Консорциум, съставен от Институт "Отворено общество" - София, МБМД Консултинг и Сирма Груп.

Системата ще излезе с първия си анализ през декември 2013 г. или януари 2014 г. Проектът включва още две последователни годишни публикации, които трябва да излязат през октомври 2014 и октомври 2015 г.

Стойността на трите изследвания е около 1,8 млн. лева с ДДС или по 600 хил. лева за всяко от тях.

Какво е новото в рейтинговата система за 2013 г.?

Класацията, която ще излезе в края на тази или началото на следващата година, ще оценява университетите по разширен капацитет от индикатори и средства за набиране на информация.

Така например, анкетните групи, чиито обобщени мнения ще очертават нагласите и субективните оценки на участниците в образователната система, вече няма да се ограничават само до студентите. Ще бъдат запитвани още работодателите, преподавателите и самите служители на учебните заведения.

Разширената методика ще даде отражение в някои от компонентите за крайното оценяване на заведенията. Така например индикаторът „оценка на студентите“, що се отнася до качеството на социално-битовите и административните услуги, които ВУЗ-ът предлага, вече ще се прилага заедно със самооценката на хората, които отговарят за тях.

Ако разликата между външната и вътрешната оценка е съществена, това ще се отрази негативно на крайния рейтинг, обясни Георги Стойчев, представител на Консорциума, изпълнител по проекта.

Комплексната оценка ще повлияе и на начина, по който се определя престижът на един университет – в общата категория вече съществува индикатор „Престиж според работодателите и преподавателите“. (Разбира се, последните няма да имат право да оценяват собствения си университет.)

Самите лектори ще са обект на нов тип компонент за оценяване – индикаторът „Ексклузивност на преподавателския състав“ ще показва информация за така наречения феномен „пътуващи преподаватели“. Съответно, по-високо ще се оценяват онези университети, чиито лектори показват лоялност към тях и не работят към други заведения.

Друг нов момент е показателят „Удовлетвореност“, който пък ще се прилага с вече действащия „Първи избор“. Тоест, ще се гледа не само какъв е бил първият избор на специалност на студентите, а дали са доволни от него и дали биха го повторили, ако се върнат назад във времето.

Като цяло обаче разликите в компонентите за оценяване не са големи. Новите индикатори са добавени към досега действащите 47, разпределени в 6 основни групи: „Учебен процес“, „Научни изследвания“, „Учебна среда“, „Социално-битови и административни услуги“, „Престиж“ и „Реализация и връзка с пазара на труда“.

Първо "какво", после "къде"

Новата рейтингова система ще разполага с напълно обновена уеб платформа, която да отговаря на индивидуалното търсене на всеки потребител.

Възможностите за търсене вече ще включват не само университета като изходна точка, но и самото научно направление. Целта е младите хора да могат да се ориентират къде желаната от тях специалност се изучава по най-добрия начин. "Искаме студентът да си отговори не само на въпроса "къде?" но и на въпроса "какво?", когато взема решение за следването си", поясни Стойчев.

Освен това общата база ще включва нов тип данни относно следдипломната реализация. Системата ще показва кои са най-често упражняваните професии след завършването на дадена специалност.

По този начин, обясняват организаторите, ще може да се добие една по-динамична картина на системата на висшето образование у нас, която обхваща не само моментния облик, но и тенденциите при различните направления и учебни заведения.