57 на сто от българите участват в различни хазартни, тото и лотарийни игри. Това сочи проучване на агенция "Алфа Рисърч", поръчано от Министерството на финансите. По думите на Радостина Ангелова, ръководител на проекта, една от целите е да се разберат обществените нагласи към Закона за хазарта и хазартните игри.

Според проучването 95,3 на сто от всички, които редовно участват в хазартни игри, са хора, които играят тото или "Еврофутбол". В анкетата участие са взели 1000 души.

Оказва се, че голяма част от интервюираните искат по-висока данъчна ставка за хазарта, каквато всъщност днес парламентът одобри. (Подробности по темата четете тук)

43 на сто от българите до момента не са участвали в хазартни или други игри със залози, а останалите се делят на две групи, заяви Ангелова. "Поне веднъж месечно - 25%, инцидентно участващи - 32%", каза Ангелова, цитирана от Dariknews.bg.

Около 85% от българите споделят поне едно от негативните мнения за хазарта. "Според 50% това е развлечение за богати, за хора с много пари, 46% смятат, че това е дейност, към която хората могат да се пристрастят, според 45 на сто това е дейност в която се перат пари, 24% смятат, че много често хазартът е съпътстван с разпространение на наркотици, проституция", обясни ръководителят на проекта.

Негативното мнение към хазарта определя и цялостната нагласа за по-строго регулиране и ограничаване развитието на тази дейност.

Като елемент на по-стриктната регулация, мнозинството от интервюираните са "за" увеличението на данъка върху хазарта. 25% смятат, че данъкът върху хазарта трябва да се вдигне с повече от 25%. Според 17 на сто от населението данъкът трябва да бъде между 16-20%, а едва 8 на сто смятат, че трябва да между 11 и 15 процента. Според 18 на сто от интервюираните той трябва да се запази 10 на сто, както досега.