Близо 1 млрд. лв. има да дава бизнесът на Национална агенция за приходите/НАП/. Според справката, изискана от DarikFinance.bg, за периода 01 януари - 30 юни 2010 г. задълженията на фирмите възлизат на 962 836 749 лв. Близо 70% от просрочията са към НАП - София, тъй като и голяма част от бизнеса е концентриран в столицата. В тази графа попадат всички задължения, които не са платени в законно установения срок - както текущите задължения, така и установените в хода на данъчни ревизии.

При сравняване на данните за същия период на миналата година виждаме неимоверно нарастване на просрочените задължения, коментира Росен Бъчваров от приходната агенция. За нас това са ясните последици от кризата за бизнеса, а не някакво целенасочено поведение по укриване на обороти и други опити за избягване на данъчното облагане, допълни той.

В повечето случаи фирмите съвсем добросъвестно декларират задълженията си, но след това изпитват затруднения да ги платят. Такъв е случаят с данък добавена стойност /ДДС/, който принципно трябва да се внесе до 14 дни след обявяването пред НАП, посочват от там.

За полугодието данъчните са изпратили 31 387 покани към бизнеса да заповяда в офисите на НАП и доброволно да си погаси дълговете към държавната хазна. Винаги тръгваме първо по доброволния път. Едва след това пристъпваме към обезпечителните мерки и принудителното събиране на задължения, коментира Бъчваров.

Данъчните имат право да налагат запор на банкови сметки, да налагат възбрана върху имоти, да разпореждат запор на МПС и други движими вещи. През първото полугодие на годината са наложени 15 609 обезпечителни мерки за 29 896 481 лв. Събраните по този начин суми възлизат на 94 123 281 лв.

Продукт на кризата, който набира голяма популярност през последните 6-7 месеца, е разрешението за неотложни плащания, чрез които фирмата получава възможност да погаси дълга си на части и да го разсрочи във времето. Броят на тези разрешения през последните месеци се е утроил, показват данните на НАП.

За да се издаде такова разрешение, се търси първо някакво обезпечение. Най-прилаганото е частичното блокиране на банкова сметка. Реално това замразява около 20-30% от наличността в нея, а останалите средства остават на разположение на фирмата, за да може тя да обслужва дейността си - да плаща заплати на служителите си, да купува суровини и материали и т. н.

Още нещо се набива на очи от статистиката за задълженията на бизнеса към хазната. Факт е, че близо 64% от данъчните приходи идват от най-големите компании. Факт е и че именно те усещат кризата най-тежко, съответно пак те са тези, които дължат най-много.

Причината за това е, че повечето големи компании са експортно ориентирани и свиването на пазарите им се отразява по-силно, отколкото на малките фирми с друг предмет на дейност.

От друга страна обаче, събирането на вземания от големите е относително по-лесно, тъй като те имат имущество, имат добра търговска репутация и се грижат за нея, притежават квалифицирани счетоводители, с които се разработват гъвкави механизми за обезпечаване.

От НАП се надяват, че през второто полугодие ситуацията малко ще се успокои, но не прибързват с оптимизма. При приходите винаги има един буфер, нещата се усещат със закъснение. Ако на макрониво вече се говори как кризата се оттегля, то при фиска това ще се усети след поне 6 - 7 месеца, казват експертите.

Какво дължи бизнесът на Агенция "Митници"?

От митниците твърдят, че задълженията на фирмите към тях са пренебрежимо малки като суми. Причината за това е самата организация на митническата и акцизната дейност. При тях стоките не могат да бъдат освободени, без да бъдат платени дължимите суми.

Когато все пак такива задължения възникнат, те се плащат в кратки срокове. Пример за това са акцизите, при които плащането се извършва до 15-то число на следващия месец.

Приватизационните дългове

Агенцията за приватизация е държавната структура, която се грижи за това да събира дълговете на бизнеса, участвал в една или друга сделка по раздържавяването. Тя предявява по съдебен ред начислени неустойки или други суми, които дължат новите собственици на бивши държавни дружества, защото не са изпълнили клаузи от договорите за приватизация.

По данни на ведомството към днешната дата присъдените суми по влезли в сила решения са в общо 501 млн. лв., като в тази сума влизат неустойки, лихви и цена по сделки. В същото време от ведомството казват, че общият брой на висящите дела, по които Агенцията е страна, са 390 като исковете по тях са за 760 442 884 лв.

Издадените изпълнителни листа в полза на Агенцията към момента са 1125 като събираемите суми са общо 471 647 611 лв. Отделно към края на март по молба на Агенцията за следприватизационен контрол са заведени 1111 изпълнителни дела, като едва 200 от тях са прекратени, защото длъжниците са си погасили съответните суми, показват данните на ведомството. 43 са били прекратени, защото длъжниците са изпаднали в несъстоятелност.

Основните проблеми във връзка със събиране на суми по изпълнителните дела, образувани по молба на Агенцията за следприватизационен контрол/АСК/, е фактът, че предметът на приватизационния договор /обособена част, акции, дялове/ не е в патримониума на купувача, в които случаи АСК следва да посочи друго имущество на длъжника, към което да се насочи принудителното изпълнение. След събирането на информация за притежавано от длъжниците имущество от съответните данъчни органи, банки и служби по вписвания, обикновено се установява липсата на каквото и да е имущество, към което да бъде насочено изпълнението. Сред проблемите, които среща Агенцията, са и пропуските в действията/бездействията, предприети от държавните съдебни изпълнители.

През последните 6 месеца Агенцията е събрала около 8 млн. лв. от дължимите от фирми суми, а до края на годината се очаква да станат около 20 млн. лв.