Бирата не е виновна за напълняването и "биреното коремче".  Противно на широко разпространеното мнение, че от пивото се пълнее, вече има научни доказателства, които опровергават това твърдение.  Бирата не съдържа мазнини и холестерол, а ниското съдържание на прости захари и алкохол я прави една от най-ниско калоричните напитки. За сравнение, в 100 г светло пиво се съдържат 43 калории, а в безалкохолната бира - едва 18.  В същото количество трапезно вино те са 84, в спиртните напитки - 250, в ликьорите - 320. Според диетолозите причина за „коремчето" е не напитката, а придружаващите я висококалоричните и богати на мазнини храни.

Учените са категорични, че влияние върху теглото оказва и моделът на пиене. Едно от изследванията в тази насока доказва, че рискът от затлъстяване е с почти 30% по-нисък при хората, които умерено консумират пиво ежедневно, в сравнение с тези, които изпиват същото количество, но за по-кратък период от време.

Тези и други коментари за пивото, основаващи се на 142 научни публикации, са включени по инициатива на „Пивоварите на Европа" в специализирана брошура за ефекта от умерената консумация на бира. У нас българското издание ще бъде разпространено през ноември от Съюза на пивоварите, включително и на сайта www.pivovari.com.

Изданието представя на достъпен за масовата публика език нови факти за позитивното въздействие на пивото върху различни страни от здравословния стил на живот на хората в зряла възраст. Сред основните от тях са доказателствата, че съставките на бирата намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет, остеопороза, деменция, камъни в жлъчката, болест на Паркинсон, метаболитен синдром и др.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), допустимата дневна доза алкохол за жените е 0,20 г., които се равняват на 0,5 л бира (стандартна бутилка), а за мъжете - 0,40 г. алкохол, т.е. две бутилки пиво.

Проведени са множество изследвания, които се опитват да сравнят ефекта от консумацията на бира, вино и спиртни напитки, за да се установи дали те имат еднакво влияние за намаляване риска от исхемична болест на сърцето - по данни на СЗО - до 30% средно. Учените стигат до заключението, че очевидно превантивното въздействие се дължи на самия алкохол. Изследванията на населението показват, че напитката, която най-масово се консумира в съответния регион, „демонстрира" и най-голям положителен ефект. В Германия и Чехия например медицинските тестове потвърждават благотворното влияние точно на пивото.

Пивото е един от малкото чисти продукти, който се произвежда от изцяло натуралните малц, ечемик, хмел, бирена мая. Тези съставки осигуряват на почитателите му редица полезни вещества, сред които антиоксиданти, витамини - особено от групата В, основни минерали. Бирата е богат източник на силиций, има високо съдържание на калий и магнезий, съчетано с нисък процент на натрий и калций. В зависимост от вида й, две чаши бира осигуряват средно около 20 - 30% от препоръчителната дневна доза фибри, които се извличат от клетъчните стени на ечемика. Чрез малца и хмела се доставят на организма антиоксиданти, които в бирата са два пъти повече от бялото вино, но само наполовина от наличните в червеното. Усвояването им от организма чрез пивото обаче е значително по-бързо и лесно.

Всички тези доказателства за здравословния ефект от кехлибарената напитка се отнасят и за безалкохолната бира, става ясно от информация на съюза на пивоварите в България.

Изследванията върху здравето и съставките на бирата продължават и в момента. Една от насоките, в която работят учените, е да установят в извънлабораторни условия дали потенциално полезните съставки на напитката могат да се използват за превенция на различни заболявания.