Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу се обърна към по-малките страни-членки на ЕС в опит да ограничи ролята на европейския президент – пост, предвиден от Лисабонския договор, предаде EUobserver.

"Съжалявам, но няма такова нещо като президент на Европа. Ако ратифицираме успешно Лисабонския договор ще имаме президент на Съвета на министрите. Важно е това да се разбере, защото си мисля, че често се прокрадват определени институционални тенденции. ЕК няма да приеме идеята президентът на Съвета на министрите да се определя за президент на Европа", каза Барозу в реч пред Европейския парламент.

В Лисабонския договор ролята на европейския президент не е стриктно описана и характерът на новия пост вече е основна тема в Брюксел предвид факта кой да стане първия европейски президент – добре позната фигура от голяма страна-членка или по-дискретен политик.

На практика точната дефиниция какво представлява европейският президент ще бъде дадена от първия човек, заемащ поста. Едва ли някой очаква, че политик като Тони Блеър например, ще се задоволи с чисто административните контури на поста, описани в Лисабонския договор. Съгласно документа европейският президент ще председателства заседанията на Съвета на министрите и ще напътства работата му.

В случая Жозе Мануел Барозу има лична заинтересованост от намаляване правомощията на европейския президент. Силен президент означава второстепенна роля за бившия португалски премиер – нещо, което той не е готов да приеме.

Сред имената, които се спрягат за кандидати за първи европейски президент, са Тони Блеър, Ян-Петер Балкененде, Жан-Клод Юнкер и Фелипе Гонзалес.