През 2017 година делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление в рамките на Европейския съюз достигна 17,5%, което е двойно повече от дела през 2004 година (от 8,5%) - първата година, за която Евростат разполага с този тип данни и над нивото от 17,0% през 2016-а година.

Трябва да се има предвид, че делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е един от основните показатели на стратегията "Европа 2020". Целта е този процент на енергията от възобновяеми източници в ЕС да достигне 20% от общата енергия през 2020-а година и поне 32% през 2030-а година.

Спрямо 2016 година този дял се е увеличил в 19 от 28-те страни-членки на Съюза, като България е една от 11-те държави, които вече достигнаха или дори надвишиха техните целеви нива за възобновяеми енергийни източници до 2020-а година.

Швеция оглавявa класацията за 2017 година с повече от половината (или 54,5%) от енергията, идваща от възобновяеми източници като процент от общото крайно потребление, следвана от Финландия (41,0%), Латвия (39,0%), Дания (35,8%) и Австрия (32,6%). На обратния полюс в класацията са Люксембург (с едва 6,4%), Холандия (с 6,6%) и Малта (със 7,2%).

През 2017 година 18,7% от общата консумирана енергия в нашата страна е била от възобновяемите енергийни източници, което е малко под нивото от 18,8%, достигнато през 2016-а година, но над целевото ниво от 16% за 2020-а година.

Евростат отчита, че през далечната 2004 година това съотношение за България е било едва от 9,4% преди да започне да нараства постоянно до връх от 19,0% през 2013 година, след което да последва стабилизация между 18,0% и 18,8% в рамките на следващите четири години.

Заложеното от властите в България целево ниво за енергията от възобновяеми източници от 16% за 2020-а година е обаче под средното ниво от 20% за целия ЕС, като 9 от останалите 28-страни-членки имат заложени по-ниски целеви нива, а целевото ниво на Ирландия е също от 16  на сто.