Средната оценка за работата на кабинета от началото на мандата на ГЕРБ до момента е добър 3.90 (измерена по шестобалната система). Сред симпатизантите на управляващите тази оценка е значително по-висока (4.60), а сред избирателите на БСП - значително по-ниска (3.10). Това сочат данни от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), цитирани от Агенция "Фокус".

За последните три месеца подкрепата за работата на правителството бележи спад от 6%. Към момента одобрението и неодобрението за дейността на кабинета са практически равни дялове (44%:43%). По-високо от средното одобрение за кабинета регистрираме сред заетите в частния бизнес и сред жителите на малките градове. Специално внимание заслужава фактът, че сред столичани кабинетът има изразен позитивен рейтинг (одобрението е 47%, а неодобрението - 34%).

Над 70% от симпатизантите на ГЕРБ са доволни от работата на своя кабинет.
Спадът в доверието към кабинета в национален план се обуславя от растящото обществено неодобрение към секторните политики в здравеопазването, социалната сфера и финансите.

Най-одобряваните български политици в началото на март са Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Освен че могат да разчитат на подкрепата на близо две трети от българите, те получават добри оценки и от привърженици на политическите си опоненти.

В топ 10 на българските политици попадат още Георги Първанов (одобряван от 48% от българите), Николай Младенов (39%), Вежди Рашидов (38%), Божидар Димитров (35%), Цецка Цачева (34%), Мирослав Найденов (34%), Симеон Дянков (32%), Росен Плевнелиев (28%).

Колкото и критични да са част от българите към мерките във финансовата сфера, рейтингът на одобрение на министър Дянков не се изчерпва с оценките за работата му като финансист номер едно на държавата. Отношението към него попада и в контекста на конфликта с Георги Първанов. Особено силна е подкрепата за финансовия министър сред привържениците на партия ГЕРБ - 58%.

Новият български еврокомисар Кристалина Георгиева получава одобрението на 66% от българите. На високо обществено доверие се радва и доскорошният български еврокомисар Меглена Кунева, която е одобрявана от 53%. По-важното е обаче, че двете дами са популярни сред всички обществени прослойки, както и сред хора с различни политически убеждения.

В сравнение с декември 2009 г. има спад от 3% в одобрението за работата на Народното събрание. Днес дейността на парламента е одобрявана от близо една трета от пълнолетните българи.

По-високо от средното е одобрението за парламента сред столичани: 40% от жителите на София одобряват дейността на парламента, а 39% не я одобряват. Работата на Народното събрание подкрепят и близо половината от симпатизантите на партия ГЕРБ. Политическият дебат в парламента активизира критичните настроения главно сред симпатизантите на опозицията. Фактът, че елитни обществени прослойки запазват доверие в работата на парламента обаче, е един по-скоро позитивен сигнал.

Средната оценка за работата на парламента от началото на мандата на 41-вото Народно събрание (измерена по шестобалната система) е 3.40. Сред симпатизантите на ГЕРБ оценката за работата на парламента е 3.80, а сред привържениците на БСП е 2.90.
Оценките за работата на ръководителите на парламентарни групи са доста по-ниски от тези за работата на институцията като цяло.

Най-одобрявани лидери на парламентарни групи са Искра Фидосова (23%) и Волен Сидеров (20%). Сред ръководителите на парламентарни групи засега няма ярко изразени лидери, нито пък някаква симптоматична динамика на масовите оценки.