Българката осигурява 46% от семейния бюджет. Нейният реален финансов принос е с 8 пункта по-нисък от този на мъжете, защото доходите й са 74% от неговите, а заплатата й – 87 на сто от средното възнаграждение на силния пол. Това сочи изследване на Икономическия институт на БАН за равнопоставеността на двата пола на пазара на труда и качеството на живот на семействата с деца, съобщиха от института. Основният извод, който се прави в него е, че жените са подценени спрямо мъжете както по отношение на възрастта си при наемане на работа, така и в заплащането на база образование, професия и заемана длъжност.

Най-чувствително тази разлика се усеща при квалифицираните работници, където жените допринасят едва с 37% за семейния бюджет срещу 67 на сто при мъжете, съобщи ст. н. с. д-р Капка Стоянова, автор на научната разработка. Според нея изследването на социалните разминавания между двата пола, известно още като джендър различия, показва, че пред българката има непреодолими препятствия не само за израстване в кариерата, но и за осигуряване на по-високи доходи.

Жените на ръководни позиции са 2,5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргументирано по-ниски заплати, въпреки по-високото си образование и еднаква професионална компетентност, става ясно от изследването.

Налице е възрастова дискриминация при наемането на младите майки и жените между 55 и 64 години, което чувствително ограничава тяхната икономическа активност, отбелязва Стоянова. Сериозни джендър различия се наблюдават и по отношение на заетостта – съотношението в частните фирми е 43:57 в полза на силния пол, докато в държавния сектор жените преобладават, заради сигурната и стабилна заплата.

Мъжете печелят повече дори и в традиционно феминизираните сектори като образование, здравеопазване и социални дейности, сочи изследването. Съотношението в тези сфери е 58:42, колкото е и в типично мъжките професии в преработващата и добивна промишленост. Изводът на д-р Стоянова е, че в сектора „образование” жените получават 85% от средните работни заплати на мъжете, а в здравеопазването – 73 на сто, което показва ясно изразени дискриминационни прояви.

Единствените отрасли, в които финансовият принос на жените към семейния бюджет е по-висок от този на мъжете, са „строителство” и „операции с недвижимо имущество и бизнес услуги”, отбелязва авторът на научната разработка. Съотношението е 52:48 в полза на слабия пол, като причината за това е динамичното развитие на сектора през последните години.

Делът на заетите жени в строителството е едва 15 на сто, но общият бум няма как да не рефлектира и върху по-високото им заплащане, обясни ст. н. с Капка Стоянова. Сделките с недвижими имоти и предлагането на услуги пък се явяват икономическа ниша за заетост, като там работят над 30 на сто от жените, каза тя.

Българката е дискриминирана на пазара на труда и от работодателите, и от своя съпруг, отбелязва изследването. В семейната фирма тя не получава заплата, въпреки че изпълнява твърде отговорни задачи като счетоводство, доставки, мениджмънт и организация на дейността. Ако мъжът не е собственик на фирмата и работодател, съпругата му би получавала добри възнаграждения за това, с което да подпомага семейството, смята Стоянова. Според нея непризнаването на труда на жените във фамилната фирма нарушава тотално принципа на равнопоставеност на половете и в частност – равното заплащане за равностоен труд.

Очевидно се нуждаем от законодателни промени, които да въведат категорията „подпомагащ член на семейството”, както и да се класифицират жените като равностойни партньори на мъжете в семейната фирма, съветва авторът.

Джендър различията у нас могат да се намалят и ако се признае приносът на съпругата в домакинската дейност и отглеждането на децата. Това може да стане като се изчисли времето, което жената отделя за семейството и се умножи по коефициента за платен почасов труд.

Така приносът на съпругата от платен и неплатен труд ще се изравни с европейските стандарти, където допустимите джендър разлики варират около 10%, а делът на възнаграждението, което получава спрямо мъжа си нарастне на 90 на сто, подчертава Стоянова. У нас няма реално остойностяване на домашния труд, въпреки че според времето, което двата пола отделят за домакинска работа и грижи за децата, жените допринасят 4 пъти повече от мъжете, каза тя.

Изследването на Икономическия институт на БАН измерва реалния принос на жените от платен и неплатен труд за формиране на семейния бюджет и подобряване качеството на живот на българските домакинства. Стоянова обясни, че то е разработено на база наши и чужди проучвания, официални статистически данни и собствени изследвания и изчисления през последните години. Съпоставени са 53 специфични индикатора, които отчитат различията по възраст, образование, професионална квалификация, заплата, заемана длъжност, икономическа активност и т. н., предложени са модели за остойностяване на неплатения труд в семейството и комбинации на заетост на двата пола.